Определение № 411 от 28.09.2020 г. на ВКС по гр. д. № 729/2020 г.

Производството e по реда на чл. 288 ГПК.

Образувано е по две касационни жалби: касационна жалба с вх.№ 14843 от 14.05.2019 г., подадена от ЕТ ,,Фармакон-Адела Маринова”, чрез адвокат С. П. – К. от АК - П., и касационна жалба с вх.№ 16164 от 27.05.2019 г., подадена от Н. П. К., чрез адвокат И. Н. от АК - П., срещу въззивно решение № 488 от 15.04.2019 г. по в.гр.д.№ 2467/2018 г. на Окръжен съд - Пловдив, с което е отменено решение № 58 от 26.02.2015 г. по гр.д.№ 102/2014 г. на Районен съд - Карлово, и вместо това е допусната съдебна делба на поземлен имот с идентификатор * по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място], одобрени със Заповед № РД-18-52 от 16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК, целият с площ от 4 557 кв.м., находящ се в землището на [населено място], м. „Н. л.”, с трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване - комплексно застрояване, при граници: ПИ № *, *; *; *; * (без намиращата се в източната част на имота сграда с идентификатор **** с площ от 819 кв.м, индивидуална собственост на ответника ЕТ „Фармакон-Адела Маринова”), която да се извърши между Т. П. К., М. П. К., В. П. Г., Д. Н. К. - С., Х. Н. К., Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К., Р. Н. К. и А. П. М., в качеството й на ЕТ „Фармакон –Адела Маринова”, при следните квоти: по 259,10 / 4557 идеални части за всеки от съделителите Т. П. К., М. П. К. и В. П. Г.; по 518,18 / 4557 идеални части за всеки от съделителите Х. Н. К. и Д. Н. К. - С.; по 148,06 / 4557 идеални части за всеки от съделителите Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К., и 2151,10 / 4557 идеални части за А. П. М., в качеството й на ЕТ „Фармакон – Адела Маринова”. Искът за делба е отхвърлен по отношение на Н. П. К.. На основание чл. 537, ал. 2 ГПК е отменен нотариален акт за собственост № 168, том І, peг.№ 2702, дело № 168/2007 г., от 15.03.2007 г., на нотариус Т. Р. (peг.№ * на НК, с район на действие Районен съд - гр. Карлово), в частта, с която Н. П. К. е признат за собственик на 65/72 идеални части от имота, представляващи разлика над действително притежаваните права от 7/72 идеални части до признатите от нотариуса изключителни права върху имота.

В касационните жалби се поддържа неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът ЕТ ,,Фармакон - Адела Маринова” поставя следните въпроси:

1. „Длъжен ли е съдът да обсъди в решението си всички събрани по делото доказателства, твърденията и възраженията на страните в тяхната съвкупност и да изложи в мотивите си защо не кредитира определени от тях, респективно защо не ги кредитира в пълна степен ?”;

2. „Когато е доказано, че страна по дело е извършила подобрения върху имота, предмет на иска, която страна се позовава на придобиването на същия по давностно владение, длъжен ли е съдът да изследва дали извършването на тези подобрения представлява израз на намерение за своене на идеалните части на останалите съсобственици ?”;

3. „Как следва да бъде разпределена доказателствената тежест относно принадлежността на правото на собственост, в случай, че ответник по предявен от негов съсобственик иск за делба е представил констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка, който го легитимира като собственик на всички идеални части от процесния имот въз основа на давностно владение ?”;

4. „Представлява ли непрекъснатото стопанисване на недвижим имот по начин, който може да бъде установен от всяко трето лице и от собственика, израз на намерение за своене на този имот ?”;

5. „При спор за собственост между съсобственици, от значение ли е за установяването на давностно владение върху идеалните части на останалите съсобственици фактът, че останалите съсобственици са се дезинтересирали от имота в продължение на над 10 години ?”;

6. „При спор за собственост между съсобственици, какво значение има признанието на един или няколко съсобственика на направеното от един от тях възражение за придобиване на същия по давностно владение ?”;

7. „Следва ли изявление на свидетел, че дадено лице е стопанисвало имот ,,като негова собственост”, да бъде оценено от съда като доказателство за осъществявано давностно владение върху този имот ?”;

8. „Когато съсобственик представи констативен нотариален акт по обстоятелствена проверка като доказателство за намерението си да владее чуждите идеални части, счита ли се той за собственик до доказване на противното, или легитимиращото действие на констативния нотариален акт не се проявява в отношенията между съсобственици ?”.

Относно първия въпрос се твърди разрешаването му в противоречие с Решение № 796 от 02.02.2010 г. по гр.д.№ 1660/2009 г. на ВКС, І г.о., Решение № 217 от 09.06.2011 г. по гр.д.№ 761/2010 г. на ВКС, ІV г.о., Решение № 149 от 03.07.2012 г. по гр.д.№ 1084/2011 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 101 от 28.10.2016 г. по гр.д.№ 853/2016 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 10 от 01.02.2012 г. по гр.д.№ 130/2011 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 187 от 01.02.2017 г. по гр.д.№ 1798/2016 г. на ВКС, ІV г.о., относно втория въпрос - разрешаването му в противоречие с ППВС № 6 от 27.12.1974 г.; относно третия въпрос - разрешаването му в противоречие с ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ВКС, ОСГК; относно четвъртия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр.д.№ 1024/2017 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І г.о., относно петия въпрос – разрешаването му в противоречие с Решение № 116 от 31.08.2012 г. по гр.д.№ 314/2010 г. на ВКС, І г.о., Решение № 156 от 24.02.2009 г. по гр.д.№ 6199/2007 г. на ВКС, ІІІ г.о., Решение № 339 от 08.03.2010 г. по гр.д.№ 1774/2007 г. на ВКС, І г.о., Решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 1147/2016 г. на ВКС, І г.о., Решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., Решение № 766 от 20.10.2009 г. по гр.д.№ 1946/2008 г. на ВКС, ІІІ г.о. и Решение № 883 от 17.11.2009 г. по гр.д.№ 812/2009 г. на ВКС, І г.о., относно шестия въпрос – разрешаването му в противоречие с ППВС № 4 от 30.10.1964 г. и ППВС № 2 от 04.05.1982 г.. Относно седми и осми въпрос касаторът поддържа искане касационно обжалване на решението да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поддържа се и очевидна неправилност на решението по смисъла на чл. 280, ал. 2 ГПК.

Постъпили са отговори на касационната жалба с вх.№ 14843 от 14.05.2019 г. от Т. К. и М. К. чрез адвокат Н. А. от АК – П. и от Д. П. чрез особения й представител адвокат М. Х. от АК – П., които са изразили становище, че въззивното решение е правилно и липсват основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответниците по касационната жалба Т. К. и М. К. претендират присъждането на разноски за защита пред ВКС.

Отговор на касационната жалба с вх.№ 14843 от 14.05.2019 г. е постъпил и от Н. К. чрез адвокат И. Н. от АК – П., който счита, че касационната жалба е основателна.

В изложение по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът Н. П. К. поставя следните въпроси:

1. „Кои са условията, за да се приеме, че при действието на ЗУТ чрез заповед за изменение на плана за регулация възниква ,,нов имот, който се явява съсобствен между съсобствениците на имотите, от които е образуван”? Ако действителните собственици на обединяваните имоти са различни лица, кои са последиците от липсата на тяхно общо волеизявление за регулационното им обединяване, съответно – при липсата на такава обща воля на собствениците, дали имотите запазват своята самостоятелност, независимо от това, че има издадена административна заповед за обединяването им в един УПИ, а на по-късно одобрената кадастрална карта е отразен един поземлен имот, съответен на образувания чрез заповедта един УПИ ? При липса на обща воля на собствениците на двата имота за регулационното им обединяване, в случай, че един от обединените два имота е бил съсобствен, а другият – не, кой следва да е предметът на делбата: дали само съсобствения имот (единият от обединените два имота) или отразеният на кадастралната карта обединен имот ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. 4 от ТР № 8/2014 г. от 23.02.2016 г. по тълк.д.№ 8/2014 г.на ОСГК на ВКС и Решение № 1191 от 24.11.2008 г. по гр.д.№ 3403/2007 г. на ВКС, ІV г.о.;

2. „В случай, че в поземлен имот съществува сграда при суперфициарен режим, а дворното място е съсобствено на трето лице, но е изцяло заето от строителство (паркинг), което по предназначението си е обслужващо за сградата, то допустима ли е делбата на имота без сградата ?” – с довод, че е налице основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК поради противоречие с т. 2 от ППВС № 4 от 30.10.1964 г. и Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 г. на ВКС, І г.о.

Постъпили са отговори на касационната жалба с вх.№ 16164 от 27.05.2019 г. от М. К. чрез адвокат М. Г. от АК – П. и от Д. П. чрез особения й представител адвокат М. Х. от АК – П., които са изразили становище, че въззивното решение е правилно и липсват основания по чл. 280 ГПК за допускането му до касационно обжалване. Ответникът по касационната жалба М. К. претендира присъждането на разноски за защита пред ВКС.

Отговор на касационната жалба с вх.№ 16164 от 27.05.2019 г. е постъпил и от ЕТ ,,Фармакон - Адела Маринова” чрез адвокат С. П. – К. от АК - П., която счита, че касационната жалба е основателна.

Останалите ответници по касация - В. П. Г., Д. Н. К. - С., Х. Н. К., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К., не са отговорили на касационните жалби.

Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение, след като обсъди доводите на страните и прецени данните по делото, приема следното:

Въззивният съд е разгледал иск с правно основание чл. 34 ЗС за допускане на съдебна делба на поземлен имот с идентификатор *, целият с площ от 4557 кв.м., находящ се в землището на [населено място], местност „Н. л.”, с трайно предназначение - земеделски начин на ползване, комплексно застрояване, при граници: ПИ № *, *; *; *; *, без описаната сграда в източната част с идентификатор **** с площ от 819 кв.м., индивидуална собственост на ответника ЕТ “Фармакон-Адела Маринова”. Установено е, че с решение № 0127 от 20.09.1995 г. на Поземлена комисия - Карлово на наследниците на Х. Н. К., е възстановена нива от 2 665 кв.м., шеста категория, находяща се в землището на [населено място], м. „Н. л.”, съставляваща имот № * по плана за земеразделяне при съседи: № * нива наследници на Д. Ц. Е., № * нива наследници на Т. Д. Х., № 112 полски път и № * нива наследници на В. Д. К.. Наследодателят Х. Н. К. е починал на 07.05.1964 г., като е оставил трима наследници по закон: П. Х. К., починал на 22.11.2000 г., чийто наследници по закон са ищците Т. П. К. и М. П. К. и ответниците Н. П. К. и В. П. Г.; Н. Х. К., починал на 22.03.1994 г., чийто наследници по закон са ответниците Д. Н. К.-С. и Х. Н. К.; И. Х. К., починал на 18.03.1999 г., чийто наследници по закон са ответницата С. И. К., както и ищците Т. П. К. и М. П. К. и ответниците Н. П. К., В. П. Г., Д. Н. К.-С. и Х. Н. К.. В хода на производството ответницата С. И. К. е починала и е наследена от Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К..

Ответникът Н. П. К. се снабдил с констативен нотариален акт № 168, том І, peг.№ 2702, д.№ 168 от 2007 г., от 15.03.2007 г., на нотариус Т. Р. (peг. № * на НК), с който е признат за собственик на процесната нива по силата на давностно владение и наследство. На 28.01.2008 г. Н. П. продал имота на „Калчев” ЕООД. На същата дата (28.01.2008 г.) последвало сключването на договор за продажба, по силата на който „Калчев” ЕООД продал имота на ответника ЕТ „Фармакон - Адела Маринова”, който към този момент вече е закупил и поземлен имот № * с площ от 1,903 дка, находящ се в землището на [населено място], м. „Н. л.” – съседен на възстановената нива, съставляваща имот № *.

Със Заповед № 1502 от 15.12.2008 г. на кмета на Община Карлово е одобрен ПУП-ПРЗ за поземлен имот № * във връзка с промяна предназначението на земеделската земя, като в част план за регулация (ПР) се предвижда присъединяване на ПИ * към УПИ № * - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз, при което се образува нов УПИ № *, * - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз. От заключението на вещото лице М. К. по приетата съдебно-техническа експертиза е прието за установено, че с Протокол № 2 от 13.02.2009 г. на Областна дирекция “Земеделие” комисията по чл. 17, ал. 1, т. 1 от ЗОЗЗ е утвърдила промяна на начина на трайно ползване на процесния имот от земеделски за неземеделски нужди. След промяната на предназначението, в новообразувания УПИ № *, * - магазини, складове, офиси, кафе-ресторант и автосервиз е построена масивна сграда – “Складове, магазин, офис, кафе-ресторант и автосервиз”, като сградата е построена от легитимиращия се като собственик на земята - ЕТ “Фармакон – Адела Маринова” - гр. Карлово. В одобрените със Заповед РД-18-52 от 16.11.2011 г. на изпълнителния директор на АГКК кадастрална карта и кадастрални регистри на [населено място] новообразуваният УПИ № *, * е нанесен като поземлен имот с идентификатор *, с адрес м. „Н. л.”, с площ от 4 557 кв.м., трайно предназначение на територията - земеделска, начин на трайно ползване- комплексно застрояване, като върху него попада сграда с идентификатор **, със застроена площ 819 кв.м., брой етажи 1, предназначение- сграда за търговия.

Във въззивното производство е прието и заключението на вещото лице инж. В. Г. по допусната СТЕ, от което е установено, че новосъздаденият имот УПИ № *, * е с площ 4 557 кв.м., като ПИ № * е с площ 2 665 кв.м., а ПИ № * е с площ 1 892 кв.м. Прието е, че регулацията е приложена и регулационните граници са трансформирани в имотни граници. За процесната територия не е изготвен общ ПУП съгласно чл. 16 ЗУТ, а по инициатива на собственици на отделни имоти са изработвани, процедирани и одобрявани отделни преписки, както за процесния имот е изготвен ПУП-ПРЗ. Съгласно заключението на вещото лице в имота е извършено застрояване, като сграда 01 - основното застрояване е с площ 819 кв.м. и е построена в стария имот *, докато в стария имот № * по КВС е реализиран паркинг на две площадки, с различна кота, за 27 и за 30 автомобила, както и има второстепенни постройки, по отношение на които в о.с.з.14.03.2019 г. вещото лице инж. Г. уточнява, че се касае за складови помещения (едната е метална конструкция, а другата е пластмасова - тип контейнер), които не са предвидени с ПУП. Безспорно е установено от заключението на в.л. инж. Г., че УПИ № *, * е идентичен по граници с двата имота (ПИ № * и ПИ № *).

Ответникът ЕТ „Фармакон – Адела Маринова” е релевирал възражение за недопустимост на делбата, което се възражение се поддържа и от ответника Н. К., тъй като в имота е реализирано строителство – масивна сграда, индивидуална собственост на ЕТ „Фармакон –Адела Маринова”, както и са изградени ограда, подпорни стени и паркинг, при което положение земята има обслужващо постройките предназначение. Възражението е счетено за неоснователно, а делбата – за допустима, по следните съображения: сградата на основното застрояване безспорно е реализирана в ПИ № * и е с площ 819 кв.м., като площта на целия имот е 4 557 кв.м. Самата сграда не е обект на делба и е индивидуална собственост на ЕТ „Фармакон – Адела Маринова”. Останалите реализирани обекти са второстепенни постройки, които не се предвиждат от ПУП-ПРЗ за процесния имот и също така представляват складови и стопански постройки, преместваеми съоръжения (метална конструкция и пластмасова - тип контейнер), както и паркоместа на изградени площадки. Никой от останалите съсобственици няма собственост върху постройки в имота, както и самата построена сграда на основното застрояване не е етажна собственост, с оглед на което не е налице хипотеза на вертикална или хоризонтална етажна собственост.

От страна на ответника Н. П. К. е направено възражение, че не е налице съсобственост между наследниците на Х. Н. К., починал 1964 г., по отношение на възстановената с решение на ПК - Карлово нива от 2 665 кв.м., тъй като този ответник е придобил идеалните части на останалите наследници по силата на упражнено давностно владение. Предвид на това се поддържа възражението, че процесният имот не е съсобствен между страните, а еднолична собственост на ответника ЕТ „Фармакон - Адела Маринова”, която е придобила правото на собственост върху процесната нива в резултат на разпоредителна сделка – продажба от трето лице „Калчев” ЕООД, последното придобило правото на собственост също по силата на договор за продажба, сключен с ответника Н. К.. Въззивният съд е намерил възражението за неоснователно по следните съображения: Признатото на ответника Н. П. К., на основание наследство и изтекла придобивна давност, с констативен нотариален акт за собственост върху недвижим имот - нива от 2 665 кв.м., имот № * по плана за земеразделяне, право на собственост върху цялата наследствена нива е оспорено от останалите сънаследници. Съгласно ТР № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, констативният нотариален акт има обвързваща доказателствена сила за третите лица и за съда относно удостовереното с него право на собственост и при оспорване на същото оспорващата страна, която не разполага с документ за собственост носи тежестта да докаже несъществуването на признатото от нотариуса право. В тази връзка и с оглед направеното оспорване, за установяване факта на придобиване по давност на имота от ответника Н. К. и опровергаване на констативния нотариален акт, по делото са събрани гласни доказателства - разпитани са общо петима свидетели. Въззивният съд е приел, че от съвкупната преценка на събраните по делото гласни доказателства се опровергават констатациите на нотариуса, че ответникът Н. К. е придобил по давност идеалните части на останалите наследници от възстановената с решение на Поземлената комисия-гр. Карлово, наследствена нива. От показанията на свидетелите Д. Д., П. И. и А. П. е прието за безспорно установено, че процесният сънаследствен имот е бил обработван от ответника Н. К. в периода 1996 г. – 2007 г., като същият е реализирал добиви от него. Посоченият факт обаче сам по себе си не е достатъчен да мотивира извод, че ответникът Н. К. е променил държането на наследствената вещ във владение. Сънаследникът владее имота както за себе си, така и за останалите сънаследници. Счита се, че държането на наследствената вещ е преобърнато във владение, когато сънаследникът манифестира явно, че упражнява фактическа власт за себе си. Не е достатъчно фактическото ползване на наследствен имот, за да се приеме, че е налице владеене, ако промяната в намерението не е доведена до знанието на другите сънаследници. За да се приеме, че е прекратено владението на останалите сънаследници върху наследствената вещ е необходимо сънаследникът да е извършил такива действия, от които да е несъмнено, че фактическата власт на другите сънаследници е прекратена и че ако се опитат да я упражнят върху вещта, ще бъдат отблъснати. В отношенията между сънаследниците съсобствеността възниква от юридически факт – смърт на общ наследодател. Тя е обективно основание за възникване на съвладение между сънаследниците от този момент без оглед на волята им, при което, ако някой ползва цялата вещ, той е държател на наследствените части на останалите. Придобиване по давност на сънаследствен недвижим имот може да стане само, когато сънаследник промени държането на спорния имот, като владее за себе си и против волята на другите наследници. В случая, анализирайки свидетелските показания, съдът е приел, че не е установено ответникът Н. К. да е извършвал някакви действия спрямо останалите сънаследници, с които да е обективирал спрямо тях намерението си да владее техните идеални части за себе си. Напротив, от показанията на св. П. К. е прието за установено, че през 2002 г. ответникът Н. К. е искал съгласието на брат си М. К. да обработва имота, а впоследствие му е предлагал двамата да се снабдят с документи за собственост само на тяхно име за нивата, като изключат останалите съсобственици, а от показанията на св. И. К. е прието за установено, че през 2005 г. ответникът Н. К. е признал правата на другия си брат Т. К. върху имота. Въззивният съд е кредитирал показанията на свидетелите К. и К. като достоверни, логични и непосредствени (същите почиват на техни преки впечатления относно обстоятелства, на които са били очевидци), и необорени от останалия събран по делото доказателствен материал. Обстоятелството, че свидетелят К. не знае точно къде се намира наследствената нива, не прави показанията му неясни, неточни и недостоверни, тъй като свидетелят установява спор, на който е присъствал, между двамата братя, в който спор Н. отричал Т. да има засадени негови розови храсти в нивата, като обаче му признава правото на собственост върху същата, и същевременно по делото няма данни двамата братя да имат друг земеделски имот, по отношение на който да спорят. От показанията на свидетелите К. и К. е прието за безспорно установено, че Н. К. не е обективирал намерението си за своене, не е манифестирал по явен начин намерението си да упражнява фактическа власт само за себе си по отношение наследствените части на останалите сънаследници. Изложени са съображения, че така извършените от ответника Н. К. действия изключват възможността той да е упражнявал фактическа власт върху имота с намерение да го счита за свой и в негова полза да е текла придобивна давност. В допълнение е посочено, че по делото не са ангажирани каквото и да е било доказателства, че фактическото ползване (изразяващо се в едноличен добив на розов цвят от нивата) е доведено до знанието на останалите сънаследници, по-голямата част от които не живеят в [населено място]. Така въззивният съд е формирал извод за неоснователност на възражението, че възстановеният с решение на Поземлената комисия - гр. Карлово на наследници на Х. Н. К. недвижим имот, представляващ нива от 2 665 кв.м., в м. „Н. л.” в землището на [населено място] (ПИ № * по КВС) е станал изключителна собственост на единия от сънаследниците (Н. К.), на основание давностно владение на идеалните части на останалите съсобственици, съответно е приел, че процесният недвижим имот е съсобствен между наследниците на общия наследодател Х. Н. К..

Прехвърлителната сделка от 28.01.2008 г., посредством която ответникът Н. К. е продал целия сънаследствен имот (нивата № * по КВС) на „Калчев” ЕООД не е произвела вещно-прехвърлителен ефект за 65/72 идеални части, защото продавачът не е притежавал права в този обем. Сделката е породила вещно-прехвърлително действие само за притежаваната от ответника Н. К., в качеството му на наследник по закон на общия наследодател Х. Н. К., 7/72 ид.ч. от имота, но не и за идеалните части на останалите наследници. Тъй като дружеството приобретател „Калчев” ЕООД е придобило само 7/72 ид.ч. от имота, притежавани от сънаследника Н. К., то с договора за продажба от същата дата - 28.01.2008 г., е прехвърлило на ответника ЕТ „Фармакон-Адела Маринова” само права в този обем – в размер на 7/72 ид.ч. Прието е, че делбата следва да се извърши с последния приобретател на имота - ЕТ „Фармакон - Адела Маринова”, а не с разпоредилия се сънаследник – ответника Н. К., като направеното в тази връзка възражение за относителна недействителност на продажбата по отношение на останалите наследници на основание чл. 76 ЗН е намерено за неоснователно. Причината е, че не се твърди и не се установява общият наследодател Х. К. да е оставил в наследство други имоти освен ПИ № * по КВС. При това положение извършеното от ответника Н. К. разпореждане с притежаваните от него идеални части от имота поражда правно действие спрямо останалите наследници и следва да бъде взето предвид в делбеното производство, като се допусне и извърши делба с участието на приобретателя на имота ЕТ „Фармакон- Адела Маринова”.

Възстановеният на наследниците на Х. Н. К. и съсобствен между тях недвижим имот № * е присъединен към съседния недвижим имот, представляващ ПИ № *, с площ от 1903 кв.м., собственост на ЕТ „Фармакон - Адела Маринова”, като се е образувал нов УПИ № *, *. Последният е нанесен в одобрената кадастрална карта на [населено място] като поземлен имот с идентификатор *, с оглед на което е прието, че до делба следва да се допусне така образуваният нов имот. Същият се явява съсобствен между собствениците на имоти, от които е образуван. Направен е извод, че делбата на поземлен имот с идентификатор * с площ 4 557 кв.м. следва да се извърши между неразпоредилите дяловете си наследници на Х. Н. К. (Т. П. К., М. П. К., В. П. Г., Д. Н. К.-С., Х. Н. К., Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К.) и А. П. М., в качеството й на ЕТ „Фармакон –Адела Маринова”, при квоти, съответстващи на притежаваната от всеки от съсобствениците му квота от имотите, от които е образуван, и площта, с която всеки от тях участва в новообразувания имот. Съгласно заключението на в.л. инж. Г. процесният имот е с площ 4 557 кв.м., от които ПИ № * участва с площ от 2 665 кв.м., а ПИ № * - с площ 1 892 кв.м. Вземайки предвид заключението на вещото лице, въззивният съд е приел, че квотите се формират съобразно дроб със знаменател площта на процесния имот (4557 кв.м.) и числител - размерът на площта, съответстваща на притежаваната от всеки съсобственик идеална част от всеки от двата имота (2665 кв.м. за ПИ № * и 1892 кв.м. за ПИ № *). Към датата на откриване на наследството на И. Х. К. (починал на 18.03.1999 г.), продължителността на брака му със С. И. К. е повече от десет години, с оглед на което и предвид обстоятелството, че няма данни от брака им да има родени деца и съответно преживялата съпруга наследява с братя и сестри или с техни низходящи, съгласно чл. 9, ал. 2 ЗН съпругата С. К. получава 2/3 от наследството, а останалите наследници – общо 1/3 от наследството. Квотата на всеки от съделителите Т. П. К., М. П. К. и В. П. Г. е равна на 7/72 от 2665 или 259,10/4557 идеални части; квотата на всеки от съделителите Д. Н. К.-С. и Х. Н. К. е равна на 14/72 от 2665 или 518,18/4557 идеални части; квотата на всеки от съделителите Д. П. П., Л. Д. К., В. Н. К. и Р. Н. К. е 4/72 от 2665 или 148,06/4557. Квотата на ЕТ „Фармакон -Адела-Маринова” e сбор от квотата на разпоредилия се с идеалните си части сънаследник Н. П. К., която е 259,10/ 4557, и квотата, съответстваща на ПИ № * – 1892/4557, или общо 2151,10/4557 идеални части. Тъй като ответникът Н. П. К. се е разпоредил с идеалните си части от имота и сключената сделка е противопоставима на останалите наследници, то той вече не е съсобственик на имота и искът за делба по отношение на него следва да се отхвърли.

Така мотивиран, въззивният съд е приел, че решението на РС – Карлово следва да бъде отменено, като вместо него се постанови ново, с което съдебната делба да бъде допусната между посочените по-горе съделители и при посочените квоти. Като последица от уважаване иска за делба, на основание чл. 537, ал. 2 ГПК, съдът е приел, че следва да бъде отменен констативният нотариален акт за собственост № 168, том І, peг. № 2702, дело № 168 от 2007 г., от 15.03.2007 г., на нотариус Т. Р. (peг.№ * на НК), в частта, с която Н. П. К. е признат за собственик на 65/72 ид.ч. от имота, представляващи разлика над действително притежаваните права от 7/72 ид.ч. до признатите от нотариуса изключителни права върху имота.

По касационна жалба вх.№ 14843 от 14.05.2019 г.:

Първият поставен от касатора въпрос касае задължението на въззивния съд да обсъди всички събрани по делото доказателства, както и всички направени от страните доводи и възражения. Твърди се, че приетото от въззивния съд по тези въпроси противоречи на решения на ВКС, постановени по реда на чл. 290 ГПК. Така твърдяното противоречие не е налице. Въззивният съд е изложил собствени мотиви, касаещи спора от фактическа и правна страна, които отразяват решаваща правораздавателна дейност на инстанция, разглеждаща по същество материалноправния спор, а не проверяваща дейност на контролно-отменителна инстанция. Обсъдени са, поотделно и в тяхната съвкупност, всички доказателства за правнорелевантните факти по делото, разгледани са всички доводи и възражения на страните. А оплакването за несъответствие между фактически изводи и събрани доказателства представлява касационно основание за неправилност по чл. 281, ал. 1, т. 3 ГПК, разглеждането на което не е в предмета на произнасяне в производството по чл. 288 ГПК.

Вторият поставен от касатора въпрос не отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационен контрол. Този въпрос предпоставя доказаност на факта на извършване на подобрения в имота, предмет на делото, от сънаследника Н. К., позовал се на придобивна давност, какъвто извод отсъства в мотивите на обжалваното решение.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по третия и осмия въпрос, поставен в изложението. Според ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, при оспорване на признатото със съставения по реда на чл. 587 ГПК нотариален акт право на собственост, тежестта се носи от оспорващата страна, но изключение от това правило за разпределение на доказателствената тежест е налице, когато и насрещната, т.е оспорващата констатациите в нотариалния акт страна, също се легитимира с документ за собственост. Когато и двете страни в правния спор легитимират с нотариални актове правото си на собственост, то разпределението на доказателствената тежест при оспорването се извършва по общото правило на чл.154, ал.1 ГПК и всяка от спорещите страни следва да докаже своето право, т.е фактическият състав на съответното удостоверено от нотариуса придобивно основание. В същия смисъл е и последващата практика на ВКС за доказателственото значение на констативния нотариален акт, която е константна и непротиворечива (решение № 42 от 11.05.2016 г. по гр.д.№ 4643/2015 г. на ВКС, І г.о. и решение № 184 от 11.10.2016 г. по гр.д.№ 1147/2016 г. на ВКС, І г.о.). В случая въззивният съд се е позовал в мотивите на обжалвания акт на ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д. № 11/2012 г. на ВКС, ОСГК, и (предвид легитимиращото действие на решение № 0127 от 20.09.1995 г. на ПК – Карлово, ползващо всички наследници на Х. Н. К.) не е процедирал в противоречие с разрешенията, дадени в него. В резултат на съвкупен анализ на събраните по делото гласни доказателства съдът е формирал извод за опровергаване на констатацията на нотариуса, че ответникът Н. К. е придобил по давност идеалните части на останалите наследници от възстановената с решение на Поземлената комисия – гр. Карлово наследствена нива, и за недоказаност за удостовереното от нотариуса оригинерно придобивно основание. Съобразяването на практиката на ВКС изключва наличието на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК.

Не е налице и основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване по осмия въпрос от изложението. Във връзка с тълкуването и прилагането на разпоредбите на чл. 587 ГПК, чл. 69 ЗС и чл. 79 ЗС е формирана практика на ВКС със задължителен характер, обективирана в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС и ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС, както и незадължителна постоянна практика, обективирана в решения по чл. 290 ГПК. Така създадената практика не се нуждае от промяна или осъвременяване. С оглед на това, обсъждането на въпроса не би допринесло за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Не може да се приеме, че доказателствената тежест при спор за собственост, по който се поставя въпрос за придобивна давност, се определя от това кой от съсобствениците има нотариален акт за целия имот, в какъвто смисъл е зададеният въпрос. След като и двете страни по делото притежават легитимиращи ги документи за собственост за спорния имот, при оспорването им всяка от тях следва да докаже своето право, съгласно приетото в ТР № 11 от 21.03.2013 г. по тълк.д.№ 11/2012 г. на ОСГК на ВКС. От друга страна обстоятелството, че единият от съсобствениците се е снабдил с нотариален акт по обстоятелствена проверка за идеалните части на своя съсобственик не означава, че при оспорване той е освободен от тежестта да докаже в процеса настъпването на условията на придобивната давност, разгледани в ТР № 1 от 06.08.2012 г. по тълк.д.№ 1/2012 г. на ОСГК на ВКС - че е извършил действия, с които е обективирал спрямо своя съсобственик намерението си да владее идеалните му части за себе си. Да се приеме обратното означава, че спорът за наличието или липсата на предпоставките по второто тълкувателно решение (за придобивната давност между съсобственици) е предрешен от крайния акт в едно безспорно производство по издаване на констативен нотариален акт, в което оспорващата страна не е участвала. Такова тълкуване не намира опора в закона.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване и по останалите въпроси от изложението към касационната жалба. Въпросите, поставени под номер четири и пет от изложението, са обуславящи изхода на делото по смисъла на т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г., но по тях не е налице допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Четвъртият въпрос е насочен към изясняване вида на действията, чрез които един от съсобствениците може да демонстрира по отношение на останалите, че владее общата вещ само за себе си, а петият въпрос - може ли за наличието на такова владение да се съди от поведението на останалите съсобственици. В ТР № 1/2012 г. на ОСГК на ВКС са дадени указания, че за да придобие по давност чуждите идеални части, съсобственикът, който упражнява фактическа власт върху вещта, трябва да превърне с едностранни действия държанието им във владение; че тези действия трябва да са от такъв характер, че с тях по явен и недвусмислен начин да се показва отричане владението на останалите съсобственици; че завладяването на частите на останалите съсобственици трябва да се манифестира пред тях чрез действия, отблъскващи владението им и установяване на своене. Следва да се има предвид, че абстрактното понятие „преобръщане на държането във владение” придобива конкретно съдържание в зависимост от особеностите на всяко разглеждано дело. При съвкупна преценка на всички доказателства по делото съдът решава дали са налице действия по промяна на държането във владение. В случая, при изследването на обективния и субективния елемент на владението в особената хипотеза на осъществявана фактическа власт от един от съсобствениците на общата вещ въззивният съд е спазил указанията на ВКС, дадени с посочената задължителна практика. След цялостна оценка на събраните по делото доказателства въззивният съд е достигнал до решаващия извод, че ответникът Н. К. не е извършил и обективирал спрямо останалите сънаследници действия по промяна на държането на чуждите идеални части във владение. Преценени са фактите в тяхната съвкупност, а ползването на имота е само един от тези факти, значението на който в конкретния правен спор е преценявано в контекста на основанието, на което е установена фактическата власт, показващо съвладение. Липсва противоречие на въззивното решение с практиката на ВКС по посочените от касатора Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр.д.№ 1024/2017 г. на ВКС, І г.о. С Решение № 68 от 02.08.2013 г. по гр.д.№ 603/2012 на ВКС, I г.о. е разгледан правния въпрос дали е явно и несъмнително владението, което се изразява в извършване на административни действия по промяна на статута на имота, издаване на скица или виза за проектиране, без тези действия да са противопоставени на действителните собственици, и допустимо ли е присъединяване на владение, което не е явно и открито. Такъв въпрос по настоящото дело не се поставя. Неотносими към настоящия спор са и решение № 197 от 07.12.2017 г. по гр.д.№ 1024/2017 г. на ВКС, І г.о. и Решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., на които се позовава касатора, доколкото са постановени при различна фактическа обстановка и не третират въпроси за придобиване по давност на съсобствен недвижим имот от един от съсобствениците. Посоченото от жалбоподателя Решение № 549 от 30.12.2010 г. по гр.д.№ 217/2010г. на ВКС, ІІ г.о. разглежда хипотеза на извършена неформална делба между наследниците и установено въз основа на нея владение, поради което даденото в него разрешение не може да се приложи към настоящото дело и не обосновава противоречие по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК, което да обуслови допускане на касационно обжалване.

Седмият поставен от касатора въпрос има характер на оплакване за неправилност на обжалваното решение поради допуснати съществени нарушения на процесуалните правила при събирането и преценката на гласните доказателства и представлява касационно основание по чл. 281, т. 3 ГПК, но не и основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване.

Не е налице и допълнителното основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Въззивният съд е процедирал в съответствие с трайната съдебна практика на Върховния касационен съд относно начина, по който съдът следва да извърши преценка на показанията на свидетелите (решение № 140 от 23.03.2010 г. по гр.д.№ 4755/2008 г. на ВКС, І г.о., решение № 176 от 28.05.2011 г. по гр.д.№ 759/2010 г. на ВКС, ІІ г.о., решение № 79 от 12.07.2017 г. по гр.д.№ 3244/2016 г. на ВКС, IV г.о., и цитираната в него съдебна практика/ - гласните доказателства се преценяват от съда по вътрешно убеждение, при съобразяване с евентуалната заинтересованост или предубеденост на свидетеля според правилата на чл. 172 ГПК и съвкупно с целия доказателствен материал по делото, като се вземат се предвид и всички обстоятелства, свързани с възприемането от свидетелите на установяваните факти, а изводът защо следва да бъде дадена вяра на показанията на един свидетел, а на друг - не, следва да се основава на анализ на показанията на всички свидетели, включително с оглед възможността да възприемат определени факти пряко и непосредствено. Наличието на съдебна практика, която не се нуждае от промяна или осъвременяване, изключва възможността касационното обжалване да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.

Шестият въпрос от изложението към касационната жалба е поставен в несъответствие с мотивите към обжалваното решение и правното положение, произтичащо от позициите на страните, поради което този въпрос също не обосновава допускане на касационно обжалване на поставеното решение.

Не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение на основание чл. 280, ал. 2, предл. 3 ГПК поради очевидна неправилност, защото от мотивите на решението не се установява порок, свързан с нарушение на основни принципи на гражданския процес, явно нарушение на закона или очевидна необоснованост.

По касационна жалба вх. № 16164 от 27.05.2019 г.:

Първата група въпроси, поставени от касатора, касаят актуалния регулационен статут на имота, предмет на делба, и състоянието, в което се намира същият към момента на приключване на устните състезания в инстанцията по същество. Тези проблеми са били обсъдени при предходното разглеждане на делото от ВКС – в определение № 28 от 23.01.2014 г. по гр.д.№ 7647/2013 г. на ВКС, ІІ г.о., с което е прието, че искът за делба на наследствения имот не е изменян по реда на чл. 214 ГПК и при данните по делото относно променения му статут, последният следва да бъде съобразен при произнасянето по иска за делба. Посочено е, че конституирането като страна на едноличния търговец (ЕТ ,,Фармакон - Адела Маринова”) e обусловено както от наличната съсобственост в новообразувания УПИ, така и от имплицитно съдържащото се в иска за делба на наследствения имот позоваване на относителната недействителност на разпоредителната сделка на ответника Н. К.. Предвид произнасянето на ВКС относно обекта на делба при касационното обжалване на предходно постановено по същото дело въззивно решение, поставените от касатора въпроси не покриват критериите за общо основание по чл. 280, ал. 1 ГПК и не предпоставят допускане на въззивното решение до касационно обжалване, в който смисъл са и разясненията, съдържащи се в мотивите по т. 1 от ТР № 2 от 28.09.2011 г. по тълк.д.№ 2/2010 г. на ВКС, ОСГТК.

Не е налице основание за допускане на касационно обжалване на решението и по втория въпрос от изложението. Този въпрос касае допустимостта на съдебна делба на дворно място, когато в него е изградена самостоятелна сграда – индивидуална собственост на един от съделителите. Видно от мотивите на обжалваното решение, от страна на ответника ЕТ „Фармакон – Адела Маринова” е направено възражение за недопустимост на делбата, тъй като в имота е реализирано строителство – масивна сграда, индивидуална собственост на ЕТ „Фармакон –Адела Маринова”, както и са изградени ограда, подпорни стени и паркинг, при което положение земята има обслужващо постройките предназначение. Това възражение е счетено за неоснователно от въззивния съд по съображения, че никой от останалите съсобственици няма собственост върху постройки в имота, както и че самата построена сграда на основното застрояване не е етажна собственост. Правното разрешение на поставения въпрос в обжалваното решение е в съответствие с практиката на ВКС, обективирана в решение № 87 от 07.07.2011 г. по гр.д.№ 825/2010 г., II г.о., решение № 476 от 07.03.2013 г. по гр.д.№ 56/2012 г., I г.о., Решение № 137 от 29.11.2018 г. по гр.д.№ 4874/2017 г. на ВКС, ІІ г.о. С посочените решения е дадено тълкуване, че застроен терен (урегулиран поземлен имот) е обща част, когато всички съсобственици на терена притежават самостоятелен обект в сградата в режим на етажна собственост, а е предназначен да обслужва построени в него сгради, когато всеки от съсобствениците на терена притежава самостоятелна сграда. Когато някой от съсобствениците в дворното място не притежава отделна сграда или самостоятелен обект в сграда в режим на етажна собственост, делбата на съсобственото дворно място би била недопустима само когато съсобственикът може да получи разрешение за нов строеж, пристрояване или надстрояване при условията на чл. 183, ал. 4 ЗУТ. Цитираното от касатора Решение № 131 от 27.05.2016 г. по гр.д.№ 600/2016 г. на ВКС, І г.о., разглежда въпроса за допустимостта на делбата на дворно съсобствено място, в което са изградени самостоятелни обекти, принадлежащи в индивидуална собственост на всеки един от съделителите и следва ли предварително да е проведена и приключила процедурата по чл. 201 ЗУТ, каквито не са обстоятелствата в настоящия случай.

В обобщение – не са налице основания за допускане на касационното обжалване на атакуваното въззивно решение.

Изходът от настоящото произнасяне представлява основание за ангажиране отговорността на касатора ЕТ ,,Фармакон-Адела Маринова” за направените от ответника по касация Т. П. К. разноски за защита пред ВКС. Същите са доказани в размер на сумата 1 000 лв. съобразно документите от л. 43 и л. 48 от настоящото дело. Предвид липсата на доказателства разноски да са сторени и от ответника по касация М. П. К., неговото искане за присъждане на разноски не може да бъде уважено.

Воден от изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Второ гражданско отделение