Определение № 3174 от 15.03.2024 г. на ВАС по адм. д. № 2657/2024 г.

Производството е по чл. 229, ал. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба от Х. Фаиз, гражданин на Афганистан, принудително настанен в СДВНЧ-София,чрез адв. В.Петков срещу Определение №1386 от 06.02.2024 г., постановено по адм.д. № 1260/2024г. по описа на Административен съд – София град. Частният жалбоподател твърди неправилност на обжалваното определение на основанията по чл.209, т.3 от АПК и иска отмяната му с произтичащите от това правни последици. В срока по чл.232 от АПК от насрещната страна, Началникът на Сектор „Миграция“ при ОДМВР- Пловдив, не е постъпило писмено възражение на частната жалба. Частната жалба е предявена в срока по чл.230 от АПК от надлежна страна, за която обжалваният съдебен акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, частната жалба е неоснователна по следните съображения: С обжалваното определение АССГ е оставил без уважение искането на Х. Фаиз, гражданин на Афганистан за възстановяване на срока за обжалване на разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК за допуснато предварително изпълнение на Заповед № 5386з-16/12.01.2024г. на инспектор Г. Моллов, действащ за началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР- Пловдив и с отделен диспозитив е оставил без разглеждане като просрочена жалбата на същия частен жалбоподател срещу цитираното по-горе разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК. За да стигне до този правен резултат, АССГ е приел от правна страна, че не са налице основания за възстановяване на срока за оспорване на разпореждането за придаване предварително изпълнение на Заповед № 5386з-16/12.01.2024г. на инспектор Г. Моллов, действащ за началника на сектор „Миграция“ при ОД на МВР- Пловдив. Не са налице факти, които да обосновават наличие на особени непредвидени обстоятелства, които са довели до пропускането на срока за обжалването му, а не се твърди и наличието на поведение на администрацията, което да го е въвело в заблуждение. Съдът е приел, че заповед № 5386з-16/12.01.2024г., съдържаща и разпореждането по чл.60 от АПК,е била надлежно съобщена на г-н Фаиз на датата на издаването й лично, а, видно от даденото от чужденеца на адвоката му пълномощно, в същото е вписано ,че Х. Фаиз разбира български език. Чужденецът е бил съпроводен от гр. Пловдив до гр. София само за един ден – на 12.01.2024г., т.е. същият е разполагал с още два дни ,за да организира обжалване на разпореждането за предварително изпълнение в срок. Доколкото АССГ не е уважил искането за удължаване на срока за обжалване на разпореждането по чл.60, ал.1, съдържащо се в заповед № 5386з-16/12.01.2024г на подписалия се за началник на сектор „Миграция“ при ОДМВР- Пловдив, жалбата срещу това разпореждане е оставена без разглеждане като недопустима поради просрочие- същата е предявена на 25.01.2024г., а за да е в срок, е следвало да бъде подадена най-късно на 15.01.2024г. Определението е правилно. За да е налице основание за възстановяване на срока за оспорване на индивидуален административен акт или разпореждане за допускане на предварително изпълнение на такъв, е необходимо да са налице предвидените в чл. 161, ал. 1 АПК предпоставки. В случая, както обосновано приема и първоинстанционният съд, частният жалбоподател твърди, че е налице първата хипотеза на чл. 161, ал. 1 АПК – осъществили са се непредвидени обстоятелства, които са попречили за упражняването в срок на правото на оспорване. Законодателят не е дал легална дефиниция на понятието „особени непредвидени обстоятелства“. Оставил е на съда във всеки конкретен случай да прецени налице ли са такива. Но от семантичното тълкуване на понятието е безспорно, че непредвидените обстоятелства трябва да са обстоятелства извън обичайните, нормално очакваните и поради това се явяват непредвидими. Те следва да са възникнали внезапно, изненадващо и страната, която дължи процесуалното действие, да не е в състояние да ги преодолее. Трябва също така да са особени, т.е. различни от обикновените, да не са рутинни, както и трябва обективно да са попречили на страната да изпълни в срок процесуалното действие. В случая частният жалбоподател твърди, че фактът на транспортирането му от гр. Пловдив и настаняването му в специалния дом в гр. София е именно такова особено непреодолимо обстоятелство. Това негово твърдение не се подкрепя от доказателствата по делото. Както обосновано приема и съдът, частният жалбоподател е надлежно уведомен лично както за издадената заповед за налагане на ПАМ „Връщане“ в страната му по произход, така и за съдържащото се в нея разпореждане за допускане на предварително изпълнение на същата заповед, като датата на уведомяването му съвпада с датата на издаване на заповедта- 12.01.2024г. Към момента на връчването й съдържанието на заповедта е било доведено до знанието на чужденеца чрез преводач на езика, който чуждият гражданин владее, за което този преводач се е подписал – А. Харути. Видно от представеното към първоначалната жалба пълномощно, в същото е отбелязано, че чужденецът разбира и български език, макар и на основно ниво. След като се е запознал със съдържанието на заповедта чрез преводач на говорим от него език, чужденецът, макар да е прекарал само един в път от Пловдив до София -12.01.2024, е можел да потърси веднага достъп до адвокат с цел организиране на защитата си по обжалване на заповедта, вкл. и на разпореждането за допускане на предварително изпълнение. Чужденецът нито твърди, нито доказва да е поискал такава помощ и подобна да му е била отказана, независимо дали поискването й е било в почивни или работни дни. С оглед на горното не са налице каквито и да било особени непредвидени обстоятелства, които да се явят обективна пречка за частния жалбоподател да упражни правото си на оспорване на съдържащото се в Заповед № 5386з-16/12.01.2024г на подписалия се за началник на сектор „Миграция“ при ОДМВР- Пловдив разпореждане за предварително изпълнение на същата. Съдът правилно е установил, че в случая не са налице особени непредвидени обстоятелства, които да обосновават възможността за възобновяване на срока за обжалване на цитираното разпореждане по чл.60, ал.1 от АПК. Предвид горното частната жалба срещу разпореждането за допускане предварително изпълнение на заповедта правилно е приета за недопустима като просрочена, поради което обжалваното определение следва да бъде оставено в сила и във втория си диспозитив. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 236 АПК Върховният административен съд, трето отделение