Определение № 9058 от 28.09.2023 г. на ВАС по адм. д. № 8813/2023 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Д. Бризби, гражданин на Обединеното Кралство Великобритания и Северна Ирландия, чрез процесуален представител против Определение № 770 от 13.06.2023 г. постановено по административно дело № 720 от 2023 г. на Административен съд - София област (АССО). Жалбоподателят смята, че неправилно делото е прекратено, тъй като е налице годен за оспорване административен акт, а именно мълчалив отказ на министъра на правосъдието по подадената молба по реда на чл. 15 от ЗБГ. Моли да се отмени обжалваното определение и делото да бъде върнато за произнасяне по жалбата срещу мълчалив отказ. Претендира разноски. Ответникът- Министърът на правосъдието чрез процесуален представител счита частната жалба за неоснователна. Моли същата да се отхвърли и да се остави в сила обжалваното определение. Върховният административен съд, трето отделение, намира частната жалба за допустима, като подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща интерес от оспорването. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Административен съд София област е приел, че административното производство пред ответника е започнало по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15 от ЗБГ, с вх. № 11177/03.08.2022 г. На основание чл. 13а, ал. 3 от Наредба № 1 за прилагане на глава Пета от ЗБГ са установени нередовности по преписката, за които жалбоподателят е информиран чрез публикация на интернет страницата на министерството от 23.05.2023 г. и му е даден двумесечен срок, изтичащ на 23.07.2023 г. за отстраняването им. Поради това съдът е приел, че срокът за внасяне на предложение от министъра на правосъдието до Президента/Вицепрезицента на Република България за издаване на указ или отказ за придобиване на българско гражданство в случая не е започнал да тече. Поради това е оставил без разглеждане подадената жалба срещу мълчалив отказ и е прекратил производството на основание чл. 159, т. 1 от АПК. Определението е неправилно. В противоречие със закона съдът е приел, че срокът за произнасяне по молба за придобиване на българско гражданство по натурализация по чл. 15 от ЗБГ, с вх. № 11177/03.08.2022 г. не е изтекъл, съответно че не е налице формиран мълчалив отказ. Производството по придобиване на българско гражданство е уредено в Глава пета на ЗБГ и Наредба№ 1/19.02.1999 г. за прилагането й. Съгласно чл. 33, ал. 3 от Закона за българското гражданство, Съветът по гражданство дава мнение по молбите и предложенията, свързани с българското гражданство, след писмени становища на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност". Разпоредбата на чл. 33, ал. 3 от ЗБГ регламентира, че когато е необходимо да се изяснят факти и обстоятелства, свързани с представените доказателства по молбите и предложенията или с обстоятелствата по чл. 19, Съветът по гражданството може да изиска от молителите да представят допълнителни документи или да възложи на представителя на съответната институция по, ал. 1 да извърши проверка, като срокът за представяне на документите и за извършване на проверката е три месеца, а в случаите по чл. 16 от ЗБГ - един месец, и в този случай сроковете по чл. 35, ал. 1 спират да текат. Нормата на чл. 35, ал. 1 от ЗБГ регламентира, че Министърът на правосъдието прави предложение за издаване на указа по чл. 34 в срок до: т. 1. - дванадесет месеца - по молбите за придобиване на българско гражданство по натурализация;т. 2. девет месеца - по молбите на лица от български произход за придобиване на българско гражданство по натурализация, като съобразно чл. 35, ал. 2 от ЗБГ сроковете по чл. 35, ал. 1 текат от постъпването на молбата или предложението в министерство на правосъдието, съответно от датата на отстраняване на нередовностите. В чл. 35, ал. 3 от ЗБГ изрично е посочено, че становищата на Министерството на вътрешните работи и на Държавна агенция "Национална сигурност" постъпват в Министерството на правосъдието: т. 1. почл. 35, ал. 1, т. 1 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока - за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност"; т. 2 - по чл. 35, ал. 1, т. 2 - в срок не по-късно от три месеца преди изтичането на срока -за Министерството на вътрешните работи, съответно три месеца преди изтичането на срока - за Държавна агенция "Национална сигурност". Независимо, че придобиването на гражданство се извършва с указ на друг орган - президента на Републиката, образуването на производството и последващите действия, насочени към издаване на указа, съгласно нормативната уредба са от компетентност на министъра на правосъдието, като до него се отправя молбата съгласно чл. 32 от Закона за българското гражданство и именно той е органът, който, въз основа на мнението на Съвета по гражданството, прави предложение за издаване на указ за придобиване на гражданство, или съответно за отказ за издаване на такъв (чл. 34 ЗБГ). Следователно, министърът на правосъдието е длъжен в 9-месечен срок от подаване на молбата за придобиване на българско гражданство, да направи предложение за издаване на указ по чл. 34 от Закона за българското гражданство. Анализът на събраните доказателства налага извод, че такова произнасяне от страна на Министъра на правосъдието чрез изготвяне на предложение за издаване на указ по чл. 34 от Закона за българското гражданство не е направено в рамките на нормативно регламентирания в чл. 35, ал. 1, т. 2 от ЗБГ срок. В случая срокът за произнасяне на министъра на правосъдието е деветмесечен и е изтекъл на 03.05.2023г. Указания за отстраняване на нередовности по преписката са дадени на жалбоподателя след изтичане на този срок, и то в деня, в който той е подал жалба срещу формирания мълчалив отказ. Ето защо, съдът приема, че непроизнасянето на Министъра на правосъдието по реда на чл. 35, ал. 1, т. 2 от Закона за българското гражданство в законово установения деветмесечен срок, формира мълчалив отказ от негова страна. Не са налице предпоставките на чл. 159, т.1 АПК за оставяне на жалбата без разглеждане. Поради това обжалваното определение следва да бъде отменено, а делото – върнато на същия състав на АССО за произнасяне по жалбата. По искането за разноски следва да се произнесе първоинстанционният съд, в съответствие с крайния изход от спора, съгласно чл.226, ал.3 АПК вр. чл. 236 АПК.