Определение № 8502 от 09.07.2024 г. на ВАС по адм. д. № 5121/2024 г.

Производството e по чл. 229 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на Агенция "Пътна инфраструктура" (АПИ), подадена чрез пълномощник, против определение № 3773 от 28.03.2024 г., постановено по адм.д. № 3187/2024 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, с което съдът е оставил без разглеждане частната жалба на АПИ срещу определение № 591 от 13.02.2024 г. по канд № 196/2024 г. по описа на Административен съд - Пазарджик и производството по делото е прекратено. Според частния жалбоподател определението е неправилно, тъй като в конкретния случай съдът е тълкувал превратно императивни национални норми, като е приел, че определението за спиране на съдебно производство поради отправено от друг съд преюдициално запитване е равнозначно с определение, с което се отправя самото питане. Твърди по същество, че съдът може да спира производството по делото само в случай, в който този съд отправя преюдициално запитване до СЕС. Решението на СЕС е за задължително тълкуване на норми от правото на ЕС, а с него не се разрешава спор със сила на пресъдено нещо, изходът от който да е обуславящ изхода на спорното правоотношение. Иска отмяна на определението на тричленния състав и произнасяне по съществото на искането, като бъде отменено обжалваното определение на Административния съд - Пазарджик и делото - върнато на този съд за продължаване на съдопроизводствените действия. Ответникът "Бор Чвор" ЕООД не изразява становище. Върховният административен съд, петчленен състав, приема частната жалба за процесуално допустима като подадена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, в законоустановения срок от надлежна страна. Разгледана по същество, тя е неоснователна. Тричленният състав на ВАС е установил, че в производство по чл. 63в ЗАНН във вр. чл. 208 и сл. АПК Административен съд - Пазарджик е спрял производството по делото до приключване на производството пред Съда на Европейския съюз (СЕС) по дело С-61/2023 г., образувано по преюдициално запитване, отправено с определение № 113/31.01.2023 г. по КАНД № 997/2022 г. на Административен съд – Хасково. Приел е, че с изричната разпоредба на чл. 631, ал. ал. 1, изр. 2 ГПК, приложима в съдебноадминистративното производство с оглед чл. 144 АПК, е предвидено изключение от правилото за обжалваемост на тези актове, установено с общото правило на чл. 229, ал. 1 АПК. Посочил е, че невъзможността за инстанционен контрол е изрично регламентирана в цитирания законов текст, без да бъде конкретизирана хипотеза, в която има отправено преюдициално запитване от друг национален съд на държавата членка или от национален съд на друга държава членка, или запитване от съда по висящото дело по въпроси, за които е необходимо тълкуване на разпоредби от правото на ЕС. Доколкото обаче решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил запитването, то следва да се приеме, че забраната обхваща както случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване до СЕС, така и случаите, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Преценката е предоставена на съда, пред който е висящо делото, като определението му е изключено от обхвата на инстанционния контрол на основание чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК. Тричленният съдебен състав е приел също, че производствата по съдебен контрол върху актовете на наказващия орган по реда на ЗАНН са двуинстанционни и се развиват пред районния съд като първа съдебна инстанция и административния съд като касационна инстанция. Нито от разпоредбите на ЗАНН, нито от тези на глава дванадесета от АПК може да бъде направен извод, че постановено от административния съд определение на основание чл. 63г ЗАНН в производство по обжалване на решение на районния съд, с което е осъществен контрол върху акт по чл. 58д ЗАНН, подлежи на обжалване пред ВАС, като в случая не намира приложение и чл. 132, ал. 2, т. 6 АПК. Особеният ред на обжалване на акта по осъществения съдебен контрол при обжалването на актовете по чл. 58д ЗАНН, който смесва административни и наказателно процесуалноправни елементи, не може да се прилага по аналогия в съдебно производство, чийто предмет е не решение на районния съд, както изрично е указано в закона, а акт на прекратяване/спиране на съдебното производство в предвидените от закона случаи. Липсва и специална препращаща норма към реда за обжалване на определенията и разпорежданията по глава тринадесета от АПК. С тези мотиви тричленният състав е обосновал недопустимост на частната жалба и я е оставил без разглеждане на основание чл. 236 във вр. с чл. 215, т. 4 АПК. Определението е правилно. Разпоредбата на чл. 631, ал.1 ГПК регламентира, че не подлежи на обжалване определението за спиране на производството по делото, поради отправено до СЕС запитване за тълкуването на разпоредба от правото на Европейския съюз или тълкуването и валидността на акт на органите на Европейския съюз, което е от значение за правилното решаване на делото. Тази норма урежда изключение от общото правило на чл.229, ал.1, т.1 АПК за обжалваемост на определенията, които преграждат по-нататъшното развитие на съдебното производство. Други съдилища, ако приемат, че решението на СЕС по отправеното преюдициално запитване е относимо и обуславящо за решаване на висящ пред тях спор по същество по съответно дело, имат процесуалната възможност мотивирано да спрат производство по делото до произнасяне на СЕС. Тази възможност за спиране на делото с определение като обжалваното, е в съответствие с изискването на чл.267 от ДФЕС и чл.4, §3 от ДЕС за прилагане на всички необходими мерки за ефективното функциониране на преюдициалното запитване и невъзможността за отправяне на друго преюдициално запитване по същия въпрос. Следователно, съдът пред който е висящо дело, чието решаване по същество е обусловено от произнасянето на СЕС, е длъжен да спре производството при установена относимост на нормите на правото на ЕС, чието тълкуване е поискано с отправеното вече от друг съд преюдициално запитване. Това задължение на съда е обвързано с преценката на изяснените по делото факти и обстоятелства, правната квалификация на висящия спор и относимост на норми от общностното право, чието тълкуване е предмет на вече отправеното преюдициално запитване - решение по дело Danske Slagterier срещу Bundesrepublik Deutschland, C-445/06 на СЕС. Решението на СЕС има задължителна сила за всички съдилища и учреждения в Република България, а не само за съда, отправил преюдициалното запитване, което сочи на приложимост на уредената в чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК забрана за обжалваемост на определението за спиране на производството, както за случаите, в които съдът спира висящо дело поради отправяне на преюдициално запитване, така и за тези, в които спирането е на основание отправено от друг национален съд на същата или друга държава членка преюдициално запитване по аналогични или сходни правни спорове. Спецификата в случая е, че спирането на производството е пряка последица от правомощието на съда да отправи преюдициално запитване до СЕС, поради което и друг съд, пред който са поставени същите правни въпроси, предмет на преюдициално запитване по друго дело, има аналогични правомощия като състава на съда, който вече е отправил такова запитване. Преценката на съда за относимост на въпросите, по които е отправено от друг съд преюдициално запитване до СЕС е самостоятелна, тъй като е обвързана с определяне на приложимото национално право и касае последващото произнасяне по същество, което не може да бъде предмет на последващ съдебен контрол в частно производство. Именно поради тази специфика определението, с което е прието, че произнасянето по делото по същество е пряко обусловено от отговора на вече заявен преюдициален въпрос, е изключено от обхвата на инстанционния контрол по силата на чл. 631, ал. 1, изр. 2 ГПК, независимо от основанието, на което е спряно съдебното производство. По отношение на втория, приетия с определението, извод за недопустимост на частната жалба против определение за спиране на съдебното производство, постановено от административен съд като касационната инстанция, сезирана с жалба срещу решение на районен съд, постановено по реда на ЗАНН, настоящият петчленен състав не го споделя, но доколкото в тази част мотивите не влияят върху крайния изход на спора, не следва да бъдат обсъждани. Предвид изложеното, обжалваното определение на тричленен състав на ВАС като правилно следва да бъде оставено в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, петчленен състав