Определение № 867 от 25.01.2024 г. на ВАС по адм. д. № 1845/2023 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК) във вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на адв. Ц. Михайлова в качеството ѝ на процесуален представител на С. Стоянов, с която се иска допълване на Определение № 10415/01.11.2023 г., постановено по адм. д. № 1845/2023 г. по описа на ВАС, с което е отменено определение от открито съдебно заседание на 19.09.2023 г. за даване ход по същество, оставена е без разглеждане подадената касационна жалба от директора на Дирекция „Общински приходи“ (ОП) към Столична община (СО) и производството по делото е прекратено. С молбата се иска присъждане на сторените разноски за адвокатско възнаграждение за защита и представителство пред ВАС по касационната жалба. Касаторът - директор на Дирекция „ОП“ към СО, чрез юрк. Сотирова, излага становище за неоснователност на искането поради изпълнение на указанията, дадени от първоинстанционния съд. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, намира искането за процесуално допустимо като подадено от надлежна страна в срока по чл. 248, ал. 1 ГПК, приложим на основание чл. 144 АПК. Разгледано по същество е основателно по следните съображения: С определението на ВАС, чието допълване се иска, е оставена без разглеждане касационната жалба на директора на Дирекция „ОП“ към СО срещу Решение № 7875/20.12.2022 г., постановено по адм. дело № 3703/2022 г. по описа на Административен съд София-град и производството по делото е прекратено. Мотивите за това са, че обжалваният отказ е издаден в производство по реда на чл. 88 – чл. 97 ДОПК, като решението на административния съд е окончателно съгласно чл. 97 ДОПК. Разпоредбата на чл. 143, ал. 3 АПК (изм. ДВ, бр. 15 от 2021 г.) сочи, че когато съдът отхвърли оспорването или прекрати производството, ответникът има право на разноски, освен ако с поведението си е дал повод за завеждане на делото, включително юрисконсултско възнаграждение, определено съгласно чл. 37 от Закона за правната помощ. В случая не е налице твърдяната непълнота в закона, която да бъде преодоляна чрез субсидиарното прилагане на чл. 78, ал. 4 ГПК. Независимо от внесеното уточнение и двете норми не конкретизират причината за прекратяването, поради което следва да се приеме, че при прекратяване на делото поради процесуална недопустимост на касационната жалба се дължат разноски. С оглед на посочено възражението на касатора е неоснователно. Разноските за адвокатско възнаграждение в размер на 760 лв. са претендирани своевременно в хода на делото като заплатени в брой, съгласно представения договор за правна защита и съдействие от 01.09.2023 г. По изложените съображения, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,