Решение № 11032 от 18.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2014 г.

Решение № 11032 от 18.09.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11644/2014 г., IV о., докладчик председателят Аделина Ковачева Производството е по реда на чл. 58, ал. 3 във връзка с чл. 12 от Изборния кодекс. Образувано е по жалба, подадена от Коалиция от партии "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" чрез представляващите я - Валери Симеонов Симеонов и Красимир Дончев Каракачанов; от Юлиан Кръстев Ангелов; Карлос Арналдо Контрера и Димитър Кинов Стоянов против решение № 920-НС от 12.09.2014 г. на Централната избирателна комисия. С него са определени държавите, местата, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя на избирателните секции във всяко място в изборите за народни представители на 5.10.2014 г. Решението е поправено с решение № 928-НС от 13.09.2014 г., с което са уточнени посочените места в САЩ и е допусната поправка относно място Бостън, САЩ - една секция. Правят се възражения за незаконосъобразност, поради съществени нарушения на административнопроизводствените правила, противоречие с материалния закон и несъответствие с целта на закона - отменителни основания по смисъла на чл. 146, т. 2, 3, 4 и 5 АПК. Към настоящата жалба са присъединени за съвместно разглеждане още три жалби: Първата е подадена от Елена Николаева Хамбарджиева и Ивайло Николов Стоянов, срещу решението, в частта му, в която не е определено, като място за образуване на избирателна секция Ню Йорк, Куинс. Твърдят, че по отношение на него са налице условията на чл. 14, т. 2 ИК. Втората е подадена от Валерия Бойкова Кертикова срещу решението в частта му, в която не е образувана избирателна секция в Гърция, Атина, пл. "Карайскаки". Последната е подадена от Стефан Ангелов Димов срещу решението на ЦИК в частта му, в която не е определено, като място за образуване на избирателна секция - Лондон (Иилинг). Централната избирателна комисия изразява становище за основателност на жалбите, подадени от Елена Николаева Хамбарджиева и Ивайло Николов Стоянов и от Стефан Ангелов Димов и за неоснователност на останалите две жалби. Първата жалба е подадена от представители на Коалиция от партии "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" - регистрирана за участие в изборите за народни представители. Подадена е и от три физически лица, всяко от които е регистрирано за кандидат за народен представител. Като такива жалбоподателите имат качеството на надлежни страни и са активно легитимирани да обжалват решението на ЦИК. Жалбата им е подадена в срока по чл. 58, ал. 1 от ИК и е процесуално допустима, а разгледана по същество е частично основателна. Жалбата от Елена Николаева Хамбарджиева и Ивайло Николов Стоянов с искане за определяне на Ню Йорк, Куинс, като място за образуване на избирателна секция е подадена от лица с приети заявления за гласуване в Куинс, Ню Йорк и в срока по чл. 58, ал. 1 ИК. Същата е процесуално допустима, а разгледана по същество е основателна. Жалбата на Валерия Бойкова Кертикова е с искане да се определи, като място за образуване на избирателна секция Гърция, Атина, пл. "Карайскаки". При извършената по същия начин служебна проверка се установява, че тя не е подавала заявление за гласуване на това място, поради което жалбата й е процесуално недопустима, поради липса на правен интерес. Налице е хипотезата на чл. 159, т. 4 от АПК и тя следва да се остави без разглеждане, а образуваното въз основа на нея съдебно производство подлежи на прекратяване. Жалбата, подадена от Стефан Ангелов Димов е процесуално допустима, тъй като той е подал заявление за гласуване именно на мястото - Лондон (Иилинг). Разгледана по същество е основателна. Видно от данните по приложената административна преписка, на 12.09.2014 г., ЦИК е поставила за разглеждане на свое заседание проект за решение за определяне на местата в държавите за образуване на избирателни секции извън страната и техния брой. Докладвани са и предложения на български посланици и консули, които са поотделно гласувани. В края на заседанието е гласуван и представеният и обсъден проект за решение. От присъстващите 19 членове на ЦИК, 17 са гласували "за", а двама "против", при което с мнозинство е взето решение № 920-НС. С него са определени държавите и местата, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броят на избирателните секции във всяко място в табличен вид. Таблицата се състои от три колони, като в първата е вписана държавата; във втората мястото и в третата - броят на секциите в него. В диспозитива на решението след изготвената таблица се съдържа описание на исканията и предложенията на ръководителите на дипломатическите и консулски представителства. Всяко едно от тях е било гласувано поотделно и от съпоставката на гласуването и прегледа на съдържанието на таблицата, би могло да се направи извод, че са взети предвид и включени всички предложения с изключение на предложеното увеличение на броя на секциите в Мадрид от три на четири и в Лондон от четири на шест. След постановяването му, на проведено заседание на ЦИК на 13.09.2014 г., присъствалите 15 члена единодушно са приели решение № 928 от 13.09.2014 г., с което е допълнено решение № 920-НС, уточнени са наименованията на част от местата в САЩ, предвидени за образуване на избирателни секции; определено е за място Сан Пауло в Бразилия - една секция, поправена е грешка и е одобрено актуализирането на списъка. По жалбата, подадена от Коалиция от партии "Патриотичен фронт - НФСБ и ВМРО" чрез представляващите я - Валери Симеонов Симеонов и Красимир Дончев Каракачанов; Юлиан Кръстев Ангелов; Карлос Арналдо Контрера и Димитър Кинов Стоянов: Решението е постановено от компетентен орган в законово изискуемия кворум по чл. 53, ал. 4, пр. 1 ИК, поради което не е нищожно и искането на жалбоподателите за обявяване на нищожността му е неоснователно. При преценка на законосъобразността му с оглед останалите отменителни основания по чл. 146, т. 2-5 от АПК, съдът взе предвид следното: Неправилно в жалбата решението на ЦИК е окачествено, като общ административен акт и на тази плоскост се твърдят допуснати нарушения на правилата на АПК при издаването му. Анализът на нормите на чл. 12- чл. 17 ИК дава основание на съда да определи акта на ЦИК за определяне на местата за гласуване и броя на избирателните секции, като акт от организационен характер. Той е издаден в изпълнение на основното право и задължение на ЦИК по организиране и провеждане на изборите, изрично уредено в разпоредбите на чл. 12 и чл. 57, ал. 1, т. 17 и при спазване на процедурата, предвидена в ИК, като специален закон. Поради това решението по никакъв начин не би могло да се квалифицира, като общ административен акт и да се проверява изпълнението на процедурните изисквания за издаването му, уредени в АПК. В същия смисъл вече е формирана и съдебна практика - определение № 14668 от 11.11.2011 г. по адм. дело № 14340/2011 г. на Върховния административен съд, четвърто отделение. Обжалваемостта на решението по чл. 12 е изрично прогласена в самата разпоредба, поради което за него не важи общото правило на чл. 2, ал. 2, т. 3 от АПК. Неоснователна е втората група възражения за допуснати нарушения при издаване на решението, изразяващи се в лишаване от участие в процедурата на обществени организации, в това число и на Обществения съвет към ЦИК. В разпоредбата на чл. 55, ал. 1 ИК са определени мястото и функциите му - той подпомага комисията за осигуряване на прозрачност, демократичност и честност в изборите. В Правила за дейността на Обществения съвет към ЦИК, публикувани на интернет страницата на комисията, членовете на съвета са го определили, като консултативен орган, имащ право да получава текуща информация от ЦИК във връзка с подготовката и организацията на изборния процес; да предоставя на ЦИК своите мнения, позиции и становища във връзка с подготовката и организацията на изборния процес и да иска съдействие от органи, които имат правомощия по организацията и подготовката на изборите, да предоставят конкретна информация или да бъдат канени на заседания на Обществения съвет. С оглед на така установения му статут, за ЦИК не съществува нормативно задължение да осигури участие на съвета при издаване на обжалваното решение. Не е налице твърдяното в жалбата бездействие, окачествено, като нарушение на императивна норма на процесуален закон. Неоснователни са и възраженията за липса на мотиви към решението. Определянето на местата и държавите, в които ще се образуват избирателни секции извън страната и броя им във всяко място, се предшества от изпълнение на предвидените в ИК правно-технически действия, извършвани от различни субекти и то в няколко самостоятелни направления - с оглед четирите различни хипотези, уредени в разпоредбата на чл. 14, т. 1-4 ИК. От една страна подлежат на установяване държавите и местата, в които страната има дипломатически или консулски представителства. Информацията е относима към чл. 14, т. 1 ИК и е публично достъпна на интернет сайта на Министерство на външните работи. В горния десет ъгъл на страницата е разположен прозорец, позволяващ избиране и получаване на информация за дипломатическите и консулски представителства в целия свят, като са посочени градовете на представителствата и адресите им. От друга страна следва да се установят местата, в които на проведени до 5 години преди изборния ден избори, е имало образувана поне една избирателна секция, в която са гласували не по-малко от 100 избиратели. Тази информация е относима към чл. 14, т. 3. Това е извършено от ЦИК с решение № 686-НС от 14.08.2014 г. В приложената към решението таблица са вписани данните за държавите, местата и броя на гласувалите избиратели на проведените избори за избиране на президент и вицепрезидент на републиката на 23.10.2011 г.; за избор на народни представители за Народно събрание на 12.05.2013 г. и за избор на членове на Европейския парламент на 25.05.2014 г. Решението е обявено на интернет страницата на ЦИК, няма данни да е обжалвано и се ползва със стабилитет. ЦИК се е позовала на него, поради което отразените данни в решението са станали неотменна фактическа част от обжалваното решение. Те позволяват за всеки един заинтересован от изборния процес субект да ги съпостави с определените места и брой на избирателните секции в решение № 920-НС, за да се убеди за наличието или липсата на необходимите предпоставки в хипотезата на чл. 14, т. 3 ИК. В същото време позволяват да се провери и законосъобразността на броя на предвидените избирателни секции при съобразяване правилата на чл. 15 предложение първо от ИК и упражнената оперативна самостоятелност на ЦИК по пр. 2 при наличие на остатък. Третата информация е за подадени заявления за образуване на избирателни секции извън страната от български граждани, имащи право да избират народни представители. Заявленията могат да бъдат подадени лично или по пощата чрез писмо до дипломатическите или консулски представителства на страната в съответната държава или чрез електронно заявление през интернет страницата на ЦИК. От допълнително представеното копие на писмо от "Информационно обслужване" АД от 13.09.2014 г., съдържащо данни за първоначално и допълнително подадени заявления, се установява броят на тези заявления. На следващо място, нормата на чл. 14, т. 1 и 2 ИК изрично въвежда не само минимален брой заявления, но и те да са подадени от избиратели. За установяването му разпоредбата на чл. 17, ал. 4 задължава ЦИК да провери дали тези лица отговарят на изискванията да избират не по-късно от 22 работни дни преди изборния ден. Проверката се извършва на базата на данните в Националния регистър на населението, до който се осигурява достъп на комисията от Главна дирекция "Гражданска регистрация и административно обслужване". Едновременно с това, ЦИК извършва и проверка на данните по чл. 16, ал. 1. За резултатите от проверката може да се извлече информация по достоверен начин от данните на интернет страницата на ЦИК, тъй като при отваряне на препратката в колоната в дясната страна на сайта "Списък приети заявления" се отваря Списък на потвърдените заявления за гласуване в секции извън страната. От така извършения анализ на данните по чл. 14, необходими на ЦИК за вземане на решение по чл. 12, е видно, че всички те, както в обобщен, така и в конкретизиран вид - по държава, населено място и приети заявления с трите имена на заявителите са публикувани на сайта на ЦИК и подлежат на проверка от всяко заинтересовано лице. С това е спазен принципът за прозрачност, поради което възраженията в жалбата за нарушаването му са неоснователни. На проведеното заседание на ЦИК на 12.09.2014 г. е представен проект за решение. От обсъждането му от членовете на комисията става ясно, че изготвянето на списъка по чл. 12 е обвързано със заявленията на избирателите, които имат значение в хипотезите по т. 1 и т. 2 ИК и с решение № 686-НС от 14.08.2014 г. - относимо към образуване на секции в хипотезата на т. 3. Доколкото данните и в единия, и в други случай са публикувани на интернет страницата на ИК, то те са общодостъпни. Обстоятелството, че не са докладвани поотделно заявленията за всяко място, не би могло да се приеме за липса на мотиви. Неоснователно е и възражението за незаконосъобразност на решението и дори за негодност да произведе действие, тъй като не било посочено правното основание за образуването на всяка една от избирателните секции. Подобно изискване в закона не е въведено. В самото решение ясно и точно са формулирани правните основания: чл. 12 във връзка с чл. 14 и чл. 15, чл. 57, ал. 1, т. 17 ИК. Посочените разпоредби уреждат правомощията на ЦИК и материално-правните условия, при наличието на които те се упражняват. Посочено е и фактическо основание - решението на ЦИК № 686-НС от 14.08.2014 г. по чл. 14, т. 3, пр. последно от ИК. Взети са предвид и обобщените данни, каквито с предвидени в чл. 12 ИК. Следва да се има предвид и факта, че решението е взето от ЦИК, като колективен орган. В този случай изказванията и съображенията на членовете му в хода на разглеждането и приемането на проекта за решение на проведеното заседание, имат също характер на мотиви към окончателния акт. Мотивирано е решението и в частите му, в които са определени места и брой секции в хипотезата на чл. 14, т. 4 ИК. При това, всяко предложение на дипломатически и консулски представителства е гласувано поотделно и е прието със законово предвиденото мнозинство. Неоснователни са и възраженията за неспазване на целта на закона. В определения срок, комисията, вземайки предвид необходимите й обобщени данни, е определила държавите, местата и броя на избирателните секции, които ще се образуват извън страната именно с цел да обезпечат упражняване на конституционното право на глас на българските граждани. По този начин се е съобразила и с целта на ИК. В съдебно заседание се прави допълнително възражение от Карлос Арналдо Контрера за упражнен нееднакъв подход от ЦИК при определяне броя на секциите. Възражението е относимо най-вече към случаите, когато избирателните секции са образувани в условията на чл. 14, т. 3 ИК. Конкретно се визира брой на избирателни секции в Турция. Възражението е неоснователно. За пример могат да се посочат местата: Бурса, Истиклял, където при гласували на изборите през 2013 г. 4379 избиратели, са образувани само три секции; Бурса, Хамитлер - при гласували 3063 избиратели, са образувани три секции; Бурса, Куртулуш - при гласували 2365 са образувани 4 секции; Бурса, Йени - при 3075 избиратели, са образувани 6 секции; Бурса, Дуачанър - гласували 2092 избиратели, образувани 3 секции; Бурса, Казъм Карабек - гласували 3495 избиратели - образувани 4 секции и т. н. В жалбата се сочи незаконосъобразност на определената избирателна секция в Анкара, посолство, поради липса на предпоставките на чл. 14, т. 1 ИК - налице е дипломатическо представителство, но са подадени само осем заявления. Възражението е неоснователно. Видно от решение № 686-НС от 14.08.2014 г. на ЦИК на това място на изборите през 2011 г. са гласували 159 избиратели, а на изборите през 2013 г. - 176 избиратели. С наличните данни, мястото попада в хипотезата на чл. 14, т. 3 ИК и тъй като избирателите са под 500, законосъобразно ЦИК е определила една секция. В Македония са определени, като места за образуване на избирателни секции - Скопие, където е дипломатическото представителство - 2 секции и Битоля, където е консулското представителство - 1 секция. За Скопие са подадени 25 заявления, но са предвидени 2 секции, тъй като на изборите на 25.05.2014 г. там са гласували 704 избиратели, което е в приложение на предоставената възможност на ЦИК по чл. 15, предложение второ ИК. При определяне на местата за гласуване, следва задължително да се има предвид и решение № 656-НС от 7.08.2014 г. на ЦИК в неговите т. 2 и 5. То също е публикувано на сайта на ЦИК, няма данни за обжалване и е влязло в сила. Поради това съдът намира за неоснователна жалбата и в частта й досежно местата Струмица и Щип в Република Македония. Жалбата е подадена срещу решението на ЦИК в неговата цялост, поради което съдът извърши проверка за наличие на законовите изисквания за определените избирателни секции по държави, места и брой. Установи се, че е допуснато нарушение при определянето на избирателна секция в Астана - Казахстан; Курткьой и Ялова - Турция. В нито едно от трите места, страната ни няма дипломатическо или консулско представителство, поради което не е налице хипотезата на чл. 14, т. 1 ИК. За Астана са подадени 26 заявления, а за Ялова - 2 заявления. За Курткьой не е отразено в списъка нито едно подадено заявление. Ето защо по отношение на тези места, където е предвидено образуване на избирателни секции не са налице и условията по чл. 14, т. 2 ИК. При проверката по списъка, неразделна част от решение № 686-НС т 14.08.2014 г. се установи, че в Казахстан, в това число и Астана; Курткьой и Ялова няма отразени гласове на избиратели в изборите през предходните пет години. В списъка е вписана Ялова - но не е отразен нито един глас, в нито един от трите избора. Поради това по отношение на всички така посочени случаи не е налице и хипотезата на чл. 14, т. 3 ИК. От проведените разисквания в протокола на ЦИК става ясно, че не е налице и хипотезата на чл. 14, т. 4 ИК. Поради това по отношение на избирателните секции в тези места, решението се явява незаконосъобразно и следва да се отмени. Незаконосъобразно е решението и досежно определения брой на избирателните секции в Чорлу, Шейх Синан, Турция, които са 4. В това населено място няма дипломатическо представителство или консулство, няма подадено и нито едно заявление за гласуване. На предходните избори там са гласували най-много 836 избиратели - на избора за народни представители на 12.05.2013 г. При прилагане на правилата на чл. 15 ИК, най-големият брой секции, които е нормативно допустимо да се определят там е 2 секции. Вместо това с решението са определени 4, което е в нарушение на закона. В тази му част решението ще следва да се отмени. В останалата си част жалбата е неоснователна и следва да се отхвърли. По жалбата, подадена от Елена Николаева Хамбарджиева и Ивайло Николов Стоянов: Искането на жалбоподателите е обосновано с твърдение, че Куинс е самостоятелна териториална единица, разположен извън централен Ню Йорк (Манхатън). Подадените заявления за гласуване там са от 56 избиратели. Налице е хипотезата на чл. 14, т. 2 от ИК, поради което ЦИК незаконосъобразно не е определила Куинс, Ню Йорк, като място за образуване на избирателна секция. Представеното по делото писмо № Кв-08-217 от 9.09.2013 г. от генералния консул, че Куинс е квартал на Ню Йорк и се намира на неголямо разстояние от сградата на консулството, не налага друг извод, доколкото от самото му съдържание е видно, че пренасочването на избирателите е извършено по целесъобразност. Решението на ЦИК в тази му част ще следва да се отмени и се върне на ЦИК. По жалбата, подадена от Стефан Ангелов Димов: Видно от данните в сайта на ЦИК, за гласуване в Лондон (Иилинг), Великобритания са потвърдени заявленията на 48 избиратели. Налице е хипотезата на чл. 14, т. 2 ИК, поради което ЦИК незаконосъобразно не е определила мястото, като място за образуване на избирателна секция. Жалбата е основателна. Решението ще следва да се отмени и се върне на ЦИК. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение