Определение № 230 от 22.12.2009 г. на ВКС по гр. д. № 901/2009 г.

Производството е по чл.307, ал.1 ГПК. Делото е образувано по молба за отмяна от 01.12.2008г. на Г. С. Д. на влязлото в сила решение от 26.03.2008г. по гр.д. № 458/2007г. на Варненски апелативен съд, с което са уважени искове с правно основание чл.45 ЗЗД. Ответниците С. И. Ч. и М. Г. Ч. поддържат, че молбата е неоснователа. Останалите ответници не вземат становище по нея. Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 307, ал.1 ГПК, приема за установено следното: Молбата за отмяна не следва да бъде допусната за разглеждане по същество. С атакуваното решение въззивният съд е уважил искове с правно основание чл.45 ЗЗД, като молителят е осъден солидарно с други лица да заплати обезщетение за вреди от непозволено увреждане. Молителят е узнал най късно на 29.04.2008г. за постановеното решение на въззивният съд, коато е депозирал касационна жалба срещу същото във Варненски АС. При тези данни Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че молбата за отмяна не е подадена в срока по чл.305, т.5 ГПК и същата не може да бъде допусната за разглеждане по същество, а следва да бъде оставена без разглеждане. Подаването на молбата в тримесечен срок от узнаване на решението, т.е. в случая до 29.07.2009г., е абсолютна процесуална предпоставка, за да може същата да бъде разгледана по същество от настоящата инстанция. В случая тя е подадена едва на 01.12.2009г., т.е. пет месеца след изтичането на срока, поради което същата на основание чл.307, ал.1 ГПК следва да бъде оставена без разглеждане. Предвид изложените съображения, съдът