Определение № 98 от 27.01.2017 г. на ВКС по гр. д. № 3927/2016 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на Е. В. П. чрез служебен адвокат К. С. срещу решение № 507 от 15.04.16г.,постановено по в.гр.дело № 297/16г.на Варненския окръжен съд,с което е потвърдено решение № 4613 от 20.11.15г.,постановено по гр.дело № 4321/15г.на Варненския районен съд.С него е отхвърлен предявения от същата страна против С. Н. Ж. иск с правно основание чл.51 ЗАдв,за сумата 10 000 лв – обезщетение за неимуществени вреди,изразяващи се в претърпени болки и страдания в резултат на непрофесионално и незаконосъобразно проведена защита от адв.Ж. по нохд № 1747/11г.на В.,довели до осъдителна присъда за престъпление по чл.199 ал.1 т.4 НК вр.чл.198 ал.4 вр.с ал.1 НК,за което му е наложено наказание”лишаване от свобода”за срок от седем години. Решението е постановено при участие на [фирма] като трето лице-помагач на страната на ответника С. Ж.. В изложението към касационната жалба не е формулиран правен въпрос,разрешен от въззивния съд,а се излагат доводи за неправилност на обжалваното решение поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила.Бланкетно се сочи основанието за допустимост на касационното обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК. Ответникът по жалбата С. Ж. счита,че не са налице основанията на чл.280 ал.1 ГПК за допустимост на касационното обжалване. Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,като разгледа изложението към касационната жалба намира,че в него не се съдържат основания за допускане на въззивното решение до касационно обжалване по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. За да отхвърли предявения по делото иск въззивният съд е намерил,че няма основание да бъде ангажирана отговорността на ответника по чл.51 от Закона за адвокатурата,тъй като действията му като адвокат – служебен защитник на ищеца не могат да бъдат квалифицирани като виновно неизпълнение на задълженията му по договора за процесуално представителство.Адв.Ж. се е явил на всички проведени по наказателното дело открити заседания,извършил е активни действия в защита на подсъдимия,поискал е събирането на допълнителни доказателства,позовал се е на процесуални нарушения и е обжалвал всички крайни съдебни актове в производството до преди да бъде освободен по искане на подсъдимия/след касационната жалба/.Направен е извод,че служебният защитник е изпълнил в пълен обем дължимата грижа при защита интересите на подсъдимия,въз основа на закона и в рамките на неговите правомощия. Произнасянето на касационния съд по действителното съществуване на твърдяното субективно право или правоотношение представлява разрешаване на значимия за конкретния спор правен въпрос,изведено в чл.280 ал.1 ГПК като общо основание за допускане на касационно обжалване.Касаторът е длъжен да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело,като израз на диспозитивното начало в гражданския процес.Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси,които касаторът евентуално би имал предвид.В случая не е формулиран конкретен правен въпрос,разрешен от въззивния съд - т.е.не е налице общото основание по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване,в какъвто смисъл е и даденото тълкуване в т.1 на ТР № 1/2009г.на ОСГТК на ВКС. Оплакванията за допуснати от въззивния съд нарушения на материалния и процесуалния закон могат да бъдат единствено основания за касационна проверка по реда на чл.281 т.3 ГПК,но не и общи основания по чл.280 ал.1 ГПК за допускане на касационното обжалване. Предвид на горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.