Определение № 772 от 17.11.2010 г. на ВКС по т. д. № 444/2010 г.

Производството е по реда на чл.288 ГПК. Постъпила е касационна жалба от Застрахователна компания ”У. срещу решението от 18.02.2009 год. по гр.д.№ 3611/2007 год. на Софийски градски съд. Въззивното решение е постановено по жалбата на З. срещу решението от 15.08.2007 год. по гр.д.№ 765/2004 год. на Софийски районен съд 68 с-в с което са били отхвърлен предявените от застрахователното дружество срещу Г. Н. Г. и Р. С. Н. субективно и активно съединени искове с правно основание чл.402 ал.1 (отм.) ТЗ и чл.86 ал.1 ТЗ. Становището на Софийски градски съд, че главният иск е неоснователен произтича от оспорването на протокола на ПТП относно това, кой от водачите на двата участващи автомобила, нарушавайки правилата е допринесъл за настъпването. П. се е на показанията на актосъставителя, който, разпитан като свидетел е посочил, че не си спомня автопроизшествието. Твърдението в изложението по чл.284 ал.3 т.1 ГПК е, че са налице предпоставките на чл.280 ал.1 т.3 ГПК по отношение на обуславящия въпрос - следва ли да се счита оспорването по реда на чл.154 ал.3 ГПК (отм.) на официален свидетелстващ документ – протокол за ПТП за доказано само въз основа на изявлението на актосъставителя че не си спомня обстоятелствата за констатирането на които е съставен. Съдебният състав счита, че е налице хипотезата на чл.280 ал.1 и т.3 ГПК за допускане на касационно обжалване и произнасяне по обуславящия правен въпрос, посочен по-горе. Касаторът ще следва да внесе таксата по Таксата по чл.18 ал.2 т.2 от Тарифа № 1/2008 год. на МП, възлизаща на 25 лв. Поради това, Върховният касационен съд – Търговска колегия, състав на І т.о.