Определение № 5942 от 02.06.2026 г. на ВАС по адм. д. № 5274/2026 г.

Производството е по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на П. Н. К. срещу Определение № 3502 от 21.04.2026 г. по адм. д. № 755/2026 г. на Административен съд - Бургас, с което съдът е отхвърлил негово искане за спиране на предварителното изпълнение на Заповед № 26-4635-000036 от 19.03.2026 г. на полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ-Приморско за прилагане на принудителна административна мярка (ПАМ) „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като съдът не е съобразил всички релевантни за спора обстоятелства, а именно, че задължителната застраховка „Гражданска отговорност“ за управлявания от него лек автомобил е сключена по-малко от час след установяване на нарушението, поради което защитеният с предварителното изпълнение обществен интерес не е засегнат. Ответникът – полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ-Приморско, не изразява становище. Върховният административен съд приема частната жалба за процесуално допустима като подадена в срок, от надлежна страна и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество, частната жалба е основателна. Първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателят не е доказал, че допуснатото по закон предварително изпълнение на оспорената заповед ще му причини значителна или трудно поправима вреда по смисъла на чл. 166, ал. 2 АПК. Определението е неправилно. Предмет на оспорване пред административния съд е Заповед № 26-4635-000036 от 19.03.2026 г. на полицейски инспектор в ОДМВР- Бургас, РУ- Приморско за ПАМ „временно отнемане на свидетелство за управление на моторно превозно средство до решаване на въпроса за отговорността, но за не повече от 6 месеца“ на основание чл. 171, т. 1, б „з“, подб. „гг“ от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). Мярката е приложена, тъй като при проверка на 18.03.2026 г. в 17.05 ч. е установено, че ППС е със служебно прекратена регистрация поради липса на задължителна застраховка „Гражданска застраховка“. Предварителното изпълнение на заповедта е допуснато по силата на закона - чл. 172, ал. 6 ЗДвП. В ЗДвП не са предвидени основанията за спиране на допуснатото предварително изпълнение, поради което намират приложение общите норми на чл. 166, ал. 2 и 4 АПК, съгласно които съдът може да спре предварителното изпълнение, ако то би могло да причини на оспорващия значителна или трудно поправима вреда, като изпълнението може да се спре само въз основа на нови обстоятелства. Тези последици следва да са от такова естество, че да могат да се противопоставят на значимостта на целите, които законът поставя с предварителното изпълнение. От представените по делото доказателства се установява, че административното нарушение е било отстранено непосредствено след установяването му – на 18.03.2026 г. в 18.00 часа. Регистрацията на автомобила е била автоматично възстановена по реда на чл. 143, ал. 10 ЗДвП веднага след сключването на задължителната застраховка. Следователно дейността е приведена в съответствие с нормативното предписание и предварителното изпълнение на принудителната административна мярка не реализира преследваната от закона цел. Като е достигнал до извод за неоснователност на искането за спиране на допуснатото по закон предварително изпълнение на процесната заповед, първоинстанционният съд е постановил неправилно определение, което следва да бъде отменено. Вместо него следва да се постанови друго, с което предварителното изпълнение на заповедта бъде спряно до произнасянето на съда с влязъл в сила съдебен акт. Воден от горното и на основание чл. 166, ал. 4 във връзка с ал. 2 АПК Върховният административен съд, седмо отделение