Определение № 554 от 09.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 464/2010 г.

Производството е по реда на чл.274, ал.2 от ГПК. Образувано е по частна жалба вх.№ 3244 от 14.07.2010 г., подадена от Н. И. Б. срещу определение № 182 от 29.06.2010 г. на С. окръжен съд, постановено по в.гр.д.№ 437 от 2009 г., с което съдът е отказал да възстанови срока на Н. И. Б. на касационно обжалване на въззивното решение по същото дело. В частната жалба се излагат съображения за неправилност на обжалвания съдебен акт и се моли същият да бъде отменен. Ответниците по частната жалба Т. Щ. Х. и И. Щ. К. оспорват същата като недопустима и неоснователна и претендират за направените от тях разноски. Останалите страни М. Н. И., Н. В. Б. и Р. Г. Б. не вземат становище по частната жалба. Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение приема следното: Частната жалба е допустима, тъй като е подадена от легитимирана страна /ответник по делото/, в срока по чл.275, ал.1 от ГПК и срещу акт на въззивен съд, който подлежи на обжалване пред ВКС на основание чл.274, ал.2, изр.1 от ГПК във връзка с чл.274, ал.1, т.2 от ГПК във връзка с чл.66, ал.2 от ГПК. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна: Жалбоподателят Н. И. Б. е бил редовно уведомен за постановеното от С. окръжен съд решение по в.гр.д.№ 437 от 2009 г. на 16.12.2009 г.- чрез пълномощника му по делото адв.Монева. До изтичане на законовия едномесечен срок за касационно обжалване на това решение същият не е подал касационна жалба. Липсват доказателства след получаване на съобщението за постановеното решение да са настъпили особени непредвидени обстоятелства по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, които жалбоподателят да не е могъл да преодолее и поради които да не е подал касационната си жалба в срок. Обстоятелството, че пълномощникът на жалбоподателя адв.Монева го е заблудила относно датата на получаване на съобщението за решението /22.12.2009 г. вместо 16.12.2009 г./, дори и да се приеме, че това е доказано, не представлява обстоятелство по смисъла на чл.64, ал.2 от ГПК, тъй като не е съществувала пречка за самата адв.Монева, която е била редовно упълномощена от жалбоподателя да го представлява до приключване на делото във всички съдебни инстанции, да подаде касационната жалба в срок. Въвеждането на жалбоподателя в заблуждение от адв.Монева и неподаването на касационна жалба от адв.Монева в срока по чл.283 от ГПК е основание жалбоподателят да претендира от адв.Монева за вреди от неизпълнение на задълженията й по сключения между тях договор за правна защита и съдействие, но не и да претендира за възстановяване на вече изтекли процесуални срокове, които са пропуснати само в резултат на това неизпълнение на задълженията на адвоката към неговия повереник. Промяната на адвоката на жалбоподателя в периода на течение на срока за касационно обжалване също не представлява такова особено непредвидено обстоятелство, още повече че жалбоподателят не е изпълнил задължението си по чл.35 от ГПК да уведоми съда за оттеглянето на пълномощията, дадени на адв.Монева. Поради това определението, с което въззивният съд е отказал да възстанови срока на Н. Б. за обжалване на въззивното решение, е правилно и като такова следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и на основание чл.81 от ГПК във връзка с чл.78 от ГПК частният жалбоподател следва да бъде осъден да заплати на ответниците по жалбата Т. Х. и И. К. направените от тях разноски за адвокат по настоящото дело в размер на 150 лв. по договор за правна защита и съдействие от 05.10.2010 г. Воден от горното, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, състав на Първо отделение