Определение № 2089 от 22.02.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1143/2024 г.

Производството е по чл. 229 и следващите от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано по частна жалба на М. Кьосева от гр. Самоков, чрез процесуалния й представител адв. Въжаров, против определение № 1274 от 30.10.2023г., постановено по адм.д. № 1062/2023г. по описа на Административен съд София – област /АССО/, с което е оставена без разглеждане жалбата й срещу отказ на Кмета на община Самоков за издаването на скица по заявление вх. № С - 995 от 13.07.2023г. на поземлен имот /ПИ/ пл. № 834, [населено място], общ. Самоков, обективиран в писмо изх. № С – 995 от 25.07.2023г. и с което определение производството по делото е прекратено. В частната жалба се твърди неправилност на определението поради нарушение на материалния и процесуалния закони – отменителни основания по чл. 209 т. 3 във връзка с чл. 236 АПК. Посочва се, че със заявлението не е поискано издаването на скица от кадастралната карта, а предвид това, че за въпросното землище е и процесният имот първоначално е бил в регулация съгласно регулационен план от 1979г., като впоследствие регулацията се променя и имота остава извън регулацията, като се обособява нов имот, който включва три стари, е поискано издаване на скица от стария план, който се съхранява в община Самоков, като е уточнено, че искането е във връзка с разрешаване на наследствени спорове. Иска оспореното определение да бъде отменено и делото да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът Кметът на община Самоков изразява становище за неоснователност на частната жалба. Претендира юрисконсултско възнаграждение. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна – адресат на оспореното определение и срещу съдебен акт, който подлежи на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение АССО е приел, че за да бъде налице отказ, искането за извършване на услуга в случая издаването на скица следва да е отправено до компетентен орган. Установил е, че за територията на област София има одобрена кадастрална карта, включително за землището на [населено място], поради и което е приел, че компетентен за издаването на скица по смисъла на § 1 т. 11 от ДР на ЗКИР е началникът на СГКК – гр. Софийска област, съгласно чл. 55 ал. 2 във връзка с ал. 2 ЗКИР. Приел е, че кметът на община Самоков не разполага с компетентност да издаде скица, поради и което непроизнасянето му не може да формира мълчалив отказ. Приле е и че оспореното писмо, за което се твърди, че обективира отказ, има само уведомителен характер. Поради това е оставил жалбата без разглеждане на основание чл. 159 т. 1 от АПК, прекратил е производството по делото и тъй като е приел, че кметът на община Самоков не е изпратил преписката на компетентния орган началника на СГКК – Софийска област е изпратил същата на компетентния орган. Определението е неправилно. Видно от доказателствата по делото с жалбата, по която е образувано делото пред АССО е оспорен отказ за извършване на административна услуга, обективиран в писмо изх. № С – 995 от 25.07.2023г. с посочване, че не е поискана кадастрална скица, а е поискано издаването на скица от стари, отменени планове, но които са действали преди, и за които жалбоподателката излага съображения във връзка с какво са й необходими. Видно и от подаденото заявление, по което е образувано административното производство с вх. № С – 995 от 07.07.2023г., което е бланково заявление, с него е поискано издаване на скица за ПИ № 834 по плана на [населено място]. Т.е. нито от заявлението на жалбоподателката, нито от последвалите й жалби е видно, че не е поискано издаването на скица от кадастъра или кадастралната карта, както е приел първоинстанционният съд. Т.е. не е налице основанието по чл. 159 т. 1 АПК във връзка с установяването му, че искането е отправено до некомпетентен орган. Жалбоподателката е поискала издаването на скица или извадка от плана, като е представила и стара издадена скица, като в хода на съдебните производства е уточнено, че се касае за искане на извадки от стари планове за землището, като въпрос на спора по същество е установяването на органът, съхраняващ тези планове. В случая обаче не е отправяно искане за издаване на скица от кадастъра, по отношение на издаването която компетентността е предоставена на директора на СГКК – в случая София област. Неправилен е и извода, че оспореното писмо изх. № С – 995 от 25.07.2023г. има само уведомителен характер. Напротив същото обективира отказ да бъде извършена по заявлението на жалбоподателката административна услуга, поради и което представлява индивидуален административен акт, а дали изложените мотиви за отказа са съответни на закона е предмет на спора по същество. По изложените съображения оспореното определение като неправилно следва да бъде отменено и делото следва да бъде върнато за продължаване на съдопроизводствените действия по жалбата на М. Кьосева срещу отказ, обективиран в писмо изх. № С – 995 от 25.07.2023г. на кмета на община Самоков. Предвид изхода на спора е неоснователно искането на ответника по частната жалба за присъждане на разноски за двете инстанции. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 1 във връзка с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,