Решение № 6909 от 5.6.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2181/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. чл. 160, ал. 7 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационната жалба на директора на дирекция Обжалване и данъчно-осигурителна практика (ОДОП) Пловдив при ЦУ на НАП, приподписана от юрк. Дамянова срещу Решение 763/23.01.2024 г., постановено по адм. д. 2064/2023 г. по описа на Административен съд (АС) Пловдив, с което, по жалбата на Камеа М ООД, ЕИК 115793580, гр. Пловдив, ул. Коматевско шосе 109, представлявано от управителя М. И., е отменен Ревизионен акт (РА) Р-16001622005527-091-001/04.05.2023 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП Пловдив, потвърден с Решение 269/14.07.2023 г. на директора на дирекция ОДОП Пловдив, с който в тежест на Камеа М ООД са установени задължения за ДДС за данъчен период м. 09.2022 г. в размер на 58 572,36 лв. и лихви 2 889,59 лв., произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от Екофлора 2023 ЕООД. С твърдения за наличието на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 2 АПК касаторът оспорва решението на Административен съд Пловдив, заявява искане за отмяната му, за отхвърляне на жалбата срещу ревизионния акт и за присъждане на разноски. Възразява за прекомерност на адвокатското възнаграждение на насрещната страна. Ответникът по касационната жалба, Камеа М ООД, чрез адв. Печев, в писмени отговор оспорва основателността й и претендира деловодните разноски за настоящата инстанция. Представителят на Върховната прокуратура дава подробно мотивирано заключение за нейната допустимост и неоснователност. Върховният административен съд, в състав на Първо отделение, след като прецени наведените в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта и съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира следното: Касационната жалба е допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея. Разгледана по същество, е неоснователна. С оспорения от Камеа М ООД пред Административен съд Пловдив РА в тежест на търговеца са установени задължения за ДДС, произтичащи от непризнато право на данъчен кредит по 3 фактури, издадени от Екофлора 2023 . Административен съд София-град е приел, че оспорването на РА е допустимо като своевременно заявено от надлежна страна след изчерпване на възможността за обжалване на РА по административен ред и срещу потвърдената от решаващия орган негова част. Обосновал е извод за валидност на акта като издаден от компетентни органи по приходите в ревизионно производство, възложено също от компетентен орган. Първостепенният съд е изложил съображения за материална незаконосъобразност на РА. Според инстанцията по същество трите спорни фактури съответстват на изискванията на чл. 7 ЗСч., отразени са коректно в счетоводството на ревизирания, налице са и данни за извършени разплащания, както и за последващата реализация на стоката. По отношение на фактура 1/10.09.2022 г. АС Пловдив е констатирал стокова разписка, приемо-предавателен протокол, кантарна бележка за претеглени и приети 586 бр. торби плод шипка суха с общо нето тегло 17 465 кг., съставени от Д. Н. за ревизирания и Н. Б. за продавача Екофлора 2023 ЕООД, товарителница с превозвача ЕТ Л и Т Транс Т. Г. . Към фактура 2/17.09.2022 г. са приложени стокова разписка, приемо-предавателен протокол, кантарна бележка, издадена от Брадърс Консулт Инженеринг ЕООД, кантар Старо Железаре за претеглени общо нето 19 157,60 кг. шипка, влекач [рег. номер] и ремарке [рег. номер], товарителница с място на натоварване Старо Железаре, на разтоварване Катуница, превозвач ЕТ Л и Т Транс Т. Г. . Към фактура 7/ 24.09.20222 г. са представени стокова разписка, (приемо-предавателен) протокол, кантарна бележка, издадена от "Брадърс Консулт Инженеринг" ЕООД, кантар Старо Железаре, за претеглени общо нето 16 625,600 кг. "шипка", с вписан влекач [рег. номер] и ремарке [рег. номер]; товарителница, с място на натоварване Старо Железаре, на разтоварване - Катуница, вписан превозвач ЕТ Л и Т Транс Т. Г. , придружител на товара. Първостепенният съд е отрекъл относимостта към спора на доводите на ревизиращите за нередности при прекия доставчик, който не представил данни за период на съхранение на стоката до продажбата й и дали е предадена на ревизирания в обработен или не вид. Според инстанцията по същество органите по приходите са надценили непредставянето от Екофлора 2023 ЕООД на аналитичен счетоводен регистър на сметки от група 30, от който да се установи заприходеното и изписано количество шипка, както и на изисканата оборотна ведомост за м. 09.2022 г., както и обстоятелството, че цитираният търговец платил на предходния си доставчик ЕТ "Б. Д." едва след като получил първото плащане от ревизирания, което според органите по приходите означава, че не разполага с финансов ресурс за дейността си. От Екофлора 2023 ЕООД не са посочени доказателства за цялостна и редовно водена счетоводна отчетност, за наличието на необходимите трудови и материални ресурси - активи, подходящи за складиране, обработка и съхранение на стоките, за регистриран билкозаготвителен пункт или друг обект за осъществяване на дейност, свързана с предмета на доставките. Първостепенният съд заключава, че трите спорни фактури имат за предмет реално извършени доставки на стоки и за ответникя по касация е налице право на приспадане на данъчен кредит по тях, в разрез с изводите на ревизиращите. Решението е валидно, допустимо и правилно. Чл. 68, ал. 1, т. 1 и чл. 69, ал. 1, т. 1 вр. чл. 6 ЗДДС, транспонират точно чл. 168, б. а) от Директива 2006/112 и регламентират двете основни предпоставки за надлежното упражняване на правото на приспадане на ДДС от данъчно задълженото лице данъкът да е дължим или платен от него във връзка с осъществени облагаеми доставки на стоки или услуги и тези стоки или услуги да се използват от него за целите на неговите облагаеми доставки. Поради това в т. 31 от решението по дело С-285/11 Боник СЕС постановява, че за да се установи, че по доставките е налице правото на приспадане, е необходимо да се провери дали последните са били реално осъществени и дали съответните стоки (услуги) са били използвани за извършването на облагаеми сделки. В разглеждания случай вторият елемент от фактическия състав на правото на приспадане не се полемизира. Приходните органи оспорват наличието на основната материалноправна предпоставка за приспадането на ДДС - осъществяването на доставка на стока в изпълнение на чл. 68, ал. 1, т. 1 ЗДДС, транспониращ чл. 168, б. "а" от Директива 2006/112. Според правилото на чл. 154, ал. 1 ГПК доказателствената тежест е на ревизираното лице, което претендира признаване на правото на приспадане. Ако то е доказало наличието на двете материалноправни предпоставки за признаване правото му на приспадане, тогава това негово правото следва да се признае (т. ЗЗ от решението на СЕС по дело C-285/11, Боник). Нито Директивата за ДДС, нито националният закон съдържат регламентация на доказателствата, чрез които данъчно задълженото лице следва да докаже наличието на условията, необходими за надлежното упражняване на правото на приспадане. СЕС приема, че преценката относно това дали е налице това право е на съда с оглед фактите и обстоятелствата по делото (т. 32 от решението по делото Боник). Проверката за наличието на облагаема доставка следва да се извърши в съответствие с правилата за доказване, установени в националното право (т. 46 от Определение на СЕС от 3 септември 2020 г. по дело С-610/19, Vikingo и цитираната там съдебна практика). По аргумент на чл. 24, ал. 2 ЗЗД при доставки на стоки като процесните е необходимо да бъде доказано предаването и приемането им с нарочно съставен документ, удостоверяващ посоченото обстоятелство. Касационният жалбоподател възпроизвежда аргументите на приходните органи и акцентира върху несъотвествието между писмените доказателства за превоза на спорните стоки и изходящите от АПИ справки от информационна система. Дори при възприемане на тезата на ревизиращите за липса на установен транспорт на значителните количества шипки, не следва да се игнорират останалите последователни и непротиворечащи си доказателства и преди всичко стоковите разписки, кантарните бележки и приемо-предавателните протоколи, които приходната администрация не е оспорила. Правилен е изводът на инстанцията по същество, че събраните в ревизионното и в съдебното производство доказателства установяват обстоятелството, че ревизираното дружество е получило стоки от съответния вид и количество, както и че доставчикът е разполагал с тези количества стока, чиято собственост може да прехвърли. Приходните органи не оспорват наличието на съпътстващи документи към фактурите, обективиращи предаването на стоките от доставчиците и еквивалентното им приемане от получателя. Преценката на тези доказателства обуславя извод, че е извършена необходимата концентрация чрез отделянето на стоките от рода, посредством която е осъществен вещнопрехвърлителният ефект на сделката. Съпоставка между съпътстващите документи и фактурите сочи съвпадение в количествата на стоките, което е потвърдено и от заключението на ССчЕ. Установено е съвпадение по стойност и количество на получените и продадените стоки. Представените приемо-предавателни протоколи съдържат необходимите реквизити - дата и място на предаване, страни, вид и количество на стоката, подписи на приемащ и предаващ, поради което са годно доказателство за установяване предаването на стоките от доставчиците на ревизирания. С осъществяването на дължимата престация настъпва и транслативният ефект на търговската продажба - чл. 318, ал. 1 във връзка с чл. 286, ал. 1 от ТЗ. В разглеждания случай данъчна измама не е установена нито от приходните органи, нито от първоинстанционния съд, което обуславя правилност на извода за доказаност на реалността на доставките на стоки от Екофлора 2023 ЕООД. При наличие на двустранно подписани стокови разписки, от които се установява превозът, предаването и приемането на процесните стоки, установено от писмените доказателства по делото и от заключението на ССчЕ, последващите доставки на същите стоки сочат реално осъществени доставки, поради което ревизираното дружество законосъобразно е упражнило материалното си право на приспадане на данъчен кредит по тях. Нито констатациите на ревизионен акт, нито мотивите на съдебно решение могат да почиват на предположения, а само на доказани факти и обстоятелства, преценени в съвкупност и с всички събрани доказателства и доказателствени средства. Като е обосновал този извод, първостепенният съд е постановил правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно заявеното искане право на разноски има само ответникът по касация, каквито дружеството е направило в размер на 6 120 лв. Неоснователно е възражението за прекомерност на възнаграждението в полза на адв. Печев с оглед обема и качеството на осъществената от него процесуална защита.