Определение № 10040 от 26.09.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8594/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 - чл. 236 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по частната жалба на „ИЦО ТРАНС 95“ ЕООД, ЕИК 202844103, със седалище и адрес на управление: гр. Перник, [жк], [улица], подадена чрез упълномощения адв. М. В. Попов, против Определение № 944/31.05.2024 г. на Административен съд – Перник, постановено по адм. д. № 277/2024 г., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 519/19.04.2024 г. на директора на Дирекция „Обжалване и данъчно-осигурителна практика“ /“ОДОП“/ – София при ЦУ на НАП. В частната жалба се излагат доводи за незаконосъобразност на определението и се претендира неговата отмяна. Ответникът по частната жалба - директор на Дирекция "ОДОП" – София при ЦУ на НАП, не взема становище по частната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение, след като прецени доказателствата по делото и изложените съображения в частната жалба, приема за установено следното от фактическа и правна страна на спора, с който е сезиран: Частната жалба, макар подадена от надлежна страна и в срока по чл. 230 АПК, е недопустима, поради следните съображения: Административен съд – Перник е бил сезиран с жалба от „ИЦО ТРАНС 95“ ЕООД против Решение № 519/19.04.2024 г. на директора на Дирекция „ОДОП“ – София при ЦУ на НАП, с което на основание чл. 147, ал. 2 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/ е оставена без разглеждане, поради неотстраняване в дадения срок на констатираните нередовности, жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт № Р-22001423004152-091-001 от 12.02.2024 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София. С обжалваното определение, постановено в производство по реда на чл. 147, ал. 3 ДОПК, съдът е отхвърлил жалбата като неоснователна. Според цитираната разпоредба на чл. 147, ал. 3 ДОПК административният съд, в чийто съдебен район е постоянният адрес или седалището на жалбоподателя към момента на извършване на първото действие по осъществяване на данъчно-осигурителния контрол от органите по приходите, се произнася с определение в 30-дневен срок. В тази норма не е указано изрично дали определението подлежи на обжалване или не. Тъй като по този въпрос липсва регламентация в ДОПК, то по силата на препращащата норма на § 2 от ДР на ДОПК се прилагат разпоредбите на АПК. От тук следва заключението, че към конкретния случай са относими нормите на дял втори, глава шеста от АПК, уреждащи оспорването на административните актове по административен ред. Както е посочил първоинстанционният съд в обжалваното определение, по силата на чл. 88, ал. 3 АПК, определението му е необжалваемо. Съобразно този текст, актът за прекратяване на горестоящия административен орган може да се оспори с частна жалба пред съответния административен съд, който се произнася с определение, което не подлежи на обжалване. Това означава, че законодателят изрично е изключил съдебния контрол от страна на Върховния административен съд спрямо постановеното по този ред определение от административния съд, което е окончателно и не подлежи на обжалване. В настоящия случай жалбоподателят е изчерпал възможността за процесуална защита с обжалването пред Административен съд - Перник и частната му жалба пред Върховния административен съд като недопустима следва да бъде оставена без разглеждане, а производството по настоящото дело - да се прекрати. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение