Определение № 420 от 01.07.2011 г. на ВКС по гр. д. № 355/2011 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 пр.2 ГПК. Образувано е по частна жалба на адв.Е. Й. П. срещу определение № 76 от 18.02.11г. по гр.дело № 73/11г.на Върховен касационен съд,състав на ІІІ г.о.,с което е оставена без разглеждане частната жалба на същата страна срещу определение № 13820 от 11.10.10г.по ч.гр.дело № 10650/10г.на Софийски градски съд. Правят се доводи за съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на определението. Частната жалба е подадена в срока по чл.275 ал.1 ГПК от легитимирана страна в процеса и е допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С обжалваното определение състав на ІІІ г.о. на Върховния касационен съд е приел,че частната касационна жалба е недопустима,тъй като не попада в хипотезите на чл.274 ал.3 ГПК – по т.1-обжалване на въззивно определение,с което се оставя без уважение частна жалба срещу определение,преграждащо по-нататъшното развитие на делото и по т.2- обжалване на определение,с което се дава разрешение по същество на други производства или се прегражда тяхното развитие. Определението е правилно.Производството е образувано по частна жалба на адв.Е. П. против въззивно определение на Софийски градски съд,с което е потвърдено определение на Софийски районен съд за оставяне без уважение молбите на жалбоподателката от 25.06.09г.и от 12.10.09г.за отмяна на наложените й с определение от 23.06.09г.глоби в размер на 100 лв на основание чл.89 т.3 ГПК за обида на представител на страна и в размер на 300 лв на основание чл.89 т.2 и т.3 ГПК за неизпълнение на разпорежданията на съда и за обида на съда.Законосъобразно е прието от състава на ІІІ г.о.на ВКС,че производството по чл.92 ГПК е двуинстанционно,тъй като определението за налагане на глоба е извън кръга на визираните в чл.274 ал.3 ГПК,които подлежат на касационно обжалване.Несъстоятелен е доводът на жалбоподателката,че то прегражда по-нататъшното развитие на делото.По своя характер определението за наложена глоба е от категорията определения,с които съдът администрира движението по делото,които не осуетяват развитието му,тъй като предпоставят,че процесът е допустим и целят да организират и обезпечават бързото и законосъобразно развитие на производството към постановяване на правилно решение.Следователно частната касационна жалба срещу определението на въззивния съд е процесуално недопустима и правилно е оставена без разглеждане от състава на ІІІ г.о.на ВКС. По изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че частната жалба е неоснователна и следва да бъде оставена без уважение,а обжалваното определение следва да бъде оставено в сила. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.