Решение № 5226 от 1.6.2022 г. на ВАС, VII о.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на ръководителя на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. срещу Решение 791 от 29.10.2021 г. на Административен съд - Пазарджик по административно дело 379/2021 г. С обжалваното решение съдът е отменил негово решение от 24.02.2021 г., с което на Калъч груп ЕООД е определена финансова корекция по диференциалния метод в размер на 59 800 лева без ДДС от направените допустими разходи по договор от 08.02.2018 г. със ЗЕД България ЕООД и договор от 08.02.2018 г. с Конформити консултинг ООД, за нарушение на чл. 3.23. и чл. 3.24 от Административен договор BG05M9OP001-1.008-0669 и чл. 26, ал. 1 от Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (ЗУСЕСИФ), класифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. Касационният жалбоподател - ръководителят на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. счита обжалваното решение за неправилно, постановено при допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, в нарушение на материалния закон и необосновано отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Счита, че първоинстанционният съд не се е произнесъл по всички определени финансови корекции в оспореното решение. Твърди, че мотивите на първоинстанционното решение не отговарят на доказателствата по делото, включително не е спазен чл. 170, ал. 3 АПК. Намира, че неправилно е осъден да заплати държавна такса в размер на 478,40 лева, която не е внесена в цялост от жалбоподателя и съответно не е била поискана от него да му бъде присъдена като разноски по делото. Моли съда да отмени обжалваното решение. Претендира направените разноски за двете съдебни инстанции. Прави възражение за прекомерност на платеното от ответната страна адвокатско възнаграждение. Касаторът се представлява от пълномощник И. Димитров. Ответникът по касационната жалба Калъч груп ЕООД, изразява становище за неоснователност на жалбата. Претендира разноски по делото. Прави възражение за прекомерност на претендираното юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд (ВАС), седмо отделение, като обсъди твърденията и доводите на касатора и възраженията на ответника и провери обжалваното решение, с оглед на правомощията си по чл. 218, ал. 2 АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба е допустима подадена е в срока по чл. 211 АПК, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество касационната жалба е основателна в частта, с която е осъден заместник главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР да заплати по сметката на Административен съд гр. Пазарджик за вещи лица сумата от 478. 40 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща останала невнесена държавна такса в съдебното производство и неоснователна в останалата й част. За да постанови обжалваното решение административният съд е приел от фактическа страна следното: На 12.06.2017 г. между Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014-2020 г. и Калъч груп ЕООД, в качество на бенефициер, е сключен Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.008-1441 за изпълнение на проект Подобряване на безопасността и условията на труд в Калъч груп ЕООД на стойност 153 630 лева, при 100 % безвъзмездна финансова помощ по линия на ЕСФ. На 08.02.2018 г. между Калъч груп ЕООД и "ЗЕД България" ЕООД е сключен Договор ВG05М9ОР001-1.008-0669-С01/Sе-01 с предмет "Разработване на система за въвеждане на нови практики и инструменти за развитие на човешките ресурси и организация на труда 1 брой" на стойност 29 900 лв. без ДДС. За разходите по този договор са представени: Фактура 0000007607 от 13.03.2018 г. за авансово плащане по договора на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена към Искане за плащане 1 и Фактура 0000008117 от 12.09.2018 г., предявена към Искане за окончателно плащане 2 на стойност 14 950 лв. без ДДС. На 12.02.2018 г. между Калъч груп ЕООД и "Конформити консултинг" ООД е сключен Договор ВG05М9ОР001-1.008-0669-С01/Sе-02 с предмет "Услуги за разработване на софтуер за управление на човешките ресурси" на стойност 29 900 лв. без ДДС. За разходите по този договор са представени: Фактура 0000000162 от 13.03.2018 г. за авансово плащане по договора на стойност 14 950 лв. без ДДС, предявена към Искане за плащане 1 и Фактура 0000000169 от 12.09.2018 г., предявена към Искане за окончателно плащане 2 на стойност 14 950 лв. без ДДС. Представено е лицензионно споразумение от 12.09.2018 г., съгласно което бенефициерът "Калъч груп" ЕООД, в качеството си на "ползвател", получава "право на ползване на софтуерен продукт", който е "собственост на Издателя". На 15.12.2020 г. ръководителят на Управляващия орган на Програмата уведомява "Калъч груп" ЕООД за установена нередност и предстоящо определяне на финансова корекция. На 29.12.2020 г. "Калъч груп" ЕООД представя възражение. На 24.02.2021 г. с решение ръководителят на Управляващия орган по Програмата определя на "Калъч груп" ЕООД финансова корекция по диференциалния метод в размер на 59 800 лева без ДДС от направените допустими разходи по договор от 08.02.2018 г. със ЗЕД България ЕООД и договор от 08.02.2018 г. с Конформити консултинг ООД, за нарушение на чл. 3.23. и чл. 3.24 от Административен договор BG05M9OP001-1.008-0669 и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, класифицирано като нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. В хода на съдебното производство органът представя Заповед РД-03-2 от 01.12.2020 г. на министъра на труда и социалната политика за определяне на ръководител на Управляващия орган на Оперативна програма Развитие на човешките ресурси 2014 2020 г. В хода на съдебното производство е приета съдебно-техническа експертиза. Въз основа на така установените по делото факти първоинстанционният съд приема от правна страна, че оспореното решение е издадено от компетентен орган, в исканата от закона писмена форма, съдържа фактически и правни основания и в хода на административното производство органът не е допуснал нарушение на административнопроизводствените правила. Обосновавайки се с приетата по делото съдебно техническа експертиза, съдът приема, че административният орган неправилно е приел, че разработената система не отговаря на изискванията, които бенефициерът сам е предвидил във формуляра за кандидатстване. Определя за неправилни изводите на органа, че конкретната система не кореспондира с отрасловата специфика на бенефициера, числеността и профила на персонала, не предвижда конкретни мерки, етапи, инструменти и ресурси за внедряването й, както и ясни и измерими показатели за отчитане на резултатите. Първоинстанционният съд намира, че при постановяване на административния акт органът не е направил задълбочено изследване и анализ на различните показатели на програмният продукт, поради което и е направил погрешни правни изводи относно наличието на елементи на иновативност, както и по отношение на специфичността му спрямо дейността на дружеството жалбоподател. Въз основа на горното съдът прави извод за незаконосъобразност на оспорения акт и го отменя. Първоинстанционният съд установява, че не е внесена държавната такса по делото и осъжда ответника, с оглед изхода на спора, да заплати по сметка на Административен съд Пазарджик дължимата държавна такса. Решението в частта, с която е осъден заместник главния директор на ГД ЕФМПП и ръководител на УО на ОПРЧР да заплати по сметката на Административен съд гр. Пазарджик за вещи лица сумата от 478.40 лева (четиристотин седемдесет и осем лева и четиридесет стотинки), представляваща останала невнесена държавна такса в съдебното производство е неправилно. В останалата част решението е правилно като краен резултат. Съгласно § 5, т. 4 ЗУСЕСИФ, доколкото друго не е предвидено в приложимото за тях европейско законодателство и в сключените между държавите договори, ратифицирани, обнародвани и влезли в сила за Република България, този закон се прилага и за финансовата подкрепа по програмите за европейско териториално сътрудничество, като органите за управление при извършване на финансови корекции прилагат категориите нередности и минималните и максималните стойности на процентните показатели, определени в този закон и с акта по чл. 70, ал. 2. По силата на чл. 70, ал. 1 ЗУСЕСИФ финансова подкрепа със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове може да бъде отменена изцяло или частично чрез извършване на финансова корекция. Административната мярка се определя по основание и размер с мотивирано решение на ръководителя на управляващия орган, одобрил проекта чл. 73, ал. 1 ЗУСЕСИФ. На базата на така установената релевантна нормативна уредба следва да се прецени законосъобразността на оспорения административен акт, съответно осъществено ли е от "Калъч груп" ЕООД нарушение, което да представлява основание за определяне на финансова корекция, на основание чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ. В конкретната хипотеза по договор от 08.02.2018 г. със ЗЕД България ЕООД и договор от 08.02.2018 г. с Конформити консултинг ООД, ръководителят на Управляващия орган по Програмата е направил извод за нарушение на чл. 3.23 и 3.24 от Административен договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ BG05M9OP001-1.008-1441 от 12.06.2017 г. (административния договор) и чл. 26, ал. 1 ЗУСЕСИФ, представляващо нередност по чл. 70, ал. 1, т. 10 ЗУСЕСИФ, като е определил на "Калъч груп" ЕООД финансова корекция по диференциален метод на основание чл. 4 във връзка с чл. 2, ал. 4 от Наредбата за посочване на нередности, представляващи основания за извършване на финансови корекции, и процентните показатели за определяне на размера на финансовите корекции по реда на Закона за управление на средствата от Европейските структурни и инвестиционни фондове (Наредбата).