Определение № 225 от 08.05.2020 г. на ВКС по гр. д. № 4655/2019 г.

Производството е по чл.288 ГПК. Образувано е по касационна жалба на И. Х. И. срещу въззивно решение № 129 от 23.07.2019 г. по възз. гр. д. № 266 /2019 г. на Сливенския окръжен съд, с което е потвърдено решение на Сливенския районен съд по извършване на съдебна делба, с което допуснатите до делба три недвижими имота са разпределени между двамата съделители – бивши съпрузи по реда на чл.353 ГПК, като в дял на Ю. Г. К. е поставен апартамент в С., а в дял на жалбоподателя И. Х. И. са поставени два имота – 1. УПИ в [населено място] с площ 850 кв.м., застроен с вилна сграда, гараж, стопанска и жилищна сгради и 2. нива с площ 5.280 дка в землището на [населено място] и И. И. е осъден да заплати на Ю. К. сума за уравнение на дяла и. Насрещната страна Ю. Г. К. в писмен отговор оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване. Касационната жалба е допустима, тъй като е обжалвано въззивно решение по извършване на съдебна делба, за което не е налице изключението по чл.280,ал.3 ГПК (предишна чл.280,ал.2 ГПК преди изменението с ДВ бр. 86 от 2017 г.). Първоинстанционният съд е постановил последователно две определения, с които е отказал да приеме предявените от И. Х. И. претенции по сметки. Тези определения не са обжалвани с частна жалба от И. И.. За да постанови обжалваното решение въззивният съд е приел следното: По доводите, свързани с неприетите за разглеждане претенции по сметки, че следва да извърши нов доклад по делото и да приеме за съвместно разглеждане предявените от жалбоподателя искания по сметки (стр.3 на въззивната жалба) въззивният съд е приел, че исканията по сметки не са приети от първоинстанционния съд, такова действие е недопустимо да се извърши и във въззивната фаза, затова исканията по сметки следва да се разгледат в отделно производство. По доводите за способа за извършване на делбата: Въззивният съд е приел, че страните имат различни права в трите имота. За апартамента: 16840 /26840 ид.ч. за К. и 10 000 /26840 ид.ч. за Х.; за застроения УПИ - по 1 /2. За нивата 1 127 535 /9378970 ид.ч. за К. и 8 251 435 /9378970 за Х.. Стойността на делбените имоти също е различна (посочена е). Според СТЕ апартаментът е реално неподеляем, застроеният УПИ е възможно да бъде поделен, но не е удачно (да бъде поделен) предвид функционалната свързаност на изградените в имота постройки, на вилната и жилищната сграда в него не може да се извърши делба (неподеляеми са). При евентуално поделяне на този имот в едната му част биха попаднали жилищните сгради, а другата стопанските постройки. Според вещото лице нивата е реално неподеляема. За способа за извършване на делбата: Не е възможно делбата да се извърши чрез теглене на жребий според правилата на чл.347 и чл.352 ГПК - имотите не могат да се поделят в дялове, отговарящи на квотите на съделителите, за всеки един от имотите квотите са различни. По този начин не могат да с образуват толкова на брой различни дялове, колкото е знаменателят на дробта на квотите на съделителите за всеки от имотите. Така тегленето на жребий се явява невъзможно, неудобно и неприложимо. Не са налице предпоставките на чл.349,ал.1 и 2 ГПК за възлагане на имотите (няма предоставяне на родителски права). Затова делбата следва да се извърши по реда на чл.353 ГПК. Жалбоподателят извежда следните правни въпроси, за които твърди, че осъществяват основания за допускане на касационно обжалване: · Длъжен ли е делбеният съд да се произнесе по своевременно направените в първото съдебно заседание на втората фаза в производството по съдебна делба допустими искания по сметките? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 146 /19.07.2013 г. по гр.д. № 1725 / 2013 г., II г.о. Въпросът не е обуславящ, тъй като не описва пълно установеното по делото (фактическа обстановка и разрешението на въззивния съд), за да е пълен, трябва да се уточни, че се пита за задълженията на въззивния съд в хипотеза, когато първоинстанционният съд е отказал да приеме и разгледа претенции по сметки. Дори да се приеме, че въпросът е обуславящ, настоящият състав намира, че няма противоречие между разрешението на въззивния съд (че претенциите по сметки не следа да се приемат за разглеждане за първи път във въззивното производство) и приетото в посоченото решение, че претенциите по сметки представляват отделни искове, които трябва да бъдат разгледани на основанието на което са заявени, т.е. да бъдат квалифицирани с оглед изложените обстоятелства. В решението е приета необходимостта от правна квалификация на претенциите по сметки. Не е прието поддържаното от жалбоподателя, че въззивният съд в производство по извършване на съдебна делба следва да приеме за разглеждане претенции по сметки, които първоинстанционният съд е отказал да приеме и разгледа. · Длъжен ли е първоинстанционният съд да изготви доклад със съдържанието по чл.146,ал.1 ГПК, включително да разпредели доказателствената тежест и да укаже на страните за кои факти не сочат доказателства, а също и да даде възможност на страните да предприемат съответните процесуални действия във връзка с тези указания и неизпълнението на задължения от първата инстанция води ли до задължение на въззивния съд да отстрани нарушенията и сам извърши пропуснатите процесуални действия? Жалбоподателят твърди, че въпросът е разрешен в противоречие с решение № 886 /13.12.2010 г. по гр.д. № 1553 / 2009 г., I г.о.. Въпросът не е обуславящ, защото се отнася до претенции по сметки, които не са приети за разглеждане и по които няма произнасяне от първоинстанционния съд, нито от въззивният, те не са част нито от първоинстанционното, нито от въззивното решение. Въпросът щеше да бъде обуславящ, ако въззивният съд беше приел претенциите за разглеждане. Към това може да се добави, че доколкото се отнася до задълженията на въззивния съд, въпросът за доклада е разрешен с т.2 от ТР № 1 /9.12.2013 г. на ОСГТК на ВКС, постановено след посоченото решение, с което практиката е обобщена. Приетото от въззивният съд не е в противоречие с приетото в ТР, тъй като първоинстанционният съд не е приел за разглеждане претенциите по сметки на жалбоподателя и не е постановил решение по тях. Отделно и строго погледнато няма противоречие и с посоченото решение на ВКС, което предхожда посоченото ТР (№ 1 /2013 г., на ОСГТК на ВКС), постановено преди тълкувателното решение по искове по чл.108 ЗС и чл.59 ЗЗД, в което не се разглежда въпросът дали първоинстанционният съд във втора фаза на делба трябва или не трябва да извършва доклад, а е прието, че когато първоинстанционният съд не изпълни задълженията си по чл.145 и чл.146 ГПК, това води до задължения въззивният съд да отстрани нарушенията и сам да извърши пропуснатите процесуални действия по отношение на приетите за разглеждане претенции. · Невъзможно и неудобно ли е тегленето на жребий, когато допуснатите до делба имоти не се различават съществено един от друг и когато единият от двамата съделители не претендира да е извършил значителни подобрения в някой от делбените имоти, когато разликата в стойността на дяловете може да се уравни в пари? Твърди се противоречие с ППВС 7 /73 г. Въпросът не е обуславящ, тъй като по делото е установено обратното на твърдяното във въпроса – че трите, допуснати до делба имоти се различават съществено един от друг по вид (апартамент, застроено дворно място в село и нива) и стойност, а същевременно и че частите на съделителите са различни. Обуславящият по делото материалноправен въпрос е невъзможно и неудобно ли е тегленето на жребий, когато допуснатите до делба между двама съделители три недвижими имота, се различават съществено един от друг по вид (апартамент, застроено дворно място в село и нива) и стойност, а същевременно частите на съделителите са различни. Ако се приеме, че е обуславящ, въпросът не е разрешен в противоречие, а в съответствие с приетото в т.5 ППВС № 7 /28.11.1973 г., че в описаната хипотеза разпределението на имотите чрез теглене на жребий е невъзможно. От изложеното следва, че не са осъществени основания по чл.280,ал.1 ГПК за допускане на касационно обжалване. С оглед изхода от това производство жалбоподателят няма право на разноски, а искането на ответника по касационната жалба за присъждане на направените разноски за процесуално представителство от адвокат в размер на 2 550 лева е основателно и доказано с представения договор за правна помощ и съдействие, в който е отразено уговарянето и заплащането на сумата. Воден от изложеното, съдът