Определение № 1392 от 09.02.2026 г. на ВАС по адм. д. № 4222/2025 г.

Производството е по реда на чл. 248 от Гражданскопроцесуалния кодекс (ГПК) вр. с чл. 144 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по искане от 27 октомври 2025 год. подадено от Столична община, чрез процесуалният представител на кмета на общината, за допълване на решение № 9251 от 06 октомври 2025 год. постановено по адм. дело № 4222/2025 год. по описа на Върховен административен съд, в частта за разноските. В искането е посочено, че въпреки положителния изход по спора, с решението си касационната инстанция неправилно не е присъдила на касатора направените пред първоинстанционния и касационният съд разноски. Прави искане постановеното по делото решение да бъде допълнено с присъждане на разноските пред двете съдебни инстанции в размер на 3 500 лева, за което има представени доказателства. Претендира се присъждане на заплатена държавна такса в размер на 3 400 лева и 100 лева юрисконсултско възнаграждение за първа инстанция. В срока по чл. 248, ал. 2 ГПК насрещната страна не взема становище допустимостта и основателността по искането. Като взе предвид изложеното в искането и доказателствата по делото Върховният административен съд, седмо отделение, констатира следното: С решението, чието допълване се иска, Върховният административен съд, състав на седмо отделение, отменя решение № 9253 от 17 март 2025 год. постановено по адм.д.№ 4745/2024 год. по описа на Административнен съд София - град и вместо него е отменил решение № РД-02-14-459 от 09 април 2024 год. на ръководителя на УО на ОПРР с което е определена финансова корекция 10% върху допустимите разходи по договор: № РНД23-ДГ55-36 от 22 юни 2023 год. с изпълнител „Монолитно строителство“ ЕООД на стойност 269 690 лв. без ДДС за нарушение на чл. 70, ал. 5, изр. „трето“ и ал. 7, т. 1, 2 и 3, б. „б“, във вр. чл. 2, ал. 2 от ЗОП и чл.33, ал.1, изр.2 от ППЗОП, нередност по т. 11, б. „а“ от раздел I към Приложение № 1 към чл. 2, ал. 1 от Наредба за посочване на нередности. С оглед изхода на спора, претенцията на Столична община, заявена с касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лева е уважена, като с решението си съдът е осъдил Министерството на регионалното развитие и благоустройството да заплати претендираната от касатора сума. При тези факти Върховният административен съд, седмо отделение стигна до следните изводи: С оглед изложените в искането доводи, че разноските, претендирани от страната не са присъдени в пълен размер, съдът приема, че подаденото от Столична община искане следва да се квалифицира като претенция за изменение на решението в частта за разноските. Искането е подадено в едномесечния срок по чл. 248, ал. 1 ГПК и е процесуално допустимо, а разгледано по същество, е частично основателно. Правото на разноски зависи от изхода на правния спор и възниква за страната, в чиято полза е постановен съдебният акт. Това право не се реализира служебно от съда, а по искане на страната, направено до приключване на устните състезания в съответната инстанция и след представени доказателства за действително направени разходи по водене на делото. В случая касационната жалба на Столична община е уважена и на касатора са присъдени разноски пред касационната инстанция съобразно направеното искане с жалбата. Разноски за разглеждане на делото пред първата съдебна инстанция, представляващи заплатената държавна такса по обжалването на Столична община не са присъдени, но такива не са претендирани до приключване на устните състезания пред касационната инстанция. Не са претендирани също и разноските направени от Столична община представляващи заплатената държавна такса и при касационното обжалване. Тези разноски макар че са дължими и установени с доказателства не могат да бъдат присъдени, тъй като не са претендирани своевременно до приключване на устните състезания по настоящото дело, както се посочи по-горе. Липсата на своевременно искане е пречка за присъждане на разходите, направени от страната в предходните съдебни инстанции и производства, както и за изменение на касационното решение в частта за разноските. В този смисъл е т. 11 от Тълкувателно решение № 6 от 06 ноември 2013 год. по тълкувателно дело № 6/2012 год. на Общото събрание на Гражданска и Търговска колегии на Върховния касационен съд. Единствено основателно е искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за производството пред Административен съд София – град в размер на 500 лева, тъй като същото е претендирано още с депозиране на жалбата пред този съд. Или общата дължима сума за претендираните разноски представляващи юрисконсултско възнаграждение и за двете съдебни инстанции възлиза на 600 лева (500 лева за производството пред Административен съд София – град и 100 лева за производството пред Върховен административен съд) или 306,78 евро (съгл. чл. 4 от Закона за въвеждане на еврото). В този смисъл следва да се допусне изменение на решението в частта за разноските. По изложените съображения Върховният административен съд, седмо отделение,