Определение № 1778 от 21.02.2025 г. на ВАС по адм. д. № 1418/2025 г.

Производството е по реда нa чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на К. Д. И. с [ЕГН], понастоящем изтърпяващ наказание „лишаване от свобода“ в Затвора в [населено място], против Определение № 2063 от 29.11.2024 г., постановено по адм. дело № 67 по описа на Административния съд – Враца за 2024 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане исковата молба, която той е предявил против Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен за осъждането им да му заплатят солидарно сумата от 96 888, 00 лв., представляваща обезщетение за претърпени неимуществени вреди за периода от 05.07.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, причинени му в резултат на лишаването му от достъп до правосъдие по адм. дело № 200/2022 г. на Административния съд – Враца и адм. дело № 533/2022 г. на Административния съд – Плевен, и е прекратено производството по делото. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалвания съдебен акт, като навежда нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска отмяната му. Ответникът по частната жалба – Административен съд – Враца, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Ответникът по частната жалба – Административен съд – Плевен, не изразява становище по нея в срока по чл. 232 АПК. Частната жалба е процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 230 АПК и от надлежна страна, за която определението, предмет на касационен контрол, е неблагоприятно. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Първоинстанционното производство е образувано по искова молба на К. И. против Административния съд – Враца и Административния съд – Плевен за осъждането им да му заплатят солидарно обезщетение за неимуществени вреди в размер на сумата от 96 888, 00 лв., за периода от 05.07.2022 г. до 12.12.2022 г., ведно със законна лихва върху главницата, причинени му в резултат на Разпореждане № 451/19.04.2022 г. по адм. дело № 200/2022 г. по описа на Административния съд – Враца и Определение № 1392/05.07.2022 г. по ч.к.адм. дело № 533/2022г. по описа на Административния съд – Плевен, чрез постановяването на които лицето твърди, че е лишено от достъп до правосъдие по посочените дела, което приравнява на нарушение на правата му по чл. 6, пар. 1 и чл. 13 от Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи (ЕКЗПЧОС), както и по чл. 20, чл. 41 и чл. 47 от Хартата на основните права на Европейския съюз (ХОПЕС). С исковата молба до съда е отправено и искане за освобождаване от държавна такса по делото, както и молба за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство. В изпълнение на дадените задължителни указания от Върховния административен съд с определение N 9527 от 19.08.2024г. по адм.д. N 5464/2024г., първоинстанционният съд е дал конкретни указания на ищеца, а именно да се посочат фактическите обстоятелства, върху които се основава претенцията и в какво се състои нарушението, както и коя норма от правото на ЕС е нарушена. Въпреки редовното уведомяване на назначените служебни защитници на ищеца, от тях не е постъпила молба за отстраняване на констатираните нередовности на исковата молба в указания срок. Постъпило е становище, в което не са изложени конкретни доводи, обосноваващи наличието на положителните предпоставки за упражняване правото на иск. Цитирани са разпоредбите на чл.6 и на чл.13 от ЕКПЧОС и чл.20, чл.41 и чл. 47 от ХОПЕС или право на справедлив процес, равенство пред закона и право на добра администрация. Правилно, решаващият състав е приел, че цитираните разпоредби регламентират общи принципи и не покриват изискването за посочване на конкретен акт от първичното или вторично право на ЕС. Липсва посочване на конкретна правна норма на Съюза, която да е нарушена от ответниците и която да предоставя права на частноправните субекти. Административният съд правилно е приел, че в указания срок, констатираните в исковата молба нередовности не са отстранени, което е основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Изложените от първоинстанционния съд мотиви напълно се споделят от касационната инстанция, поради което не следва да се повтарят отново и на основание чл.221, ал.2 от АПК съдът препраща към тях. Решаващият състав на АС-Враца е изложил и мотиви за липсата на първата предпоставка от фактическия състав на чл. 2в, ал. 1, т. 1, във вр. с чл. 1, ал. 1 от Закона за отговорността на държавата и общините за вреди, а именно незаконосъобразен акт, действие или бездействие на ответниците, което е още едно основание за недопустимост на иска. Приел е, че в случая не е налице незаконосъобразен акт, действие или бездействие на орган или длъжностно лице на държавата (общината), при или по повод на изпълнение на административна дейност, които да са отменени по надлежния ред, поради което разпореждането и определението, от които се претендира обезвредата, не отговарят на изискването на първата предпоставка за реализиране на безвиновната отговорност на държавата за вреди по ЗОДОВ. Тези мотиви също се споделят от касационната инстанция, но само по себе си неотстраняване в указания срок на нередовностите в исковата молба е достатъчно основание за връщането й и за прекратяване на производството по делото. Определението е валидно, допустимо и правилно и следва да се остави в сила. Воден от горното и на основание чл. 236 във вр. с чл. 221, ал. 2, от АПК, Върховният административен съд, състав на трето отделение,