Определение № 9489 от 26.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9207/2022 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба, подадена от „Ерик МБ“ ООД, с [ЕИК], чрез упълномощената адв. С. Желязкова, срещу Определение № 22 от 28.07.2022 г., постановено по адм. д. № 222 по описа на Административен съд - Русе (АС - Русе) за 2021 г. С обжалваното определение е оставена без разглеждане подадената от настоящия частен жалбоподател жалба срещу Решение с рег. № 32-83175 от 12.03.2021 г., издадено от директора на Териториална дирекция „Северна морска“ (сега ТД „Митница Варна“) към 11 броя митнически декларации и е прекратено производството по делото. Наред с това, „Ерик МБ“ ООД е осъдено да заплати на Агенция "Митници" деловодни разноски – юрисконсултско възнаграждение. В частната жалба се твърди, че обжалваното определение е неправилно. Оспорват се направените от първоинстанционния съд изводи, че за дружеството не е налице правен интерес от оспорване, поради прието от съда, че оспореното решение не създава задължения за частния жалбоподател за заплащане на мито и данък върху добавената стойност (ДДС) по причина посоченото в него, че те са погасени по давност и не са взети под отчет. Акцентира се, че със спорния административен акт се установяват дължимо мито и ДДС в резултат на увеличение на митническата стойност на внасяните стоки. Освен това се обръща внимание, че в решението се коментира погасяването по давност на митническото задължение, а не на задължението за ДДС. По същество се поддържа становище, че всяка промяна в данните на митническата декларация води до възникване на правен интерес за дружеството да оспорва по съдебен ред увеличението на митническата стойност, респективно определеното задължение за мито и ДДС. В допълнение се подчертава, че правото на прихващане за данъчно задължение не е мотив, който да обоснове правен интерес от оспорване. Прави се позоваване на съдебна практика на Върховния административен съд. По изложените в частната жалба съображения се иска отмяната на обжалваното определение и връщане на делото на първоинстанционния съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът – директор на ТД "Митница Варна" оспорва частната жалба в представен по делото писмен отговор и моли оставяне в сила на обжалваното определение. Претендира присъждането на юрисконсултско възнаграждение за частното производство. Частната жалба изхожда от надлежна страна, срещу акт, който подлежи на съдебен контрол и като подадена в срок, е процесуално допустима. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. За да постанови обжалваното определение, първоинстанционният съд е приел, че жалбата, с която е сезиран е недопустима поради липсата на правен интерес от оспорването. За да аргументира този извод, съдът се позовал на изискана справка от ТД на Националната агенция за приходите (НАП) – Варна, офис Русе за наличието на подлежащи на възстановяване суми. В контекста на чл. 170, ал. 3 ДОПК, датата на погасяване на задължението по давност (01.02.2020 г.) и данните от НАП, съдът приел, че към тази дата настоящият частен жалбоподател няма подлежащи на възстановяване публични задължения, тоест няма как да бъде извършено прихващане. По тези причини направил извод, че от евентуалната отмяна на административния акт не може да се очаква никакъв правен ефект, оставил жалбата без разглеждане и прекратил производството по делото. Присъдил юрисконсултско възнаграждение в полза на Агенция „Митници“. Определението е валидно и допустимо, но е неправилно. Неправилна е преценката на първоинстанционния съд за процесуална недопустимост на оспорването поради липсата на правен интерес за настоящия частен жалбоподател. Оспореният административен акт установява в тежест на "Ерик МБ" ООД задължения за мито и ДДС, резултат от увеличена митническа стойност на стоката, предмет на деклариране. Така установените задължения са публични държавни вземания съгласно чл. 162, ал. 2, т. 1 ДОПК. По отношение на митническото задължение митническият орган е приел, че е изтекъл 3 - годишният срок за уведомяване на длъжника по чл. 103, пар. 1 от Регламент (ЕС) № 952/2013. Именно установяването на публични държавни вземания в тежест на "Ерик МБ" ООД обуславя правния интерес на дружеството да оспори акта пред съда. В резултат ще бъде установено налице ли е задължение, погасено по давност и в какъв размер е то. Съгласно Решение от 16 юли 2009 г. на Съда на Европейския съюз (СЕС) по съединени дела С-124/08 и С-125/08 (т. 28) и Решение от 15 март 2018 г. на СЕС по дело С-256/16 (т. 80 и цитираната практика), посоченият 3 - годишен срок е давностен. Член 113 от Регламент (ЕС) № 952/2013 съдържа правила, по които следва да се осъществява принудителното събиране на вносните или износните мита, когато не са платени в определения срок, а нормата препраща към правилата в националното законодателство на съответната държава членка. По силата на чл. 170, ал. 3 ДОПК може да се извърши прихващане и с погасено по давност публично задължение, когато вземането на длъжника е станало изискуемо преди задължението му да бъде погасено по давност. Предвид изложеното, като е приел процесуална недопустимост на оспорването и е прекратил съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да се отмени. При това, делото следва да се върне на същия състав от АС - Русе за продължаване на съдопроизводствените действия. Въпросът за разноските, претендирани за частното производство, подлежи на разрешаване с крайния съдебен акт от първоинстанционния съд с оглед изхода на спора пред него. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, изр. първо, предл. второ, във вр. с чл. 236 АПК, Върховният административен съд, състав на първо отделение