Решение № 8980 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2009 г.

Решение № 8980 от 6.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 3979/2009 г., I о., докладчик съдията Мариника Чернева Производството е по реда на чл. 208 от АПК, във вр. чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от Севатин Алиосман Алиосман, гр. Хасково, чрез адв. Нягол Панев със съд. адрес: гр. Пловдив, ул. "Йоаким Груев" № 41, срещу Решение № 11/19.01.2009 г., постановено по адм. дело № 1655/2006 г. на Пловдивския окръжен съд, V-ти административен състав, с което е отхвърлена жалбата на Алиосман против Ревизионен акт № 2600-813/27.07.2006 г., издаден от Димитър Вангелов Станков, старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 972/29.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Севатин Алиосман Алиосман е определен допълнителен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ, както следва: за 2000 г. - сумата от 1407, 55 лева - главница, 955, 33 лева - лихви, както и сумата от 48, 14 лева - лихви по авансови вноски и за 2001 г. сумата от 22382, 95 лева главница и 12090, 61 лева - лихви. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно - постановено в противоречие с материалния и процесуалния закон и е необосновано-отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Иска се отмяна на решението и произнасяне по същество, с което да се отмени обжалвания РА като незаконосъобразен. В случай че са налице процесуални нарушения, се иска връщане на делото на ПОС за ново разглеждане от друг състав. Ответникът - Директорът на Дирекция "ОУИ" при ЦУ на НАП гр. Пловдив изразява становище за неоснователност на жалбата по съображения изложени в съдебно заседание чрез процесуалният си представител. Претендира присъждане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по съществото на делото. Касационната жалба е постъпила в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, но разгледана по същество е неоснователна. Върховният окръжен съд, като прецени допустимостта на жалбата и наведените в нея касационни основания, съгласно разпоредбата на чл. 218 АПК, приема за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. Същата е неоснователна. С решението си Пловдивският окръжен съд е отхвърлил жалбата на Севатин Алиосман Алиосман - гр. Хасково, срещу Ревизионен акт № 2600-813/27.07.2006 г., издаден от Димитър Вангелов Станков, старши инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Хасково, потвърден с Решение № 972/29.09.2006 г. на Директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" гр. Пловдив при ЦУ на НАП, с който на Севатин Алиосман Алиосман е определен допълнителен данък за внасяне по чл. 35 от ЗОДФЛ, както следва: за 2000 г. - сумата от 1407, 55 лева - главница, 955, 33 лева - лихви, както и сумата от 48, 14 лева - лихви по авансови вноски и за 2001 г. сумата от 22382, 95 лева главница и 12090, 61 лева - лихви. Окръжният съд е приел, че липсват доказателства за реално извършени облагаеми доставки, което само по себе си е достатъчно основание да не се признае право на данъчен кредит и изводите на данъчния орган в тази насока са правилни и законосъобразни. Като такива съдът е преценил и изводите по отношение на преобразуване на финансовия резултат на дружеството и определяне на съответните задължения за преки данъци, тъй като след като няма сделки, то не може да бъде направен и разход. Решението на Пловдивския окръжен съд е правилно и законосъобразно. Основните оплаквания, които се поддържат в касационната жалба, са за допуснато нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди се още, че Съдът е допуснал и съществено процесуално нарушение, изразяващо се в това, че е отказал спиране на делото до приключване на започналото наказателно производство. Направените оплаквания са неоснователни. По делото няма спор от фактическа страна и същата правилно е възприета от окръжния съд. При извършване на ревизията е установено, че през ревизирания период лицето е осъществявало дейност като едноличен търговец с ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман", с основна дейност търговия на платове съгласно представените счетоводни документи. За периода ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" е данъчнозадължено лице за доходи от източници в страната съгласно чл. 9 от ЗОДФЛ и формира данъчната си основа на основание чл. 21, ал. 1 от ЗОДФЛ по реда на Глава Втора от ЗКПО . За установяване на облагаемата печалба и данъчната основа на ревизираното лице е извършена проверка на първичните счетоводни документи на търговеца. В преписката се съдържат доказателства - оборотни ведомости към 31.12.2000 г. и 2001 г., както и справки за определяне на месечни авансови вноски данък за 2000 г. и 2001 г. В хода на ревизията са били извършени насрещни проверки по издадени фактури на ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" при конкретни доставчици. За 2000 г. : През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 770 лева по фактура, описана в ревизионния акт, издадена от "Мода Мито" ЕООД, гр. Самоков. При проверката е било установено, че "Мода Мито" ЕООД е с правоприемник "Карго експрес - И. В. А. " ЕООД, гр. Самоков. Изпратено е искане за предоставяне на документи и писмени обяснения, на което било установено, не е открит представляващия или упълномощено лице, което да получава и подписва съобщения от органите по приходите. Жалбоподателят твърди, че не се доказва правоприемството между доставчика "Мода Мито" ЕООД и действително провереното лице "Карго Експрес И. В. А." ЕООД. Данните за правоприемството между двете лица се съдържат в информационния регистър на НАП, като е видно, че и БУЛСТАТ номера на дружеството-правоприемник е същия. Съставеният по установения ред и форма протокол, с който това е констатирано, представлява доказателство за установените от проверяващия орган факти и обстоятелства. Същите не се оборват от жалбоподателя. Видно от Решение № 6 от 15.IV.2003 г. по ф. д. № 737/1998 г. на Софийски окръжен съд промяната е вписана в търговския регистър, като е променен едноличния собственик на капитала на дружеството. "Мода мито" ЕООД и "Карго експрес" ЕООД са два различни доставчика, първият от които е доставчик по фактури от 2000 г., а втория от 2001 г., като всеки от тях е бил проверен на посочения пред данъчните органи адрес. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 1410 лева по фактура, описана в ревизионния акт, издадена от "Кедър" ЕООД. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на адреса за кореспонденция за установяване на посочените в искането обстоятелства. Съставен е протокол, с който данъчните органи са констатирали, че на посочения адрес няма представляващ на дружеството, нито законен представител, който да получава и разписва данъчни документи от негово име. От ТД на НАП гр. Хасково е изпратено до ТД на НАП - София, офис Самоков искане за извършване на насрещна проверка на "Кедър" ЕООД с адрес: гр. Сливница. В офис Самоков е констатирано, че дружеството е преместено от ФО Самоков във ФО Костинброд, т. е. в рамките на компетентната териториална дирекция досието на дружеството се води във ФО Костинброд, а не ФО Самоков. Самият адрес на дружеството е непроменен, същият е в гр. Сливница, като е посетен два пъти от проверяващите органи. Поради невъзможността доставчика да бъде открит на адреса не е възможно да се отговори на въпросите, поставени с искането. При тези данни ревизиращите органи са приели, че не се доказват документално разходите по фактурите на горепосочените доставчици, поради което е приложима разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО , съгласно която финансовият резултат за данъчни цели се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално. Ето защо са приели, че финансовият резултат на ревизираното лице следва да се увеличи със сумата по двете фактури в общ размер на 2180 лева, като финансовият резултат след преобразуването е определен в размер на7072, 27 лева. След намаляването със задължителните осигурителни вноски в размер на 1913, 13 лева данъчната основа за 2000 г. е определена на 5159, 14 лева. Тъй като за съответната година е внесен данък в размер на 499, 70 лева, на Севатин Алиосман е определен данък за довнасяне в размер на 1407, 55 лева. През 2001 г. : През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 6750 лева по фактури, описани в ревизионния акт, издадени от "Карго експрес" ЕООД". Извършена е насрещна проверка на доставчика на адреса за кореспонденция. При извършените посещения е установено, че на адреса няма такова дружество. При проверка в информационния масив е било установено, че дружеството е преместено от ТД София област, гр. Самоков, в ТД София, офис Център. В протокола за насрещна проверка е било отразено, че поради непредставянето на документи от страна на проверяваното дружество е невъзможно да се отговори на поставените въпроси. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи в общ размер на 7520 лева по фактури, издадени от "Тинтява 2001" ЕООД. Извършена е насрещна проверка на доставчика в гр. Самоков. На адреса е било изпратено искане, което е върнато с отбелязване, че получателят е непознат на адреса. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА" е отразил разходи за закупуване на платове в общ размер на 13900 лева по фактури, описани в ревизионния акт, издадени от "Войстрейд" ЕООД. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на декларирания от него адрес. При проверката е било установено, че такъв адрес не съществува. При проверка в данъчното досие на фирмата се установява, че на ЕТ "Елка" са издадени само три от посочените фактури, като фактура № 7/26.06.2001 г. е издадена на ЕТ "Танер". Не може да се установи отразени ли са фактурите в счетоводството на дружеството и извършено ли е разплащане по тях. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА Севатин Алиосман" е отразил разходи за закупуване на платове по фактури с доставчик "Транском 2001" ЕООД в общ размер на 9000 лева. Извършена е насрещна проверка на доставчика на адреса в гр. София. Адресът е бил посетен два пъти от органите по приходите, но на него не е бил открит представител на дружеството. През ревизирания период ЕТ "ЕЛКА - Севатин Алиосман" е отразил разходи за закупуване на платове по фактури с доставчик "Н-63 Комерсиал" ЕООД в общ размер на 24575 лева. Извършена е била насрещна проверка на доставчика на адреса в гр. Пловдив. Адресът е бил посетен два пъти, но не е открит представител на дружеството, управител или лице, упълномощено да получава съобщения или книжа. От наличната по преписката документация е видно, че не могат да се докажат документално разходите по горецитираните фактури с доставчици "Карго експрес" ЕООД, "Войстрейд" ЕООД, "Тинтява 2001" ЕООД, "Транском" ЕООД и "Н-63 Комерсиал" ЕООД. Финансовият резултат на търговеца за 2001 г. е бил преобразуван по реда на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО, като е увеличен със сумите по горепосочените фактури на обща стойност 61747 лева. В резултат на преобразуването, данъчната основа за 2001 г. е определена на 63673, 29 лева. На основание чл. 58, ал. 1 от ЗКПО е определена лихва за периода 9.05.2002 г. - 26.06.2002 г. върху сумата от 21632, 65 лева, в размер на 407, 09 лева, а за периода 27.06.2002 г. - 5.07.2006 г. - върху сумата от 22382, 95 лева в размер на 11509, 94 лева. Разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО в редакцията й към ревизирания период гласи, че финансовият резултат преди данъчното преобразуване се увеличава с разходите, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по реда, предвиден в съответните нормативни актове, включително с касов или финансов бон, или отчетени в нарушение на нормативните счетоводни изисквания. Чл. 51 от ДОПК гласи, че вписванията в счетоводните книги се проверяват според тяхната редовност в съответствие с изискванията на закона за счетоводството и с оглед другите обстоятелства, установени в хода на производството. В хода на ревизията са били извършени насрещни проверки, имащи за цел да се установи действително ли са извършени доставките по фактурите, извършено ли е разплащане по тях и заведени ли са в счетоводството на доставчиците. Поради невъзможността да бъдат открити доставчиците действителното извършване на разходите е било невъзможно да се установи. Протоколите, съставени при извършените насрещни проверки по реда на чл. 45 от ДОПК отговарят на изискванията на чл. 50 от ДОПК, ето защо същите съставляват доказателство за извършените от данъчните органи действия и установените от тях обстоятелства. При всички насрещни проверки е установено, че проверяваните доставчици, не могат да бъдат намерени на посочените от тях адреси, което е довело до невъзможност да бъде установено издадени ли са фактурите от съществуващи доставчици и осчетоводени ли са те при тях. Допусната е и приета съдебно-счетоводна експертиза за установяване документалната обоснованост на направените разходи. Според заключението на вещото лице не може да се установи дали тези фактури действително са издадени от посочените доставчици и отразени ли са същите в счетоводството им, тъй като те не се намират на посочените адреси. При проверка в счетоводството на ревизираното лице не може да се установи категорично дали заприходените количества плат по доставките съответстват на изписаните и наличните за ревизирания период количества. В тежест на ревизираното лице е да докаже, че доставката действително е осъществена и същото е извършило плащане по нея. Доказателствата по делото са в противната насока при извършената съдебно-счетоводна експертиза не се установява процесните фактури да са правилно осчетоводени както при доставчиците, така и при жалбоподателя. Обстоятелството редовно ли са осчетоводени те при доставчиците е невъзможно да се установи. Не се доказва действително ли са извършени престациите по отношение постъпилите и изписани количества плат при жалбоподателя. Не се установява и плащане по фактурите. Следователно разходите по тези фактури действително се явяват документално недоказани по смисъла на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО. По изложените по-горе мотиви окръжният съд е приел, че този извод на данъчния орган е правилен и обоснован и като неоснователна жалбата следва да бъде отхвърлена. Тези изводи на първоинстанционния съд са логически обосновани на доказателствата по делото и са в съответствие с материалния закон. Направеното оплакване, че окръжният съд е допуснал съществено процесуално нарушение изразяващо се в това, че не е спрял производството по делото до приключване на наказателно производство срещу доставчиците, е неоснователно. На първо място по делото не са представени доказателства относно наличието на висящо наказателно производство. На второ място, дори да се приеме, че такова производство е висящо, то не съществува никаква връзка между него и документалната обоснованост на операциите. Неоснователни са и оплакванията на касатора по отношение на изводите на съда за определените задължения по ЗКПО. Към процесния период разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО определя, че счетоводния финансов резултат (печалба или загуба) се увеличава с разходите, довели до намаляване на счетоводния финансов резултат, които данъчно задължените лица не могат да докажат документално по ред, определен в съответните нормативни актове, с първични документи, включително придружени с фискален бон от електронни касови апарати с фискална памет и от електронни системи с фискална памет, или отчетени в нарушение на счетоводните изисквания. ВАС изцяло споделя изводите на съда, че тъй като жалбоподателят не е представил доказателства за реално извършени услуги от доставчиците по процесните фактури, то сделките по тях са сключени при условия, чието изпълнение води до отклонение от данъчното облагане - съгласно чл. 14, ал. 1 от ЗКПО , което е основание за увеличение на финансовия резултат на основание чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО . В хода на извършената ревизия доставчиците не са били открити на деклариран данъчен адрес. След връзване на искане по реда на ДПК не са представени доказателства във връзка с доставките - заплащане на цената, предходни доставчици и прочие. От страна на ревизираното лице също не са ангажирани доказателства за реално предаване на стоката, предмет на процесните фактури. При така установената фактическа обстановка, която не е опровергана от жалбоподателя, е направен обоснован изход, че издадените фактури са безстокови, по тях няма реално осъществени сделки, поради което те не могат да служат като годно доказателство, удостоверяващо извършения по тях разход. Обстоятелството, че ревизираното лице е заприходило въпросните фактури в счетоводството, което е установено от вещото лице по съдебно -счетоводната експертиза, не променя горния извод, доколкото предмет на спора е документалната стойност на фактурите и документалната обоснованост на извършения разход, а не извършените последващи продажби. По изложените съображения следва да бъде прието, че данъчният орган правилно е приложил разпоредбата на чл. 23, ал. 2, т. 13 от ЗКПО и тези му констатации и не са опровергани от жалбоподателя. По изложените съображения следва да бъде прието, че решението на Пловдивския окръжен съд не страда от пороците, сочени в жалбата и при условията на чл. 221, ал. 2 от АПК следва да бъде оставено в сила. При този изход на процеса и претенцията на ответника за заплащане на разноски, представляващи юрисконсултско възнаграждение, на основание чл. 161, ал. 1 от ДОПК на администрацията следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение. Същото е в размер на 1077, 69 лева съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 2, т. 4 от НАРЕДБА № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното, Върховният окръжен съд, Първо "А" отделение,