Определение № 1094 от 26.04.2024 г. на ВКС по т. д. № 2410/2022 г.

Производството е по чл. 288 от ГПК. Образувано е по касационна жалба на М. В. С., подадена чрез пълномощника му адв. Н. П. П. от САК, против решение № 17 от 19.01.2022 г., пост. по т.д.№ 177/2021 г. на Великотърновския апелативен съд, с което е потвърдено решение № 260015 от 27.10.2020 г. по т.д. № 70/2019 г. на Ловешкия окръжен съд. С първоинстанционното решение е отхвърлен предявеният от М. В. С. от [населено място] против „Петрол“АД- [населено място], иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна като незаконосъобразни на решенията, взети от общото събрание на акционерите на ответното дружество от 26.06.2019 г., поради нарушаване разпоредби на ТЗ и ЗППЦК. Касационният жалбоподател твърди, че обжалваното решение е недопустимо, тъй като въззивният съд неправилно е приел, че спорът по т.д.№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд няма преюдициално значение за делото, по което е постановено обжалваното решение. С позоваване на ТРОСГТК № 1/09.07.2019 г., пост. по тълк.д. № 1/2017 г. поддържа, че тъй като основанието по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК за спиране на производството по делото, поради висящ преюдициален спор, от значение за правилното решаване на обусловения такъв, е абсолютна процесуална пречка за надлежното упражняване правото на иск, решението, постановено въпреки неговото наличие (независимо дали то е възникнало в първоинстанционното или във въззивното производство) е недопустимо и подлежи на обезсилване. Изложено е, че производството по обуславящото т.д.№ 113/2020 г. е образувано по искова молба на „Петрол Холдинг“АД против „Алфа Кепитъл“АД (н.) и „Петрол“АД за установяване нищожността на прехвърлянето на собствеността на 51 516 746 акции, представляващи 47,53 % от капитала на „Петрол“АД, като с постановеното по него невлязло в сила решение № 260032 от 7.07.2021 г. искът с правно основание чл. 26, ал.1, предл. първо от ЗЗД, във връзка с чл. 8 ал.1 от ЗПЗФИ (отм.) е уважен, и е постановено заличаване на вписването на сделката в „Централен депозитар“АД. Наведен е довод, че след влизане в сила на това решение следва да се приеме, че акционерът, който е трябвало да упражни право на глас на атакуваното общо събрание на акционерите на „Петрол“АД е прехвърлителят по нищожната сделка „Петрол Холдинг“АД, а не приобретателят на акциите „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) което обуславя извод за незаконосъобразност на взетите решения. Изложено е също, че при постановяване на решението въззивният съд е допуснал нарушения на съдопроизводствените правила, като неправилно е приел, че за о.с.з. на 5.10.2021 г., жалбоподателят М. В. С. е бил призован при условията на чл. 56, ал. 2 от ГПК, без да съобрази, че за предходното заседание от 06.07.2021 г. призоваването му не е било редовно, поради неспазване на едноседмичния срок по ал. 3 от същия член между датата на връчване на призовката и тази на провеждане на съдебното заседание. Поддържа, че с това е било нарушено правото му на участие във въззивното производство и сочи противоречие с практиката на ВКС, формирана по реда на чл. 290 от ГПК, съдържаща се в решение № 54/16.03.2018 г. по гр.д. № 4105/2017 г. на ВКС, ІV г.о., Г. К., решение № 113/07.06.2019 г. по гр.д. № 1209/2019 г. на ВКС, ІІІ г.о., Г. К. и др. Формулирано е искане за обезсилване на обжалваното въззивно решение като недопустимо, поради наличието на отрицателна процесуална предпоставка за упражняване правото на иск, а именно висящ преюдициален спор, обуславящ изхода на обусловения такъв, по който то е постановено, евентуално – да го отмени като неправилно, поради произнасяне на съда по въпроси, които са решени в противоречие с практиката на Върховния касационен съд. Ответникът по касация „Петрол“АД оспорва касационната жалба. В писмения отговор, подаден по реда на чл. 287, ал. 1 от ГПК, чрез пълномощника му адв. А. К. от Софийската адвокатска колегия, възразява срещу инвокираните от касатора оплаквания за недопустимост, евентуално – за неправилност на въззивното решение. Твърди се, че по иска с правно основание чл. 74 от ТЗ съдът разглежда само наведените от ищеца основания за отмяна на решението на общото събрание на акционерите, a не извършва служебна проверка на неговата законосъобразност. Наведен е довод, че предмет на иска по т.д.№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд, по който е постановено невлязлото в сила решение № 260015 от 27.10.2020 г. е оспорване на валидното придобиване от страна на „Алфа Кепитъл“АД (н) от капитала на „Петрол“АД, а оттам и на качеството му акционер в дружеството, поради нищожност на борсовата сделка от 2.12.2013 г. като сключена в противоречие с чл. 8, ал. 1 от ЗПЗФИ (отм.), във връзка с чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД. Посочено е обаче, че исковата молба, с която е предявен искът по чл. 74 от ТЗ, не съдържа твърдения, че „Алфа Кепитъл“АД (н) не е било акционер в „Петрол“АД към датата на неговото провеждане, а оттам, че решението на общото събрание на акционерите, чиято отмяна се иска, е порочно поради участието на „Алфа Кепитъл“АД вместо на „Петрол Холдинг“АД, поради което въпросът кое от двете дружества е било акционер в „Петрол“АД към 26.06.2019 г. е без значение за правилното решение на делото, тъй като е извън предмета на спора. Изложено е, че след като искът по чл. 74 от ТЗ не е основан на такова твърдение, не е налице отношение на преюдициалност между него и иска по чл. 26, ал. 1, предл. първо от ЗЗД, а оттам – от отказа на съда да спре производството по последния не произтича недопустимост на обжалваното въззивно решение. Оспорено е и оплакването за допуснато от въззивния съд нарушение на чл. 56, ал. 2 от ГПК, с довода, че правилото е приложимо и в случаите на несвоевременно призоваване по ал. 3 от ГПК, като с позоваване на казуална съдебна практика на Върховния касационен съд, подробно развива съображения за разликата между нередовното и несвоевременното призоваване, при което неспазването на едноседмичния срок е основание за отлагане разглеждането на делото, но не заличава последиците от уведомяването на страната за датата на следващото заседание. Направено е искане касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 от ГПК, от надлежно легитимирана страна с правен интерес от обжалването и е насочена срещу валиден съдебен акт, подлежащ на касационно обжалване. За да потвърди решението на Ловешкия окръжен съд, с което е отхвърлен предявеният от М. В. С. срещу „Петрол“АД иск с правно основание чл. 74 от ТЗ за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, проведено на 26.06.2019г., в обжалваното по касационен ред решение съставът на Великотърновския апелативен съд е намерил за неоснователен довода на въззивника- ищец за недопустимост на първоинстанционния съдебен акт, основан на т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 09.07.2019 г. по тълк. д. № 1/2017 г., като е изложил съображения за липсата на обусловеност между него и изхода на спора по т.д.№ 113/2018 г. на Ловешкия окръжен съд. Развил е съображения, че с оглед изложените в исковата молба фактически обстоятелства, с които е обоснована твърдяната незаконосъобразност на взетите от общото събрание решения, между страните по делото не е съществувал спор относно качеството на „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) на акционер в „Петрол“АД, а единствено по въпроса дали неговият представител законосъобразно не е бил допуснат до участие при провеждането му, поради липсата на правомощия на адв. К.. Посочил е, че преценката на съда за основателност на иска по чл. 74 от ТЗ правилно е била ограничена в рамките на този въпрос, и тя не е обусловена от изхода на сочения като преюдициален спор. Това разбиране следва да бъде споделено. В нормата на чл. 280, ал. 2, предл. второ от ГПК недопустимостта на въззивното решение е регламентирана като безусловно основание за достъп до касация, без да е необходимо формулирането на материалноправен или процесуален въпрос, обуславящ изхода на спора. В т. 1 на споменатия тълкувателен акт е възприето разрешението за недопустимост на въззивно решение, постановено при наличие на основание за спиране по чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, независимо дали предпоставките за това са възникнали пред първоинстанционния или пред въззивния съд. То е основано на разбирането, че връзката между делата, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, се изразява в обективната зависимост между двете спорни правоотношения в съотношение на обуславящо и обусловено, която винаги е конкретно съществуваща, безспорно установена и пряко касае допустимостта или основателността на иска по обусловеното дело и поради това не предполага различия в преценката на съда по двете дела. Процесуалното значение на тази зависимост се изразява в това, че висящността на преюдициалния спор временно препятства упражняването на правото на иск по обусловеното дело и се явява абсолютна отрицателна процесуална предпоставка (процесуална пречка) за развитието на процеса по него. Същевременно, според т. 6 от ТРОСГТК № 1 от 06.12.2002 г. по тълк. д. № 1/2002 г., не е допустимо чрез изменение на иска по чл. 74, ал. 1 от ТЗ да се въвеждат допълнителни основания за неправилност на решението на общото събрание след изтичане на сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ. Този извод е обоснован с разбирането, че произнасянето на съда обхваща само тези пороци на решението на общото събрание, които са релевирани с исковата молба в сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, от което консеквентно следва, че не могат да бъдат разглеждани както основания за отмяна на решенията на общото събрание, с които съдът не е бил сезиран, така и допълнително въведени в рамките на съдебното производство такива, които съставляват самостоятелни основания за отмяна, заявени извън сроковете по чл. 74, ал. 2 от ТЗ и поради това преклудирани с тяхното изтичане. В случая, като основание за отмяна на решенията на общото събрание на акционерите, в обстоятелствената част на исковата молба ищецът е посочил незаконосъобразното недопускане на пълномощника на един от акционерите „Алфа Кепитъл“АД (н)- адв. К. за участие при провеждането му, поради ненадлежно учредена от синдика представителна власт, без разрешение на съда по несъстоятелността по чл. 660, ал. 2 от ТЗ (съгласно номерацията в ред. от ДВ, бр. 70 от 1998 г.), което се е отразило както на формиране на кворума така и на мнозинството за приемане на оспорените решения. Това твърдение на ищеца - касатор в настоящото производство, с което е обосновано искането за тяхната отмяна не само не изключва, а обратното- предполага като conditio sine qua non качеството на това дружество на акционер в „Петрол“АД. Предмет на спора по т.д.№ 113/2018 г. по описа на Ловешкия окръжен съд е установяване нищожността, като изначално непородила правни последици, в частност транслативния си ефект, на борсовата сделка, с която „Алфа Кепитъл“АД (в нес.) е придобило 51 516 746 акции от капитала на „Петрол“АД, от което следва, че към датата на провеждане на общото събрание дружеството- приобретател по нея не е притежавало качеството на акционер, каквото твърдение не се съдържа в исковата молба. Твърдението на ищеца, заявено в преклузивния срок по чл. 74, ал. 2 от ТЗ, не е за приемане на решенията с участието на лице, което с оглед нищожността на придобивното основание не се легитимира като акционер, а оттам- не е могло да формира волята на дружествения орган, а е в обратния смисъл- че в нарушение на чл. 227 от ТЗ до участие в общото събрание на акционерите не е бил допуснат именно акционерът „Алфа Кепитъл“АД (н), който е притежавал 47,53 % от капитала на „Петрол“АД. Ето защо, с оглед твърдяните в обстоятелствената част на исковата молба пороци, допуснати при провеждането на общото събрание, с които е обосновано потестативното право на отмяна на взетите от него решения, между двете дела не съществува отношение на преюдициалност, по смисъла на чл. 229, ал. 1, т. 4 от ГПК, поради което отказът на съда да спре производството по делото до приключване на това по сочения като обуславящ спор не е от естество да обоснове извод за недопустимост на постановеното въззивно решение. Твърдението за постановяване на въззивното решение в отклонение от чл. 56, ал. 2 и 3 от ГПК, а именно, че съдът не е призовал ищеца за с. з. на 5.10.2021 г., въпреки че за предходното такова от 6.07.2021 г. призоваването му не е било редовно, е такова за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, обусловило неговата неправилност, по смисъла на чл. 281, т. 3, предл. второ от ГПК, с твърдение за противоречие с казуалната практика на Върховния касационен съд, обективирана в цитираните в жалбата актове. Затова допускането на касационно обжалване във връзка с това оплакване е обусловено от наличието на общия селективен критерий за достъп до касация, дефинитивно очертан в т. 1 от ТРОСГТК № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. д. № 1/2009 г. на ВКС като материалноправен или процесуалноправен въпрос от значение за изхода на спора по конкретното дело, който е включен в предмета на спора, индивидуализиран чрез основанието и петитума на иска и е обусловил формирането на решаващата воля на съда, обективирана в решението му, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства, доколкото основанията за до-пускане до касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 от ГПК. Упражнявайки правомощията си за селекция на касационните жалби, касационният съд следва да се произнесе дали соченият от касатора правен въпрос от значение за изхода на конкретното дело е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора, но не и дали те са законосъобразни, което е предмет на производството по чл. 290 от ГПК. Формулираният въпрос следва да кореспондира на изложените в касационната жалба доводи, предмет на проверка във фазата на произнасяне по съществото на инвокираните в нея оплаквания, определящи границите на касационния контрол за неправилност на въззивното решение (чл. 290, ал. 2 от ГПК). Съдът не може да извежда въпроса от оплакванията на касатора, нито да го формулира вместо него, поради което обжалваното решение не може да се допусне до касационен контрол, без да бъде посочен такъв въпрос, както и на основания, различни от формулираните в жалбата. В случая касаторът не формулирал въпрос, свързан с инвокирания в касационната жалба довод за допуснато от въззивния съд нарушение на съдопроизводствените правила, поради което сам т по себе си това оплакване не е от естество да обоснове допускането на касационен контрол на обжалваното въззивно решение. Въпрос, свързан с приложението на чл. 56, ал. 2, в хипотезата на ал. 3 от ГПК е формулиран в частната жалба против определение № 193/13.06.2022 г. по делото, с което е оставена без уважение молбата на М. С. за изменение по реда на чл. 248 от ГПК, на постановеното по делото въззивно решение в частта за разноските, присъдени на „Петрол“АД, във връзка с оспорване на приетото от съда преклудиране на възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК, но не и в касационната жалба против решението. Съдът съобрази също, че доводът на касатора за лишаването му от възможността да участва в производството по делото, поради нередовното му призоваване е свързан единствено с възражението за недопустимост на решението, поради наличието на висящ преюдициален спор, което обаче е било подробно обсъдено в мотивите на въззивното решение, т.е. сам т по себе си твърдяното нарушение на съдопроизводствените правила не е довело до пропуск на страната да упражни процесуалните си права, от естество да обуслови различен изход на делото относно спорното материалното право. По горните съображения Върховният касационен съд в настоящия си състав намира, че не следва да бъде допуснато касационното обжалване на решението на Великотърновския апелативен съд. Воден от изложените мотиви, Върховният касационен съд, Т. К., І търговско отделение,