Определение № 9173 от 19.10.2022 г. на ВАС по адм. д. № 9223/2022 г.

Производството е по реда на чл. 208 и следващите във вр. с чл. 213а, ал. 6, т. 2 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на В. Свиленова, чрез адвокат А. Живков, против Решение № 3583 от 10.06.2022 г., постановено по адм. дело № 1325/2022 г. по описа на Административен съд София-град (АССГ). След преценка на редовността и допустимостта, на 30.06.2022 г., касационната жалба е оставена без движение от първоинстанционния съд по реда на чл. 213а, ал. 1 от АПК с указание за заплащане на държавна такса от 30 лева по сметка на ВАС и представяне на документ за това в 7-дневен срок от получаване на съобщението и представяне на пълномощно за подписалия жалбата адв.Живков относно нейното приподписване или за процесуално представителство пред ВАС. Последното е връчено на адвоката на 08.07.2022 г., като в рамките на 7-дневния срок за изпълнение в АССГ постъпва отговор, наименован „възражение за незаконно определяне на държавна такса- искане за освобождаване от държавна такса на осн.чл.83, ал.2 ГПК- молба за приемане на доказателства за представителна власт“, заведена с вх. № 26455/13.07.2022 г. по описа на АССГ. В молбата е изложено становище, че В. Свиленова не дължи държавна такса, тъй като е отговаряла и отговаря на условията на чл.120 от КСО като осигурено лице за всички осигурителни случаи и е освободено от внасянето на държавна такса по силата на закона. Алтернативно посочва, че, на основание чл.83, ал.2 от ГПК, моли да бъде освободена от заплащане на държавна такса по делото в размер на 30 лева поради затруднено социално и материално положение. Представя пълномощно за процесуално представителство пред ВАС на адв. Живков. Съдията-докладчик в АССГ, със свое Разпореждане №5723 от 18.07.2022 г., позовавайки се на разпоредбата на чл.227а, ал.4 от АПК и излагайки мотиви относно приложението на чл.83, ал.2 от ГПК, е оставил без уважение искането на В. Свиленова за освобождаване от държавна такса за касационно оспорване на Решение №3583 от 10.06.2022 г. по адм.д.№1325/2022 г. на АССГ, като е оставил повторно без движение жалбата, указвайки в 7-дневен срок от получаване на разпореждането същата да представи документ за внесена държавна такса в размер на 30 лева по сметката на ВАС, отново предупреждавайки, че при неизпълнение на указанията, жалбата ще бъде върната. В рамките на 7-дневния срок за изпълнение касационната жалбоподателка е депозирала частна жалба пред АССГ до Върховен административен съд срещу Разпореждане №5723 от 18.07.2022 г., постановено по адм.д.№1325/2022 г. на АССГ. В нея е посочено, че съдът неправилно е приложил законовата разпоредба на чл.227а, ал.4 АПК, защото не е отчел новелата на чл.120 от Кодекса за социално осигуряване, според която за делата по Глава осма осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса. В контекста на чл.83, ал.2 от ГПК е разсъдила, че съдът е трябвало да й изпрати бланка на декларация, а като не е сторил това същият е нарушил и процесуалния, и материалния закон, а по представените доказателства не се е произнесъл. Моли разпореждането на първоинстанционния съд да бъде обезсилено или отменено, а също така и да бъде освободена от заплащане на държавна такса. В условията на последното предложение, ВАС да върне делото на първоинстанционния съд с указания по тълкуване и прилагане на закона. Настоящият съдебен състав счита, че оспореното разпореждане е неправилно и следва да бъде отменено. След получаване на разпореждането от 30.06.2022 г. за внасяне на държавна такса и представяне на пълномощно, касаторката е подала отново „възражение-молба“ (в срока за изпълнение на указанията, част от които е изпълнила) за отмяна на задължението за внасяне на държавна такса, като изрично е заявила, че не дължи държавна такса, но в случай на обратна преценка моли да бъде освободена от заплащането й, на основание чл.83, ал.2 от ГПК. Липсва произнасяне по така предявеното искане от страна на съдия докладчика в АССГ, с което касаторката е лишена от възможността да изпълни задължението, тъй като не е уведомена, че доводите й не са възприети, а молбата не е оставена „без движение“ за представяне на доказателства по смисъла на чл.83, ал.2 ГПК за затруднено материално положение. С посоченото са нарушени правата й на защита, което обективира съществено нарушение на съдопроизводствените правила. Освен това разпореждането е постановено и в нарушение на материалния закон. Производството по делото касае спор, разглеждан по реда на Глава осма от Кодекса за социално осигуряване. Съгласно изричната разпоредба на чл. 120 КСО „ за делата по тази глава осигурените лица и пенсионерите не внасят държавна такса“. Данните по делото са, че В. Свиленова е осигурено лице по смисъла на кодекса. Вярно е, че с приемането на чл. 227а, ал. 1 от АПК (ДВ, бр. 77 от 2018 г., в сила от 01.01.2019 г.) е установено общо правило за дължимост на държавни такси в касационните производства по административни дела, при предвидени изключения и различни размери по категории дела, но тези правила са установени в общия процесуален закон. Посоченото не обосновава извод, че с влизането в сила на цитираното изменение не може да съществуват други специални разпоредби, регламентиращи различен размер на дължимите такси или недължимост на такива, каквато е нормата на чл. 120 от КСО. Не може да се възприеме становището, че с по-новата норма на чл. 227а от АПК, частично (само за касационното производство) и мълчаливо е отменена нормата на чл. 120 от КСО, (още повече, че чл.119 КСО, касаещ касационното обжалване, е изменен също с ДВ, бр. 77 от 2018 г. ), тъй като такова становище е в пряко противоречие с действащия в позитивното ни право общ и основен принцип lex specialis derogat legi generali. Освен това, недопустима е мълчаливата отмяна на облагодетелстваща норма, каквато в случая е нормата на чл. 120 от КСО, освобождаваща производствата по споровете по Глава осма на КСО за определени категории лица от внасянето на държавна такса. При воля на законодателя за въвеждане на държавна такса за производства, до този момент освободени от внасяне на такава по силата на норми в специалните закони, същата следва да намери израз и в съответната промяна на нормите на специалния закон, особено когато същите са облагоприятстващи. По тези съображения, следва да се приеме, че касационната жалба е редовна, не са налице основанията на чл. 213а, ал. 1, респективно ал. 6, т. 2 от АПК, не е налице неизпълнение на дадените от АССГ указания, неправилно е оставено без уважение искането на касаторката за освобождаване от държавна такса и касационната жалба неправилно е оставена повторно без движение. Оспореното разпореждане следва да бъде отменено като неправилно, по смисъла на чл. 209, т. 3, във връзка с чл. 236 от АПК, а касационната жалба следва да се върне на съдия докладчика в АССГ за продължаване на съдопроизводствените действия по администриране и изпращане за разглеждане на подадената касационна жалба до Върховния административен съд. Ето защо и на основание чл. 221, ал. 2, предл. последно,във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,