Определение № 500 от 02.09.2020 г. на ВКС по т. д. № 410/2020 г.

Производство по чл. 288 ГПК.

Образувано е по касационна жалба на „УНИКРЕДИТ ЛИЗИНГ“ ЕАД срещу решение № 1809/16.07.2019 г. по в. т. д. № 5632/2018 г. на Апелативен съд София, с което е потвърдено решение № 1695/13.08.2018 г. по т. д. № 286/2018 г. на Софийски градски съд за обявяване неплатежоспособност на „Стройком 95“ ООД с начална дата 31.12.2012 г., откриване производство по несъстоятелност, обявяване в несъстоятелност на дружеството и спиране на производството при хипотезата на чл. 632, ал. 1 ТЗ.

В подадената касационна жалба се излагат твърдения, че са налице отменителни основания по смисъла на чл. 281, т. 3 ГПК. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се сочи, че въззивното решение следва да бъде допуснато до директен касационен контрол поради неговата вероятна недопустимост, евентуално очевидна неправилност. Алтернативно, касационен контрол следва да бъде допуснат поради отклонение от формирана практика на ВКС по реда на чл. 290 ГПК и с цел точно прилагане на закона и развитие на правото. Формулирани са следните два въпроса, за които се твърди, че са включени в предмета на делото и са обусловили правните изводи на съда:

1. „Следва ли въззивният съд да обсъди в мотивите си всички доводи и съображения на страните, както и да подложи на цялостен и задълбочен анализ на целия събран по делото доказателствен материал и въз основа на него да постанови решението си?“

2. „Може ли да се признае качество „кредитор от търговска сделка“ на молител по чл. 625 ТЗ, ако длъжникът не е осчетоводил задължението, от което произтича вземането на кредитора, нито го е декларирал в дневниците си? Има ли значение размерът на вземането на кредитора, за да му се признае това качество?“

По първия въпрос се сочи отклонение от възприетото с решение № 331/2010 г. по гр. д. № 257/2009 г. на IV ГО, решение № 217/2011 г. по гр. д. № 761/2010 г. на IV ГО, решение № 700/28.10.2010 г. по гр. д. № 91/2010 г. на IV ГО и др. По втория въпрос се твърди наличие на допълнителния селективен критерий за достъп до касационен контрол по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

От касатора е формулирано искане за достъп до касационен контрол и отмяна на постановеното въззивно решение с изцяло отхвърляне на предявената от „Ю Ес Компания“ ООД молба по чл. 625 ТЗ.

От ответника по касация „Стройком 95“ ООД /н./ не е подаден отговор на касационната жалба.

„Ю Ес Компания“ ООД с вписване от 05.03.2020 г. в ТРРЮЛНЦ е заличено като търговец.

„Лозенец Инвест“ ЕООД не ангажира становище по касационната жалба. Въззивното решение е влязло в сила по отношение на това дружество при установена липса на активна материалноправна легитимация като кредитор.

Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо търговско отделение, като взе в предвид изложените доводи и провери данните по делото, намира следното:

Касационната жалба е подадена от легитимирана да обжалва страна в преклузивния срок по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване акт, поради което същата се явява процесуално допустима.

За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е споделил изводите на Софийски градски съд относно наличието на активна материалноправна легитимация в полза на „Ю Ес Компания“ ООД като кредитор по договор за строителна услуга от 27.11.2012 г. и споразумение от 27.10.2017 г. за вземане в размер на 5 532 лв. с ДДС, за което е издадена фактура № 2585/29.11.2012 г. Решаващият състав е преценил наличието на обективирано в споразумението 27.10.2017 г. признание за съществуващото в тежест на длъжника „Стройком 95“ ООД /н./ задължение към кредитора „Ю Ес Компания“ ООД, с което признание течението на давностния срок е прекъснато. Съдът е посочил в мотивите си, че фактурата, макар неосчетоводена от длъжника, е намерила отражение в подадената справка – декларация по ДДС от „Ю Ес Компания“ ООД за месец ноември 2012 г. По отношение на присъединения в рамките на първоинстанционното производство кредитор „Лозенец инвест“ ООД решаващият състав е приел липса на качеството кредитор по парично вземане. След анализ на изводите, приетите по делото експертни заключения, Апелативен съд София е споделил и изводите на Софийски градски съд относно състоянието на неплатежоспособност на дружеството длъжник и липсата на средства за поддръжка на производството по несъстоятелност.

Настоящата инстанция намира, че не са налице основанията за допускане на касационен контрол, релевирани в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК.

Предвид тежестта на изведения порок, обосноваващ пряк достъп до касация, първо е необходимо да бъде проверено дали въззивното решение е недопустимо, за което настоящата инстанция е длъжна и служебно да следи, предвид приетото с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС. Соченият порок е обоснован от касатора с твърдението, че „Ю Ес Компания“ ООД е в несъстоятелност и по отношение на дружеството липсва на активна процесуална легитимация. Възражението е неоснователно, тъй като до заличаване на дружеството в ТРРЮЛНЦ на 05.03.2020 г. същото е притежавало както правосубектност, така и активна процесуална легитимация по подадената молба с правно основание чл. 625 ТЗ. Нещо повече, въззивният съд е установил, че в полза на дружеството е налице и активна материалноправна легитимация – т. е. изложените от него твърдения, че е кредитор на „Стройком 95“ ООД, което дружество е в състояние на неплатежоспособност, са приети от съда за отговарящи на обективната действителност.

Решението не е и очевидно неправилно. Тази квалифицирана форма на неправилност е налице, когато решението страда от толкова съществен порок, че същият може да бъде констатиран без да се налага извършване на присъщата на същинския касационен контрол проверка за правилност на акта /съответствие с материалния или процесуалния закон, както и обоснованост/. Такива са нарушенията при подвеждане на фактите под отменена или несъществуваща законова разпоредба, при приложение на закона в неговия обратен смисъл или при драстично нарушение на правилата на формалната логика. В процесната хипотеза не се установява наличие на сочения критерий за достъп до касационен контрол – чл. 280, ал. 2, предл. III ГПК.

И двата въпроса, формулирани от касатора, не могат да обосноват достъп до касационен контрол, тъй като същите не отговарят на основният селективен критерий, регламентиран в чл. 280, ал. 1 ГПК, изяснен с т. 1 от ТР № 1/19.02.2010 г. по т. д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС - да са от значение за изхода по конкретното дело и да са обусловили формиране на решаващата воля на съда, но не и да касаят правилността на обжалваното решение. В мотивите на соченото тълкувателно решение е изведена разликата между основанията за достъп до касация и общите основания за неправилност на въззивното решение, регламентирани в чл. 281, т. 3 ГПК. Във фазата на селекция касационната инстанция не може да проверява дали въззивният съд правилно е установил фактическата обстановка по делото, приложил релевантната материалноправна законова разпоредба или спазил съдопроизводствените правила и правилата на формалната логика. По същество формулираните въпроси обективират несъгласието му с изводите на въззивната инстанция по същество на спора. Обратно на твърденията, изложени от него, въззивният съд е обсъдил всички наведени възражения срещу основателността на подадената от „Ю Ес Компания“ ООД молба за откриване производство по несъстоятелност на „Стройком 95“ ООД и е преценил, че вземането на кредитора „Ю Ес Компания“ ООД съществува, не е погасено по давност и не е удовлетворено от длъжника. Наред с изложеното, следва да бъде посочено и обстоятелството, че в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е обоснована необходимостта от развитие на правото поради нуждата от осъвременяване на създадена съдебна практика или поради неяснота на някаква правна норма. Селективният критерий по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК се явява само формално посочен.

Касационната инстанция намира, че след като не са изпълнени изискванията на чл. 280, ал. 2, предл. II и III ГПК и чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение на Апелативен съд София.

С тези мотиви и на основание чл. 288 ГПК настоящият състав на първо търговско отделение на ВКС