Определение № 30 от 24.01.2011 г. на ВКС, I г. о., ГК

Производството е по чл.274, ал.3, т.1 от ГПК. С определение №10452 от 13.07.10г. по ч.гр.д.№8121/10г. на С. градски съд е оставена без уважение частната жалба на Д. Л. Б. от[населено място] срещу определението от 31.05.2009г. по гр.д.№23537/09г. на С. районен съд, с което е било прекратено като недопустимо производството по предявения от него иск по чл.13 от ПУРНЕС/отм./ за отмяна на решенията от 26.03.09г. на ОС на ЕС - сградата в[населено място], [улица]. Въззивният съд е приел, че спрямо Д. Б. искът е недопустим, тъй като е пропуснат 7 дневният преклузивен срок за предявяването му. Прието е, че в ПУРНЕС/отм./ няма изисквания за съвместна процесуална легитимация на съпрузите при предявяване на иск по чл.13 от ПУРНЕС /отм/. Затова е неоснователен доводът на Б., че след като съпругата му е предявила иска в законния срок и спрямо нея той е допустим, то е допустим и за него, като задължителен другар. Частна касационна жалба срещу въззивното определение е подадена от Д. Б.. В нея се поддържа, че съвместната процесуална легитимация за съпрузите по иск с правно основание чл.13 от ПУРНЕС /отм./ произтича от обстоятелството, че след като притежават в СИО обект в етажната собственост, те имат право на един глас при вземане на решенията на общото събрание. По този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допустимост на касационното обжалване, тъй като нямало формирана съдебна практика. Ответниците в производството не вземат становище по жалбата. Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение приема, че е налице соченото основание за допустимост на касационното обжалване. Поставеният процесуалноправен въпрос е от значение преценката за допустимостта на иска, в случай че спрямо единия от съпрузите е изтекъл срокът за предявяването му. По този въпрос няма утвърдена съдебна практика, затова той е значим от гледна точка на правоприлагането. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна. Действително - съпрузите, които притежават обект в съпружеска имуществена общност, имат в общото събрание на ЕС един глас. Това е изрично регламентирано в чл.7а от ПУРНЕС /отм/. Оттук произтича и съвместната им процесуална легитимация при предявяване на иска за отмяна на решение на общото събрание на ЕС – това решение трябва да бъде еднакво по отношение на двамата съпрузи. Същевременно, преценката за допустимостта на иска се прави поотделно за всеки един от другарите. Ето защо правилно първоинстанционният съд е прекратил производството по иска на съпруга Д. Б., тъй като е предявен след изтичане на 7 дневния преклузивен срок. Разпоредбата на чл.172, ал.2 от ГПК /отм./, сега чл.216, ал.2 от ГПК, не включва действието по предявяване на иска, затова позоваването на нея е неоснователно. Водим от изложеното, Върховният касационен съд, състав на първо гражданско отделение