Определение № 588 от 12.12.2017 г. на ВКС по гр. д. № 1859/2017 г.

Производството e образувано по касационна жалба от С. Г. Г. срещу въззивно решение № 35 от 17.02.2017 г. по възз. гр. д. № 25 /2017 г. на Сливенския окръжен съд, г.о., с което е потвърдено решение № 937 /05.12.2016 г. по гр.д. № 3280 /2016 г. на Сливенския районен съд, г.о., с което е признато за установено по отношение на жалбоподателя С. Г. Г., че В. И. В. е собственик на апартамент в [населено място], индивидуализиран в решението. Жалбоподателят твърди, че обжалваното решение е неправилно и иска то да бъде допуснато до касационно обжалване, като излага основания за това, които ще бъдат разгледани по-долу. Насрещната страна В. И. В. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Жалбата е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по иск за собственост, за което след изменението на чл.280,ал.2 ГПК с ДВ, бр. 50 от 2015 г. не съществува ограничение за касационно обжалване. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е препратил към фактическите изводи на първоинстанционния съд по реда на чл.272 ГПК и въз основа на тях е приел за правилни и правните му изводи за сключен между страните по делото договор за паричен заем, който е бил обезпечен чрез прехвърляне от ответника на ищеца на правото на собственост на процесния апартамент с уговорка за обратно изкупуване и че тази сделка е нищожна поради противоречие със закона – чл.152 вр. чл.209 ЗЗД. От което е приел и крайния извод, че ищецът е собственик на процесния апартамент. Касационно обжалване следва да се допусне по процесуалноправния въпрос, уточнен от съда съгласно приетото с т.1 от ТР № 1 /2010 г. по т.д. № 1 /2009 г. ОСГТК на ВКС: допустимо ли е страна по договор за покупко-продажба на недвижим имот (продавач) при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство” да доказва в съдебен спор с другата страна по договора (купувач) единствено със свидетелски показания, че договорът е сключен за обезпечаване на задължение по договор за заем между същите страни, което е забранено с нормата на чл.152 ЗЗД? Въпросът е обуславящ. въззивният съд, както и първоинстанционният, е приел за установена такава уговорка единствено въз основа на свидетелски показания. Въпросът е разрешен в противоречие с решение № 205 от 25.11.2013 по гр.д. 3243 /2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е даден отрицателен отговор на процесуалноправния въпрос: дали при липса на обратен документ или „начало на писмено доказателство”, страната по сделката (по договора за покупко-продажба на недвижим имот) може да доказва нейната привидност с други доказателствени средства. По делото съдът е разгледал възражение за привидност на договора за покупко-продажба на процесния имот, основано на твърдение, че договорът прикрива съглашение за удовлетворяване на кредиторите по договора за заем (ищците), което е недействително по чл.152 ЗЗД. С това е осъществено основание по чл.280,ал.1,т.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Жалбоподателят следва да заплати държавна такса за разглеждане на касационната му жалба в размер на 117.31 лева.