Решение № 10911 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2013 г.

Решение № 10911 от 18.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 3572/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). С решение № 1274/28.01.2013 г., постановено по административно дело № 2552 по описа на Върховния административен съд (ВАС) за 2012 г., тричленен състав от пето отделение на ВАС е отхвърлил оспорването на "Еднократна употреба" ООД, гр. Велико Търново; "Ар тим трейд" ООД, гр. София; "Армандо М" ООД, гр. София; "Екопол" ЕООД, гр. София; "Екстра - пласт" ЕООД, гр. Плевен; "Илко-25 Илиева с-ие" СД, гр. Пловдив; "Крисани" ЕООД, гр. Ямбол; "Лайтс експорт" ООД, гр. Велико Търново; "Орион - 94" ООД, гр. Варна; "Милениум груп БГ" ООД, гр. Пловдив; "Пласт-60" ЕООД, гр. Асеновград; "Сев пак" ЕООД, гр. София; "Суперпластик - 2000" ЕООД, гр. Сливен; ЕТ "Веси-94 - Тодор Тодоров", гр. Варна; "Мегапорт" ООД, гр. Велико Търново; "Лео 2007" ЕООД, с. Рилци, общ. Благоевград; ЕТ "Новекс - Георги Петров", гр. Горна Оряховица; "Реникс ООД", гр. Бургас, на чл. 1, ал. 5, т. 3 в частта "и полимерни торбички съгласно приложение № 3а"; чл. 1а; чл. 1б; чл. 2, ал. 10; чл. 2а; чл. 10а; чл. 11; чл. 19а; чл. 22 в частта "Чл. 10а, ал. 2"; § 1, т. 4 от Допълнителните разпоредби и Приложение № 3а от Наредба за определяне на реда и размера за заплащане на продуктова такса за продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, приета от Министерски съвет. Съдебното решение е атакувано с касационна жалба от "Еднократна употреба" ООД гр. Велико Търново. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, се иска отмяна на съдебния акт, като делото се реши по същество чрез обявяване на нищожността или при условията на евентуалност отмяна като незаконосъобразни на оспорените пред тричленния състав текстове на наредбата. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски. Ответниците по касация - "Ар тим трейд" ООД, гр. София; "Армандо М" ООД, гр. София; "Екопол" ЕООД, гр. София; "Екстра - пласт" ЕООД, гр. Плевен; "Илко-25 Илиева с-ие" СД, гр. Пловдив; "Крисани" ЕООД, гр. Ямбол; "Лайтс експорт" ООД, гр. Велико Търново; "Орион - 94" ООД, гр. Варна; "Милениум груп БГ" ООД, гр. Пловдив; "Пласт-60" ЕООД, гр. Асеновград; "Сев пак" ЕООД, гр. София; "Суперпластик - 2000" ЕООД, гр. Сливен; ЕТ "Веси-94 - Тодор Тодоров", гр. Варна; "Мегапорт" ООД, гр. Велико Търново; "Лео 2007" ЕООД, с. Рилци, общ. Благоевград; ЕТ "Новекс - Георги Петров", гр. Горна Оряховица; "Реникс ООД", гр. Бургас, изразяват становище за неправилност на решението и молят касационната жалба да бъде уважена, като се отмени съдебният акт и делото се реши по същество чрез обявяване на нищожността или при условията на евентуалност отмяна като незаконосъобразни на оспорените пред тричленния състав текстове на наредбата. Другите касационни ответници - Министерският съвет на Република България и Министърът на околната среда и водите, оспорват касационната жалба и молят за оставянето й без уважение като неоснователна. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и правилност на обжалваното съдебно решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима като подадена в законоустановения 14-дневен преклузивен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като обсъди доказателствата по делото във връзка с касационните оплаквания и доводите на страните, и провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за неоснователна. За да не уважи сезиралата го жалба, решаващият съдебен състав от пето отделение на ВАС е приел, че оспорените текстове от наредбата са приети при спазване на административнопроизводствените правила, в изискуемата от закона форма от компетентен орган, липсва твърдяната от жалбоподателите материалноправна незаконосъобразност и противоречие с целта на закона. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо. То е постановено по отношение на подзаконов нормативен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирани страни с правен интерес от оспорването. Съдебният акт е и правилен и не страда от твърдяните пороци, наличието на които би обусловило предпоставки за приложимост на претендираните касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Аргументите на оспорващите го за противното не могат да бъдат споделени. В хода на съдебно-административното производство пред инстанцията по съществото на спора, пред която е можело да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на атакуваните части от наредбата, са събрани и коментирани относимите към казуса доказателства, достатъчни за изясняването му от фактическа и правна страна и за правилното решаване на спора. Съдът надлежно и аргументирано е обсъдил и анализирал всички факти от значение за изхода на спора, както и относимата правна уредба, и в съответствие с нея е извел обосновани изводи, съображенията за които се възприемат изцяло от настоящия съдебен състав и не следва да бъдат дословно преповтаряни. Проверяваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби, като е постановен при стриктно спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях и е отговорено на всички правнозначими доводи и възражения на страните. Законосъобразността на спорните текстове от наредбата е проверена съобразно очертаните предели на предмета на съдебната проверка в чл. 168, ал. 1 от АПК (приложим субсидиарно и в производството по оспорване на подзаконов нормативен акт на основание чл. 196 от АПК) по критериите в чл. 146 от АПК. Неоснователно е касационното оплакване за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Правилно съдът не е уважил жалбоподателовото искане за допускане на изменение на първоначалната жалба с включване на оспорване на текстове в редакции, приети с ПМС № 115/15.06.2012 г. Касае се за нова жалба, която следва да се заведе по общия ред, защото производството по обжалване на подзаконов административен акт предвижда специални норми за оповестяване на неговото начало чрез публикация в Държавен вестник и т.н., и съответно институтът на изменение на иска по ГПК не е субсидиарно приложим в него. Противно на касаторовото твърдение, съдът е обсъдил липсата на противоречие на оспорените текстове от наредбата и с новия ЗУО (Закон за управление на отпадъците). Тази наредба е приета по силата на законова делегация. Касае до подзаконов нормативен акт, който се издава за прилагане на отделни разпоредби на закон, приет по правилото на чл. 7, ал. 2 от Закона за нормативните актове (ЗНА) с ПМС съобразно чл. 6, ал. 1 от ЗНА. При обсъждане на оспорените й текстове е проведен съдебен контрол за спазване на чл. 26 и чл. 27 от ЗНА, както и на чл. 77 от АПК. Неоснователно е и възражението, че съдът се е произнесъл по несъществуващо оспорване, а не се е произнесъл по част от предмета на жалбата. Разпоредбата на чл. 11 от наредбата е обсъдена във взаимовръзката й с другите оспорени текстове и правилно по нея има произнасяне с диспозитив, каквото обаче няма по отношение на чл. 2, ал. 11 от наредбата, доколкото тази разпоредба не е обжалвана изрично. Решението не противоречи на чл. 6 от АПК и чл. 2 от Закона за държавните такси, като не са налице нарушения на материалноправните норми. Правилни са изводите на съда, че в оспорената част наредбата е материално законосъобразна и не противоречи на разпоредбите на чл. 36, чл. 35, ал. 1 и ал. 3 от ЗУО и на целта на закона, формулирана в чл. 1, ал. 3 от ЗУО . Съгласно § 2 от заключителните разпоредби на наредбата същата е приета на основание чл. 36, ал. 1 от отменения ЗУО, като в чл. 36, т. 4 от същия закон са посочени лицата по чл. 11, ал. 1, пускащи на пазара продукти, след употребата на които се образуват масово разпространени отпадъци, определени с наредби на МС съгласно чл. 24, ал. 2 от ЗУО и дължащи продуктова такса по смисъла на § 1, т. 2 от наредбата. С наредбата се определя реда за заплащане и размера на продуктовата такса за полимерните торбички (което е в рамките на законовата делегация за издаването й), а самата такса по своето основание е установена със закон (чл. 3, ал. 6 от Закона за опазване на околната среда и чл. 36 от отменения Закон за управление на отпадъците). Както правилно е прието в мотивите на проверяваното решение, продуктовата такса за полимерните торбички няма характер на данъчно утежнение, тъй като съществува насрещна престация - услуга, свързана с третирането и транспортирането на отпадъка от полимерните торбички. Тя предвижда задължение за заплащането й от лицата по чл. 11, ал. 1 и ал. 2 от ЗУО , пускащи на пазара продукти, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци, и възлага в тяхна тежест разходите за третиране и транспортиране на отпадъците. Продуктовата такса се заплаща и постъпва в Предприятието за управление на дейностите по опазване на околната среда (ПУДООС) съгласно чл. 35, ал. 1, т. 1 от ЗУО и се изразходва за проекти и обекти за третиране на отпадъци (чл. 35, ал. 3 от ЗУО) - т.е. няма фискална функция, нейна цел не да осигури постъпления в държавния бюджет. Тя е разходоориентирана и икономически обоснована, защото в нея са включени разходите за извършване на услугата по третиране и транспортиране на отпадъците, без да се калкулира печалба. Процесната продуктова такса има за цел да обезпечи не само разходите за насрещната престация, но и изпълнение на установения със Закона за опазване на околната среда и съответно Закона за управление на отпадъците принцип за заплащане на вредите, причинени на околната среда от замърсителя. Оспорените текстове са относими само за лицата, които пускат на пазара продукти - полимерни торбички, след чиято употреба се образуват масово разпространени отпадъци. С наредбата не може да се разширява обхвата или кръга от лица, които са адресати, както и да се регламентират други правоотношения, извън законовата делегация. В този смисъл това, че за полиетиленовите торбички тя се изчислява на брой, а за другите опаковки на килограм, не обуславя противоречие с чл. 19, ал. 2 от Конституцията на Република България на спорните текстове от наредбата. Гореизложеното налага извода, че тричленният състав на Върховния административен съд, пето отделение, е постановил правилно решение, което, предвид липсата на касационни основания, обуславящи неговата отмяна, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора акцесорната касаторова претенция за присъждане на сторените деловодни разноски няма основание да бъде уважена, а ответниците по касация не са претендирали разноски.