Определение № 970 от 06.12.2011 г. на ВКС по т. д. № 664/2011 г.

Производството е образувано по частна касационна жалба от пълномощника на [фирма]-С. срещу определение от 07 06.2011 г. по в.ч. гр.д. № 179/2011 г. на ОС-Монтана, с което е потвърдено първоинстанционното разпорежданеза връщане на частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК постановено на 21.03.2011 г. по гр.д. №244/10 по описа на РС-Монтана. Ответникът по жалбата не изразява становище Частният жалбоподател поддържа, че въззивното определение е неправилно поради нарушение на материалния закон. Допускането на касационното обжалване не е обосновано с основания за допускане до касация по чл.280 ал.1,т.1, т.2 и т.3 от ГПК. Върховен касационен съд, състав на Търговска колегия, Второ отделение, след като прецени данните по делото, приема следното: Частната касационна жалба е процесуално допустима - депозирана е от легитимирана страна, срещу подлежащ на обжалване акт и в преклузивния едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК. За да постанови обжалваното определение, с което се потвърждава първоинстанционното разпореждане, въззивният съд е преценил, че жалбоподателят Банка Д. ЕАД не е внесъл в срок дължимата държавна такса в размер на 15 лева по частна жалба срещу определение по чл.248 от ГПК постановено на 21.03.2011 г. по гр.д. №244/10 по описа на РС-Монтана. Страната е била редовно уведомена с указания за внасяне на таксата на 18.04.2011 г., а представената вносна бележка за внасяне на сумата е с дата: 03.05.2011 г.. От страна на частния касатор [фирма] не се сочи изобщо правен въпрос, който да се постави на селективна преценка, съгласно изискванията за наличие на основание за допускане до касация, поради което и такава не следва да се допуска/ТР №1/19.02.2010 г. на ОСГТК-т.1/. С оглед изложеното Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение