Определение № 449 от 27.07.2009 г. на ВКС по гр. д. № 422/2009 г.

Обжалвано е определение от 30.05.2009г. по гр.д. №37 /2009г., с което Окръжен съд - Монтана е оставил без уважение молба на Г. Р. С. за промяна на наложена обезпечителна мярка по реда на чл.28 ЗОПДИППД. Жалбоподателят Г. Р. С. поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о. като взе предвид данните по делото, приема за установено следното: Частната жалба не следва да бъде разглеждана от ВКС. С. обжалвано е определение от 30.05.2009г. по гр.д. №37 /2009г. Окръжен съд – Монтана, разглеждайки спора като пълва инстанция е оставил без уважение молба на Г. Р. С. за промяна на наложена обезпечителна мярка по реда на чл.28 ЗОПДИППД. Настоящата инстанция констатира, че при тези данни делото неправилно е изпратено за разглеждане на жалбата по същество от ВКС. Съгласно разпоредбата на чл. 23, ал.2 ЗОПДИППД определението на съда, с което се допуска или отказва налагането на обезпечителна мярка по този закон, подлежи на въззивно и касационно обжалване. Такава инстанционност предвижда и разпоредбата на чл.278, ал.4 ГПК във вр. чл.258, ал.1 ГПК. В случая въззивният съд, който следва да се произнесе по жалбата е Софийски апелативен съд, на когото следва да се изпрати същата, а производството пред настоящата инстанция следва да се прекрати. Предвид изложените съображения, съдът