Определение № 61 от 26.04.2011 г. на ВКС по н. д. № 1433/2011 г.

Производството е образувано по чл. 43, т. 3 от НПК, след като с разпореждане от 31.03.2011 г. председателят на Районен съд – Монтана констатирал, че поради отводи на всички съдии в него не може да се образува състав, който да разгледа НЧХД № 50 090/2011 г., и постановил то да се изпрати на Върховния касационен съд за определяне на друг, еднакъв по степен съд. Прокурорът при Върховна касационна прокуратура е изразил становище, че искането следва да бъде уважено. Върховният касационен съд, първо наказателно отделение, намери искането за основателно, поради следното: Производството по НЧХД № 50 090/2011 г. по описа на Районен съд – Монтана е било образувано след като с определение № 47/31.03.2010 г. по ЧНД № 87/2010 г. ВКС, на основание чл.43, т. 3 от НПК, е изпратил за разглеждане образуваното НЧХД № 136/2009 г. по описа на Районен съд – Кнежа. В хода на процеса е постъпило възражение от частния тъжител М. Ц. Н., изразяващи негови съмнения в безпристрастността на съда. Всички съдии от Районен съд – Монтана са се отвели от разглеждане на делото на основание чл. 31, ал.3 във вр. с ал.1 във вр. с чл. 29, ал.2 от НПК, по обстоятелствата, изложени в определенията за отвод. При посочените данни ВКС намери, че са налице условията за пренасяне на делото в друг, еднакъв по степен съд, визирани в чл. 43, т. 3 от НПК. С оглед на това Върховният касационен съд, първо наказателно отделение и на основание чл. 43, т.3 от НПК