Определение № 8 от 01.02.2011 г. на ВКС по гр. д. № 846/2010 г.

Производство по чл. 288 вр. с чл. 280 ал. 1 ГПК. С решение № 611 от 01.04.2010 г. по гр. д. № 806/09 г. Окръжен съд[населено място] е отменил решение № 249 от 10.07.2009 г. по гр. д. № 569/07 г. на Районен съд[населено място]. Постановил е ново решение, с което е отхвърлил установителните искове на Д. А. Б., Е. А. К., Ю. С. Б., С. К. Б. - К. и С. К. Б. срещу Р. „Г.”[населено място], Г. Д. Б. и Ваня Г. Б., че са собственици на имот представляващ изоставена нива с площ 0.723 дка, имот № 034167 по картата на[населено място] и искането за отмяна на нот. акт № 24 от 13.03.2000 г. и № 28 от 09.02.2006 г. Срещу решението е постъпила касационна жалба от Е. К.. Касаторът счита че въззивното решение е неправилно поради нарушение на материалния закон, на съществено нарушение на съдопроизводствените правила и е необосновано. Ответниците по касация не вземат становище. ВКС, след като взе предвид данните по делото и доводите на страните, приема следното: Съгласно чл. 280 ал. 2 ГПК в редакцията до изменението с ДВ бр. 100/10 г., не подлежат на касационно обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лв. Разпоредбата не предвижда изключение по определен вид дела, както бе предвидено в чл. 218а ал. 1 б. „а” ГПК /отм./, поради което се прилага и по отношение на исковете за защита на вещни права. Вещните искове са оценяеми съгласно чл. 69 ГПК и цената им се определя според данъчната оценка, а ако няма такава, според пазарната цена на вещното право, следователно и обжалваемият интерес за касационно обжалване се определя по този критерий. В случая е разгледан иск по чл. 97 ал. 1 ГПК /отм./, за имот с данъчна оценка 63.40 лв. Затова въззивното решение е необжалваемо и подадената касационна жалба не подлежи на разглеждане. Водим от горното, съдът