Определение № 854 от 24.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 487/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 във връзка с чл.213а от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частна жалба на Г. Манчев от гр. София, срещу определение № 11087 от 14.12.2023 г. по адм. дело № 753/2023 г. на Административен съд – София град, с което са оставени без уважение молбите за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса по делото. С доводи за неправилност, поради неизискване от съда на актуални данни за материалното състояние на Манчев към момента на постановяване на определението, се претендира неговата отмяна. Върховният административен съд, второ отделение намира частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок и от надлежна страна, но неоснователна. С обжалваното определение първоинстанционният съд се е произнесъл по повторно подадена по делото молба от Манчев за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, като е оставил без уважение и двете искания, с мотив, че с влезли в сила определения от 27.03.2023г. и от 01.06.23г. има негативно произнасяне по исканията. Освен това, съдът е изложил и доводи по същество, като е обсъдил повторно материалното състояние на оспорващия Манчев по декларацията му от 22.03.2023г., сочеща на притежаван от него недвижим имот /къща с дворно място/, банков влог от 70 000лв, пенсия в размер на 499лв и месечен наем от 500лв. В тази връзка е прието, че не са налице условията по чл.227а, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК и чл. 23 от ЗПП, тъй като жалбоподателят разполага с достатъчно средства да заплати адвокатски хонорар и държавна такса. Определението е обосновано, правилно и законосъобразно. Две идентични искания на жалбоподателя за предоставяне на правна помощ и освобождаването му от внасяне на 10лв държавна такса в хода на вече образуваното административно съдебно производство / адм. дело № 753/2023 г. на Административен съд – София град/ са били разгледани по същество и са оставени без уважение с определения от 27.03.2023г. и от 01.06.23г., които са оставени в сила от Върховният административен съд. Следователно наличието на предпоставките по чл. 23 от ЗПП и чл. 227а, ал. 2 АПК по отношение на жалбоподателя е отречено с влезли в сила съдебни актове. Съгласно чл. 23, ал. 2 от ЗПП правна помощ по административни дела се предоставя в случай, че оспорващият не разполага със средства за заплащане на адвокат, желае да има такъв и интересите на правосъдието изискват това. Съгласно разпоредбата на чл. 227а, ал. 2 АПК държавна такса в производството по частни жалби не се внася от граждани, за които е признато от съда, че нямат достатъчно средства да я заплатят след преценка на доходите на лицето и на неговото семейство; имущественото състояние, удостоверено с писмена декларация; семейното положение; здравословното състояние; трудовата заетост; възрастта и други относими обстоятелства. И двете законови норми визират изисквания в условията на комулативност, като основното е за липса на достатъчно средства. Повторно отправеното искане от Манчев до административния съд за предоставяне на правна помощ и освобождаване от държавна такса, не е подкрепено с нови доказателства за промяна в имущественото му състояния, а нови обстоятелства в тази насока не се сочат в молбата. С оглед на това е обоснован изводът на съда, че не са налице комулативните изисквания по чл.227а, ал.2 във връзка с чл.236 от АПК и чл. 23 от ЗПП. Предвид изложеното обжалваното определение следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,