Решение № 4215 от 22.4.2025 г. на ВАС по адм. д. № 240/2025 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от директора на Главна дирекция Гранична полиция МВР, чрез процесуален представител юрк. Табакова, срещу решение 5063 от 26.11.2024 г., постановено по адм. дело 825/2024 г. по описа на Административен съд Хасково. С това съдебно решение по жалба на Т. Х. Х. от гр. Свиленград е отменена заповед 3282з-4056/27.08.2024 г., издадена от касатора, изменена с негова заповед 3282з-4127/30.08.2024 г., с които служителят поради служебна необходимост е временно преназначен за срок от 1 година от длъжност старши полицай в ГПУ Свиленград към РДГП Елхово на същата длъжност в ГПУ Видин към РДГП Русе. В касационната жалба се излагат съображения за неправилност на първоинстанционното решение и необоснованост. Иска се отмяната му и отхвърляне на жалбата на Х. срещу процесната заповед за преназначаване, за която се твърди, че е законосъобразна и в съответствие с целта на закона. Претендира се юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответната страна Т. Х. оспорва жалбата. Чрез пълномощника си адв. Вескова моли да се потвърди решението на административния съд с доводи, развити в писмен вид. Претендира разноски. Представителят на прокуратурата дава мотивирано заключение за потвърждаване на решението. Настоящата инстанция счита, че оспорването е процесуално допустимо, но по същество е неоснователно поради следното: Изводите на съда за липсата на предпоставките, предвидени в чл.165, ал.2 от ЗМВР за преназначаване на служителя са правилни и съответни на материалния закон. В заповедта като мотиви за преназначаването на Х. е посочено във връзка с наблюдаваната тенденция за изместване на миграционния натиск и увеличаване на опитите за незаконно напускане на РБългария от граждани на трети страни в зоните за отговорност на РДГП Русе и възникналата служебна необходимост от противодействие на т.н. вторична миграция, както и своевременно предприемане на мерки за недопускане усложняване на ситуационната картина в зоната за отговорност на ГПУ Видин и докладна записка рег. 3282р-2304/21.08.2024 г.. В последната са налични цифрови статистически данни и при направен извод за нарастване на миграционния натиск е направено предложение за временно преназначаване на 5 служители на младши изпълнителски длъжности от ГПУ Свиленград при РДГП Елхово в зоните за отговорност на РДГП Драгоман и РДГП Русе. Чл. 165, ал. 1 от ЗМВР предвижда кога държавният служител може да бъде временно преназначен на същата или по-висока вакантна длъжност. Временното преназначаване се извършва със съгласието на служителя, освен в случаите на мотивирана служебна необходимост чл. 165, ал. 2 от ЗМВР. Легална дефиниция на понятието служебна необходимост е дадена в § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР. Служебна необходимост е налице при извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, нормативни промени и/или промени във функционалните задължения на структурите. В процесния случай описаните фактически обстоятелства за издаване на заповедта не се подкрепят от събраните по делото доказателства. В тази връзка правилен е изводът на съда, че по делото от ответника в производството издател на акта, не са представени доказателства да са били налице извънредни промени в оперативната обстановка, състоянието на престъпността и обществения ред, и/или нормативни промени, и/или промени във функционалните задължения на структурите. Поради това така посочените фактически констатации на органа се явяват недоказани, съответно материалноправното основание за издаване на заповедта не съответства на фактите. Преназначаването следва да е за преодоляване на извънредни, стоящи извън волята на органа непредвидими и непредотвратими събития, очертани от нормата на § 1, т. 23 от ДР на ЗМВР, поради което заповедта не съответства и на целта на закона. В допълнение следва да бъде отбелязано, че правомощието на йерархичния ръководител да определи на служителя друго място на изпълнение на дейността може да се реализира при условията на чл. 181а, ал. 1 от ЗМВР - при командироване. Освен изложеното съдът е констатирал и че е допуснато съществено нарушение на административно производствените правила, а именно на чл. 14, ал. 2 във връзка с ал. 1 от Наредба 8121з-310/17.07.2014 година. Първоинстанционният съд не е допуснал грешки при формиране на вътрешното си убеждение, поради което изложените от касатора доводи за необоснованост на решението са неоснователни. Предвид горното, спорният въпрос за наличието на служебна необходимост правилно е решен от съда в полза на преназначения служител, като е отменена заповедта като незаконосъобразна. Не са налице касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение и то следва да се остави в сила. При този изход на спора основателна е претенцията на ответника за присъждане на разноски, но същата не може да бъде уважена предвид липсата на писмени доказателства за сторени разноски. Въпреки, че е посочено, че се представя договор за правна защита и съдействие, такъв не се намира по делото.