Определение № 434 от 30.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 106/2009 г.

Производството е по чл.274 ал.2 и ал.3 т.1 ГПК. Образувано е по частни жалби на Е. Т. и Й. В. И. срещу определение № 1* от 05.09.2008 год. по ч.гр.д. № 3455/2008 год. на Софийски градски съд,ВО,ІV”в” състав,с което е оставена без уважение частната жалба на Е. Т. и без разглеждане частната жалба на Й. В. И. срещу определение от 06.02.2008 год. по гр.д. № 9652/2000 год.на Софийски районен съд -41 състав,с което е оставена без уважение молбата на Е. Т. за конституирането й като главно встъпило лице,претендиращо самостоятелни права върху предмета на спора, в производството по чл.248 ГПК. В частната жалба на Е. Т. са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Като основание за допускане на касационното обжалване жалбоподателката сочи,че въпросът е материално правен,тъй като с него се определя кръга на лицата,за които ще бъде допуснато и осъществено правораздаване и той е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото-основание по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. В частната жалба на Й. В. И. са изложени оплаквания за неправилност и незаконосъобразност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна. Твърди,че е налице правен интерес от обжалване ,тъй като заинтересован от встъпването на трето лице е не само встъпващото лице,но и страната към която встъпва. Ответникът- Д. Ж. не заявява становище по частната жалба. Върховният касационен съд, състав на І г. о.,като прецени доводите в частните жалби във връзка с данните по делото,намира: Частните жалби са подадени в срока по чл.275 ал.1 ГПК от надлежни страни срещу въззивно определение,което подлежи на касационно обжалване съгласно чл.274 ал.3 т.1 ГПК и са процесуално допустими. Разгледана по същество частната жалба на Й. В. И. е неоснователна. Жалбоподателят Й. И. е страна в развилото се производство по делото и с отказа на първоинстанционния съд да допусне главно встъпване на Е. Т. в производството по чл.248 ГПК не се засягат правата му за участието в него. Освен това той не е от кръга на лицата имащи право на жалба срещу постановения отказ,поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила,като правилно и законосъобразно. По частната жалба на Е. Т.. Налице са основанията за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК,тъй като повдигнатият процесуалноправен въпрос относно отказа да се допусне главното встъпване на жалбоподателката в производството по чл.248 ГПК,чрез предявяване на установителен иск с правно основание чл.97 ал.1 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Въззивното определение е обосновано и законосъобразно. Самостоятелността на правото на встъпващия в исковия процес се състои в неговата несъвместимост с правото ,претендирано по първоначалния иск. Те обаче по своя предмет трябва да са тъждествени. Настоящия случай не е такъв. Претендира се главно встъпване в производство по чл.248 ГПК,чийто предмет са предпоставките за издаване на дубликат по изпълнителен лист. Това производство не е исково и в него е недопустимо главно встъпване по реда на чл.181 ГПК,въпреки че в това производство могат да се слушат всякакви възражения за погасяване на дълга,основани на факти настъпили след постановяване на решението. Претендираните от жалбоподателката права не се преклудират с отказа да се допусне главното й встъпване в производството по чл.248 и за нея е налице възможност в отделно производство да предяви самостоятелно установителния иск по чл.97 ал.1 ГПК,което всъщност тя е направила. По тези съображения обжалваното въззивно определение следва да бъде оставено в сила. Водим от горното Върховният касационен съд, състав на І г.о.,