Решение № 2960 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2014 г.

Решение № 2960 от 18.03.2015 г. на ВАС по адм. д. № 5821/2014 г., VIII о., докладчик съдията Аглика Адамова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Директора на Агенция "Митници" срещу Решение № 1748 от 18.03.2014 г. по адм. дело № 6640/2013 г. по описа на Административен съд София-град /АССГ/, 8 състав, с което е отменено Решение № 222 от 15.05.2013 г. на директора на Агенция "Митници". С последното е потвърдено решение № А-231 от 26.03.2013 г. на началника на Митница Варна, с което на "Космос Енерджи" ЕООД е отказано възстановяване на акциз в размер на 189000 лв., по искане вх. № К47-314/22.08.2012 г. Касаторът оспорва съдебното решение, като твърди, че същото е неправилно поради съществени процесуални нарушения, необоснованост и нарушение на материалния закон - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Въпреки твърденията си за процесуални нарушения и необоснованост, касаторът не сочи конкретни доводи в тази насока и не оспорва фактическата обстановка, възприета от съда. Твърди обаче, че не са приложени правилно нормите на чл. 23а, ал. 3, т. 1 ППЗАДС и чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Моли за отмяна на обжалваното решение. Претендира разноски. Ответникът - "Космос Енерджи" ЕООД чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура счита, че касационната жалба е неоснователна, а обжалваното решение - правилно. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение намира, че касационната жалба е процесуално допустима, като подадена в срок, от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна. От фактическа страна АССГ е приел за установено, че "Космос Енерджи" ЕООД е закупило от лицензиран складодържател "Полисан" АД дизелово гориво с тар. № 27101943. В издадените фактури не е начислен акциз. Горивото е придвижено с 9 броя ЕАД от данъчния склад на продавача до данъчния склад на "Космос Енерджи" ЕООД, също лицензиран складодържател по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, под режим "отложено плащане на акциз". Постъпилото в данъчния склад на ответника по касация гориво е маркирано. Маркираното гориво е посочено от "Космос Енерджи" ЕООД в два броя АДД, съответно от 20.06.2012 г. и 21.06.2012 г., с които е начислен дължимият акциз в общ размер на 189 000 лева, с основание "34-маркирано гориво за плавателни съдове". Лицензираният складодържател е подал по електронен път акцизна декларация за данъчен период 01.06.2012 г. - 30.06.2012 г., регистрирана в Системата за управление на акциза, в която включил посочените 2 броя АДД с общия размер на дължимия акциз. Така декларираният акциз е внесен по сметката на митница Русе на 11.07.2012 г. Искането за възстановяване на акциз е подадено на 22.08.2012 г. За процесния газьол са съставени ЕАД за износ през Митница Лом, с износител "Космос Енерджи" ЕООД и получател - както местни, така и чуждестранни лица, за нуждите на плавателни средства, плаващи под флага на България, Украйна и Сърбия. Доставките са извършени чрез плавателно средство - кораб бункеровач, който е зареждал посочените плавателни средства с гориво в периода 6-29 юли 2012 г. в пристанище Видин. Тази фактическа обстановка е ясно установена в процеса и по нея не се спори, макар касаторът подробно да я преповтаря в жалбата си. Не са налице бланкетно посочените основания по чл. 209, т. 3 АПК - съществено нарушение на процесуалните правила и необоснованост. Спорът касае единствено приложението на закона. Съгласно чл. 20, ал. 1 ЗАДС, задължението за заплащане на акциз възниква от датата на освобождаване на акцизните стоки за потребление. Не е спорно, че на 20 и 21 юни 2012 г. с АДД горивото е освободено за потребление, като по смисъла на чл. 20, ал. 2 ЗАДС, в приложимата редакция, освобождаване за потребление е извеждането на акцизни стоки от данъчен склад, освен когато при условията и по реда на този закон от момента на извеждането стоките се движат под режим отложено плащане на акциз, както и извеждането на акцизни стоки от специализиран малък обект за дестилиране и обект за винопроизводство на малък винопроизводител. Ако се приеме, че на посочените дати стоките са били изведени от данъчния склад, тогава възниква задължението за плащане на акциз. Съответно, правото да се иска възстановяване на внесения акциз възниква след внасяне на акциза на 11.07.2012 г. и след износа, който е осъществен в периода 6-29 юли 2012 г. Следва ясно да се посочи, че приложимата процедура в случая е тази по глава II, раздел IV от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове - за възстановяване на акциз по повод изнесени акцизни стоки. Процедурата на раздел III - за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, и по-конкретно чл. 13б ППЗАДС принципно би могла да намери приложение, ако своевременно е било поискано освобождаване по този ред. Това, че освобождаването не е поискано, не означава, че е погасено правото да се иска възстановяване на недължимо внесеният акциз. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 от ЗАДС още от 01.01.2007 г. предвижда, че с изключение на случаите по чл. 24, ал. 1, т. 1, доставката на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове и въздухоплавателни средства се смята за изнасяне и обезпеченият/платеният за стоките акциз се освобождава/възстановява по ред и в срокове, определени с правилника за прилагане на закона, като това не се отнася за плавателни съдове и въздухоплавателни средства, които се използват за частни развлекателни полети и плаване. Въпреки непрецизната редакция, която резонно поставя въпрос как текстът се прилага за доставката на енергийните продукти по чл. 24, ал. 1, т. 1 ЗАДС, а в същото време именно тези случаи са изключени от приложението на нормата, няма съмнение, че законодателят цели да приравни доставката на посочените енергийни продукти на износ на акцизни стоки за целите на облагането. Изменението на чл. 26 ЗАДС от 01.01.2007 г., което впоследствие търпи само уточняващи промени, е свързано с членството на Република България в ЕС и със задължението за транспониране на Директива 2003/96/ЕО на Съвета от 27 октомври 2003 г. относно преструктурирането на правната рамка на Общността за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията. Чл. 14, буква "в" от същата въвежда задължението на държавите-членки да освободят енергийните продукти, доставяни като гориво за целите на корабоплаването във водите на Общността (включително за риболов), когато не става въпрос за частно плаване за развлечение. В същото време чл. 15, т. 1 буква "е" дава възможност на държавите-членки да прилагат временно пълно или частично освобождаване от данъци или намалени ставки на данъчно облагане по отношение на енергийните продукти, доставени за да бъдат използвани като гориво в корабоплаването във вътрешни водни пътища (включително свързано с риболов), с изключение на частното плаване за развлечение. Тълкуване на понятието "води на Общността" и съответно на вътрешни водни пътища, е извършено от Съда на ЕС в решение от 1 март 2007 г. по дело C-391/05. Решението касае предходната директива със същия предмет /данъчно облагане на доставки на минерални масла, в смисъл на горива за корабоплаване/, а именно Директива 92/81/EИО и понятието "корабоплаване във води на Общността". Понятието "води на Общността", по смисъла на чл. 8, § 1, буква в), алинея 1 от Директива 92/81/CEE на Съвета от 19 октомври 1992 г. за хармонизиране на структурите на акциза върху минералните масла, изменена от Директива 94/74/EО на Съвета от 22 декември 1994 г., се отнася до всички води, по които могат да се движат всякакви морски кораби, включително тези с най-голям капацитет, годни да прекосяват морски пътища с търговска цел. В съображение 30 от мотивите на решението, се сочи: "Безспорно е, че кораби, които са годни за морско търговско корабоплаване, могат да се използват и по определени вътрешни водни пътища до определени морски пристанища, дори когато не са разположени на морския бряг. Да се изключи така осъществяваното корабоплаване от приложното поле на задължителното освобождаване, след като то се извършва по вътрешни водни пътища, които водят до морски пристанища, би навредило на вътреобщностния търговски обмен, тъй като такова изключване би ощетило засегнатите от това корабоплаване икономически субекти и би довело до отклоняването на част от морския трафик от тези пристанища. По този начин то би поставило тези икономически субекти в по-неизгодно положение спрямо субектите, които извършват дейността си на пристанища, разположени на морския бряг". Очевидно е, че целта на освобождаването от облагане с акциз на горивата за корабоплаване е премахване на всякакви пречки за свободното движение в рамките на ЕС. В тази светлина, няма никакво съмнение, че горивата, доставени за целите на движението на търговски кораби, които осъществяват корабоплаване по река Дунав, са освободени от акциз, съответно че недължимо внесеният за тях акциз принципно подлежи на възстановяване. Именно за да се елиминира всяко съмнение в тази насока е въведено изменението на чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Безспорно обаче в случая ответникът по касация не се е възползвал от възможността да иска освобождаване от акциз, а вместо това е начислил и внесъл акциза в бюджета. При това положение за него остава отворен пътят да иска възстановяване на недължимо платеното. Освобождаването и възстановяването на акциз е детайлно регламентирано в глава II от Правилника за прилагане на Закона за акцизите и данъчните складове. Съответно в раздел III е предвиден редът за освобождаване от облагане с акциз на енергийни продукти, а в раздел IV - редът за възстановяване на акциз при изнасяне на акцизни стоки. Правилно първоинстанционният съд е приел, че приложим в случая е именно редът по раздел IV, като подробно е разгледал нормативната уредба към момента на подаване на искането за възстановяване и към момента на произнасяне на компетентния орган. Тълкуването на съда, че въпреки липсата на документ по чл. 23а, ал. 3, т. 1 ППЗАДС, доказателствата за начислен и внесен данък, който не се дължи, са достатъчни за възникване на предпоставките за неговото освобождаване, съответства на целта на закона, разгледана по-горе в настоящите мотиви. Следва да се допълни, че очевидно освобождаването на газьола за потребление е неправилно извършено, тъй като видно от експедиционните документи, от данъчния склад той е доставен директно в кораба-бункеровач. Както твърди и самият касатор, дружеството е извело стоките от склада "без сделка". По тези причини, както и предвид обстоятелството, че при закупуването му от ответника по касация горивото е придвижено от данъчния склад на продавача до данъчния склад на "Космос Енерджи" ЕООД, и двамата лицензирани складодържатели по смисъла на чл. 4, т. 2 ЗАДС, под режим "отложено плащане на акциз", фактури за закупени акцизни стоки по цени с включен акциз или митническа декларация за внесени акцизни стоки не са съставяни и няма как да бъдат съставени, при "липса на сделка". Както отбелязва и касаторът, доставка е налице при самото зареждане на корабите с гориво, което всъщност представлява износ по смисъла на чл. 26, ал. 2 ЗАДС. Доводът на касатора, че посочената разпоредба има предвид енергийни продукти, за които акцизът е вече заплатен, не намира никаква опора в закона. Разпоредбата на чл. 26, ал. 2 ЗАДС е материално-правна. Нейното действие се поражда при възникването на ясно посочените в самата нея юридически факти, а именно доставка на енергийните продукти за зареждане на плавателни съдове. По силата на законовата фикция тази доставка се счита за износ, от където директно възниква и правото на освобождаване на акциз, ако такъв е внесен за същата стока. Внасянето на акциза не е от значение за приложението на чл. 26, ал. 2 ЗАДС, а е от значение за възстановяването на акциза, доколкото може да се възстанови само реално платен акциз. Начисляването и внасянето на акциза са факти, безспорни в процеса, които са били налице към момента на подаване на искането за възстановяване. Не на последно място, в хода на съдебното производство е настъпило изменение на чл. 23а ал. 3, т. 1 ППЗАДС, като сред алтернативно изброените в текста документи за доказване на правото на възстановяване на акциз е посочен и документ, удостоверяващ заплащането на акциза, с какъвто безспорно ответникът по касация разполага. Нормата е процесуално-правна, следователно, при липса на преходни правила, се прилага по отношение на възникналите и неприключили към влизането и в сила процесуални правоотношения, каквото е това по искането за възстановяване на акциз. По така изложените съображения не са налице твърдяните касационни основания за отмяна на обжалваното решение и същото като правилно следва да бъде оставено в сила. На основание чл. 161, ал. 1 ДОПК на ответника по касация следва да се присъдят разноски за процесуално представителство пред настоящата инстанция в размер на 6804 лв., съобразно представените разходооправдателни документи. Възражение за размера на адвокатското възнаграждение е направено едва с писмената защита и е несвоевременно. Освен това, не е налице прекомерност на адвокатското възнаграждение, тъй като минимумът, изчислен съгласно чл. 8, ал. 1, т. 5 вр. § 2а ДР на Наредбата за минималните размери на адвокатските възнаграждения е в размер на 5304 лв. Договореното и заплатено възнаграждение в случая превишава с около 22% минималното и не е прекомерно, предвид правната сложност на спора, която е около средната.