Определение № 654 от 17.12.2010 г. на ВКС по гр. д. № 638/2010 г.

Производството е по реда на чл. 274, ал.З, т.2 ГПК във вр. чл. 114 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба на [фирма], [населено място] срещу определение № 556 от 2.11.2010 г. по ч. гр. д. № 633/2010 г. на Шуменския окръжен съд, с което е потвърдено постановеното от Шуменския районен съд определение от 17.09.2010 г. по гр.д. № 2092/2010 г.за отхвърляне на възражението за местна подсъдност. Ответникът К. Н. С. от [населено място] не е подал писмен отговор на жалбата. Частната жалба е подадена в срока по чл.275, ал. 1 ГПК. При проверка допустимостта на касационното производство, Върховният касационен съд, III г.о. констатира следното: Производството пред Шуменския районен съд е образувано по подадени от К. Н. С. срещу [фирма], [населено място] искове с правно основание чл.344, ал.1, т.1 - т.З КТ. В преклузивния срок по чл .119, ал .3 ГПК от потиото друж ество е възшзило, че делото не е подсъдно на този съд. С определение от 17.09.2010 г. Шуменският районен съд е приел, че са налице условията на чл.114 гпк, тюй като млотото; и-кпето ишепът обичайно е полагал своя труд- офис Шумен е в съдебния му район. С обжалваното определение Шуменският окръжен съд е потвърдил тт -^рвоинстанпионното определение, по съображения, че ищецът е подал исковата молба пред районния съд по шилиш, където обичайни с полагал своя труд, д по итт 114 ГПК. което съвпада и с посоченото в трудовия договор място на работа - Районен съд, [населено място] и това е обусловило извода му ла нидскдпоот па делото Жалбоподателят обосновава допустимостта па касационно! и иО/калг>шю на атак}'нанптг> определение с твърдението, че съдът се е произнесъл по процесуален въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно и. nuvMo местната гт/л.тт^т.ттн лот на възникналия трудовоправен спор в хипотезата, когато работникът полага своя труд в едно населено място, а раоотодатслм! тта седалище и друго населено място. Поставеният от касатора процесуален въпрос е за определяне на местната подсъдност по спорове, свързани с индивидуални трудови договири, ли.ато «01С-1.Т о пр^даирн от работника. По тези дела подсъдността по чл.114 ГПК намира приложение винаги когато седалището на раоотодателм с раол.л.ю от мпетотп, v-кяето Р^пт НИК -ьт обичайно полага своя труд. Законът е предоставил на ищеца правото да определи пред кой съд да предяви иска пи lp ^Auoo дело - дали пред съда по седалището на ответника или пред съда по мястото, където обичайно полага своя труд. При положение, че ищецът е направил предоставения му от закина - чл. ios н ™. li /t от гпк .«бор, дя предяви иска по трудово дело по мястото, където той обичайно полага своя труд и с оглед данните по делото, че мястото на обичайното полагане на труд от ищеца, съвпада и с определеното от работодателя в трудовия договор място на работа, което е на територията на сезирания с исковете Шуменски районен съд, то подсъдността на трудовия спор е определена при точно прилагане на закона. Не е доказано приложното поле на чл. 280, ал. 1 ГПК, като общо основание за допускане на касационно обжалване, нито хипотезата на т. 3 ГПК, с оглед на което, Върховният касационен съд, състав на III г.о.