Определение № 262 от 24.09.2010 г. на ВКС по т. д. № 184/2010 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на “Търговска база”ООД, гр.Варна срещу решение № 212/06.11.2009г., постановено по т.д.№ 464/2009г. от Варненския апелативен съд, с което е оставено в сила решение № 292/13.07.2009г. по т.д.№ 258/2009г. на Варненския окръжен съд за отхвърляне на предявените от касатора против Агенция за следприватизационен контрол искове за приемане за установено, че в полза на агенцията не съществува ипотечно право по Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК за вписване на законна ипотека върху недвижими имоти и евентуално за прогласяване за недействително на учредяването на законните ипотеки. Касаторът поддържа, че решението е неправилно, а допускането на касационното обжалване основава на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Ответникът оспорва жалбата. Претендира заплащане на юрисконсултско възнаграждение. Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, след като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК, констатира следното: Касационната жалба е редовна - подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел, че законната ипотека върху недвижими имоти, собственост на приватизираното дружество – ищец по исковете, е вписана при спазване на изискванията на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК. Решаващият състав е изложил съображения, че нормата регламентира отношения по сключени приватизационни договори и поражда действие занапред, както и че не са нарушени общите условия за валидност на вписването по ЗЗД. Не е споделено разбирането на ищеца, че разпоредбата на Пар. 8 следва да се тълкува в смисъл, че ипотеката може да се наложи спрямо имущество на приватизираното дружество, само ако към момента на вписването длъжникът – купувач по приватизационния договор е съдружник в дружеството. Такова условие не било поставено изрично от законодателя, който целял да предостави засилена защита на интересите на държавата и възможност за реализиране на правата й по отношение на неизправни длъжници по приватизационни договори. Касаторът въвежда основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК с оглед на неправилно направеното от въззивния съд разширително тълкуване на нормата на Пар.8 от ПЗ на ЗИД на ЗПСК, а наличието на предпоставките по чл.280, ал.1, т.3 ГПК – със застъпеното становище, че тази разпоредбата намира приложение само, когато към момента на влизането й в сила купувачът – длъжник по приватизационния договор е съдружник в приватизираното дружеството, но не и ако е прехвърлил дяловете си от капитала. Настоящият състав на ВКС, ТК, І отд. намира, че не са налице основания за допускане на касационното обжалване. По въпроса за стеснителното или разширително тълкуване на разпоредбата на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК не е представена обвързваща съдилищата съдебна практика на ВКС. Решение № 344/01.03.2002г. по гр.д.№ 1136/2001г. на ВКС, V г.о. третира тълкуването на нормата на Пар.6а от ПЗР на ЗППДОбП /отм./ и липсват основания за прилагането му на аналогия при тълкуването на спорния текст. Всички останали решения са постановени по въпроси, които нямат връзка с разглеждания случай. Свързаните въпроси за необходимостта от мотиви на съда по ищцовите твърдения, че длъжникът следва да има участие в приватизираното дружество, за характеристиката на решението на ИС на А. като правна сделка и за правоприемството на задълженията на купувача по приватизационния договор при прехвърляне на дяловете от капитала, не са основани на практика на ВКС в смисъла, поддържан от касатора. Въззивният съд изрично е препратил към мотивите на първоинстанционния съд съгласно чл.272 ГПК по въпроса за участието или неучастието на купувача в капитала на приватизираното дружество. Разсъжденията на касатора относно решението на ИС на А. и за правоприемството в задълженията на купувача представляват негова теза, която не е възприета от въззивния съд, не почива на задължителна съдебна практика и не е мотивирана с конкретна правна норма, която да е приложена неправилно. По въпроса за необходимостта от тълкуване на Пар.8 от ПР на ЗИД на ЗПСК предвид на значението му за развитието на правото, съставът на ВКС намира, че разпоредбата е ясна. Законодателят изрично е предвидил възможност учредяването на законна ипотека да се извърши в полза на А. / сега АПСПК / върху имуществото на приватизираното дружество. Тълкуването на нормата, че това право следва да се счита за ограничено, ако купувачът е прехвърлил дяловете си от приватизираното дружество, не е мотивирано с друга разпоредба на закона или с правен принцип, които евентуално да биха могли да се приложат по аналогия. По тези съображения касационното обжалване не следва да се допуска. На основание чл.81 ГПК и съгласно чл.7, ал.2 от Наредба № 1/2004г. касаторът следва да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 6970 лв. Мотивиран от горното, Върховният касационен съд