Определение № 302 от 20.04.2022 г. на ВКС по гр. д. № 1012/2022 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на А. Б. А., чрез адв. И. А. против решение № 140 от 01.11.2021 г., постановено по в.гр.д. № 1434/2021 г. на Окръжен съд Стара Загора, с което е потвърдено решение от 24.03.2021 г. на Районен съд Стара Загора по гр.д. № 2458/2020 г. относно определения режим на лични отношения между бащата А. Б. А. и децата Б. А. А. и С. А. А. след изтичане на едногодишния период от постановяване на първоинстанционното решение, както следва: всяка четна седмица от месеца – събота и неделя, от 10.00 ч. в съботния ден до 17.00 ч. в неделния ден, с преспиване при бащата; 20 дни през лятото, които не съвпадат с платения годишен отпуск на майката; всяка четна година първите пет дни от пролетната ваканция /утвърдена от Министерство на образованието и науката/ от 10.00 ч. на първия ден до 16.00 ч. на петия ден, а всяка нечетна година последните пет дни от пролетната ваканция за времето от 10.00 ч. на първия ден до 16.00 ч. на последния ден; по време на Великденските празници – всяка четна година от 10.00 ч. в събота до 17.00 ч. в неделя. Върховният касационен съд, четвърто гражданско отделение констатира, че касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от легитимирана да обжалва страна и е насочена срещу съдебен акт, който подлежи на касационно обжалване. Касаторът обжалва въззивното решение като поддържа неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост - основания по чл.281, т.3 ГПК. Основните доводи са, че въззивният съд не е отчел всички обстоятелства, имащи отношение към създаването на нормална обстановка за поддържане на лични отношения между бащата и децата; не е предвидил възможност бащата и децата да бъдат заедно на рождения им ден, както и на рождения ден на бащата; макар да е предвидил режим на лични отношения между бащата и децата през зимния период ежемесечно с преспиване, съдът не е предвидил възможност бащата да взима децата за Коледните и Новогодишните празници. Иска се режимът на лични отношения да бъде допълнен, като се постанови бащата да взима децата, както следва: на рождения им ден /29.05/ - всяка четна година от 9.00 ч. на 29.05. до 19.00 ч. на 30.05. /ако са неучебни/, а в случай че са учебни – първите два неучебни дни следващи рождения ден на децата от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на последния ден, а всяка нечетна година първите два неучебни дни, следващи рождения ден на децата от 9.00 ч. на първия ден до 19.00 ч. на втория ден; на рождения ден на бащата – 05.01., при условие, че е неучебен – от 9.00 ч. до 19.00 ч., а ако е учебен – първият неучебен ден следващ рождения ден на бащата от 9.00 ч. до 19.00 ч.; по време на Коледните и Новогодишните празници – всяка четна година от 10.00 ч. на Бъдни вечер /24.12./ до 16.00 ч. на 29.12., а всяка нечетна година от 10.00 ч. на 28.12 до 17.00 ч. на 02.01; по време на Великденските празници – всяка нечетна година в събота от 10.00 ч. до 17.00 в недела /Великден/, а всяка четна година – в понеделник от Великденските празници – от 9.00 ч. до 17.00 ч. В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК не са формулирани правни въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК, а се преповтарят доводите за неправилност на въззивното решение, наведени в касационната жалба, като се твърди, че въззивното решение противоречи на Постановление № 1 от 1974 г. на Пленума на ВС. Поддържа се основанието на чл.280, ал.2, предл.3 ГПК – очевидна неправилност на решението с обосновка, че решението съдържа вътрешно противоречие в мотивите си – от една страна съдът е определил ежемесечен режим на лични контакти между бащата и децата и през зимния период, с преспиване, но е ограничил правото на лични контакти между бащата и децата по време на Коледните и Новогодишните празници. Ответната страна по жалбата – А. С. З. не е депозирала отговор в срока по чл. 287, ал.1 ГПК. За да потвърди решението на първата инстанция в частта за режима на лични контакти на бащата с децата след изтичане на едногодишния адаптационен период от постановяване на първоинстанционното решение, въззивният съд от една страна е приел, че възможността на децата да споделят заедно с баща си празнични дни и ваканции е в интерес на децата и ще съдейства за изграждане на стабилна връзка на доверие, разбирателство, подкрепа помежду им, но от друга страна е приел, че „към настоящият момент с оглед отдалечеността на населените места, в които живеят децата и бащата, ниската възраст на децата, по-суровия климат в населеното място по местоживеене на бащата“, не следва да определя режим на лични контакти по време на зимния период, в обхвата на който са зимната ваканция, Коледни и Новогодишни празници. По дела, по които съдът следи служебно за интересите на ненавършилите пълнолетие деца, Върховният касационен съд служебно проверява и правилността на въззивното решение, като не е обвързан от оплакванията и становищата на страните и в тази връзка – от поставените въпроси. При така изложените решаващи изводи на въззивния съд, съставът на Четвърто гражданско отделение на ВКС намира, че касационното обжалване на въззивното решение следва да се допусне служебно, с оглед задължението да се прецени най-добрия интерес на децата и с оглед дължимата преценка на всички обстоятелства от съда, имащи отношение към вземане на решение в най-добрия интерес на децата, за необходимостта от ясно, точно и адекватно на обстоятелствата предписание относно личните отношения на децата с неупражняващия родителските права родител. Ето защо, налице е основание за допускане на касационно обжалване в хипотезата на чл.280, ал.2, пр.3 ГПК. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд,