Определение № 97 от 25.02.2010 г. на ВКС по д. № 90/2010 г.

Производството е по чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба на М. К. срещу определението на ВКС по гр.д. №154/09 г., с което е оставена без разглеждане касационната й жалба срещу въззивното решение на Благоевградски окръжен съд по гр.д. №726/07 г. В частната жалба се правят оплаквания за неправилност – незаконосъобразност, на определението и се иска отмяната му. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 от ГПК срещу определение на ВКС, подлежащо на обжалване пред друг състав на този съд, и е допустима. ВКС на РБ, в този състав, като разгледа частната жалба, намира следното: За да остави без разглеждане касационната жалба, постановилият обжалваното определение състав на ВКС е приел, че обжалваемият интерес на касаторката по уважените срещу нея иск за парично вземане от 900 лв. и искане за разноски от 162 лв. е под 1 000 лв. и на осн. чл.280, ал.2 от ГПК въззивното решение не подлежи на касационно обжалване. Този извод е законосъобразен: уваженият от ОС размер на иска за парично вземане определя обжалваем за касаторката интерес под 1000 лв., при който въззивното решение по иска и в акцесорната част за разноските не подлежи на касационно обжалване. Доводите на частната жалбоподателка от съществото на касационната й жалба - за неправилност на необжалваемото въззивно решение, не подлежат на разглеждане. Частната жалба е неоснователна – обжалваното определение е правилно и следва да бъде оставено в сила, поради което ВКС на РБ, трето гр. о., в друг състав по чл.274, ал.2 от ГПК