Определение № 400 от 18.10.2010 г. на ВКС по гр. д. № 375/2010 г.

Производството е по чл. 274, ал.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на Д. К. Д. и М. Д. Д. срещу определение на П. окръжен съд от съдебно заседание на 14.06.2010г. постановено по гр.д. № 2674/2009г., с което е спряно производството по делото до приключване с влязло в сила решение на спора по гр.д. № 4580/2002г. по описа на П. районен съд, ХVІІ гр. състав. В частната жалба се поддържа, че определението за спиране на производството е незаконосъобразно; съдът неправилно е приел, че делото следва да бъде спряно поради преюдициалност на спора с този по гр.д. № 1151/2005г. на П. окръжен съд /респ. по гр.д. № 4580/2002г. на П. районен съд/. Твърди се, че предмет на едното дело е установяване собствеността на Д. Д. въз основа на договор за продажба, а предмет на другото дело е установяване собствеността на Р. Л. срещу Д. Д. и М. Д. на основание придобивна давност. Ответникът по частната жалба Р. Л. не е взел становище. Частната жалба е подадена в срока по чл. 275, ал.1 ГПК от легитимирано лице срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. При преценка на основателността й съдът установи следното: Производството по гр.д. № 2674/2009г на П. окръжен съд е образувано по въззивна жалба на Р. Л. срещу решение на П. районен съд, с което е отхвърлен предявения от него против Д. К. Д. и М. Д. Д. иск за установяване собствеността върху ½ ид.ч. от дворно място от 334 кв.м. в[населено място] на [улица], съставляващо УПИ ХІ-74 от кв. 163 по плана на града, заедно с целия първи етаж от построената в това място жилищна сграда. Видно, че правото си на собственост ищецът е основал на придобивна давност, текла от 1995г. Производството по гр.д. № 1151/2005г. на П. окръжен съд е въззивно и е образувано по жалба срещу решение на П. районен съд по гр.д. № 4580/2002г., имащо за предмет ревандикационен иск на Д. К. Д. против Б. В. Л., И. И. Л., В. И. Л. и Р. И. Л. относно същия недвижим имот. Производството по въззивното дело е приключило с решение от 29.10.2009г. и понастоящем е висящо пред Върховния касационен съд. Легитимацията на ищцата Д. Д. по този спор произтича от договор за покупко-продажба от 2001г. В хода на производството ответниците Л., вкл. Р. Л., са навели възражение за придобиване на имота по давност, което възражение е разгледано от съда и намерено за основателно, поради което с невлязлото в сила решение е отхвърлен предявения ревандикационен иск. С обжалваното определение П. окръжен съд е спрял производството по установителния иск на Р. Л. като е приел, че решението по иска за собственост на Д. Д. е преюдициално. Настоящият състав на Върховния касационен съд, състав на Второ гражданско отделение намира, че определението е правилно. Производството по гр.д. № 4580/2002г. на П. районен съд действително се явява обуславящо спрямо настоящето дело. Ищцата по гр.д. № 4580/2002г. Д. Д. основава правото си на собственост върху имота на договор за покупко-продажба, но от страна на ответниците Л. е заявено възражение за придобиване на имота по давност, което е разгледано от съда. По-късно образуваното производство по гр.д. № 2154/2009г. има за предмет установителен иск на Р. Л. за придобиване на имота също по давност. Следователно, налице е съвпадение на правоизключващото му възражение в единия процес с предмета на спора по другия. Затова законосъобразно съдът е преценил, че следва да се спре делото, за да се вземе предвид разрешаването на спора по ревандикационния иск на Д. Д., където ще намери разрешение и въпроса дали Л. е придобил имота по давност. Именно в това се изразява обуславящия характер на гр.д. № 4580/2002г. спрямо настоящето. С оглед на гореизложеното обжалваното определение следва да бъде потвърдено. Воден от горното Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о.