Определение № 746 от 24.11.2011 г. на ВКС по т. д. № 281/2011 г.

Производството е по чл. 288 ГПК. Касационна жалба от Е. П. В. от [населено място], [община] срещу решение №98 от 21.12.2010г., постановено по гр.дело № 442/2010г. на Видинския окръжен съд, с което е обезсилено решение №53 от 29.07.2010г. по гр.дело № 2139/2009г. на Видинския районен съд и е прекратено производството по делото. Касаторът иска отмяна на решението като неправилно. Позовава се на критериите по чл.280, ал.1, т.1 и т.2 ГПК по процесуалния въпрос допустимо ли е пострадалия да предяви иск за обезщетение за неимуществени вреди срещу застрахователя на деликвента, когато е деликвента е осъден да заплати обезщетение в наказателното производство, но не е платил обезщетението. Материалноправният въпрос каква лихва се дължи от застрахователя на пострадалото лице при настъпване на застрахователното събитие – тази по чл.84, ал.3 ЗЗД или по правилата на Наредба №18/10.11.2004г. – от момента на уведомяването, при наличието на допълнителната предпоставка по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК. В писмен отговор ответникът по касация [фирма] поддържа становище, че касационната жалба и изложението към нея не отговаря на изискването на чл.284, ал.3, т.1 ГПК. Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт. Видинският районен съд е уважил частично иска на ищеца Е. П. В. по чл.407 ТЗ отм. за присъждане на обезщетение за неимуществени вреди в размер на 20 000лв., ведно със законната лихва, считано от 3.12.2004г., които търпи от смъртта на майка си В. Е., настъпила при ПТП на 3.12.2004г. по вина на В. С. Н., призната със споразумение по нохд. №215/2009г. по описа на Окръжен съд, [населено място]. С него Н. е осъден да заплати на ищеца – касатор неимуществени вреди в размер на 10 000 лв., които е получил от застрахователя, ведно с лихвата от 5051.91 лв., считано от датата на увреждането 3.12.2004г. Съдът е приел за допустим предявения с правно основание чл.407 ТЗ отм. иск, уважил го е до размера от 1792.61 лв. при спазване на правилото на чл. 76, ал.2 ЗЗД, като е взел предвид извършеното от застрахователя плащане на главница и лихви в общ размер от 15 051.91 лв., от която главница 10 000 лв. и лихви 5051.91 лв. за времето от датата на поканата. За разликата до 20 000 лв. искът е отхвърли като неоснователен – защото ответникът частично е погасил задължението на деликвента по споразумението и за разликата от 10 000лв. до 20 000 лв. защото застрахователят отговаря в рамките на ангажираната отговорност на деликвента. Решението е обжалвано единствено от застрахователя в осъдителната му част. С обжалваното решение въззивният съд е приел за недопустим иска по чл.407 ТЗ отм. Счетено е, че пострадалия не може да претендира два пъти обезщетение, произтичащо от едно и също събитие за прекия причинител и на самостоятелно основание от застрахователя, тъй като би се стигнало до заплащането на две обезщетения за една и съща щета. След като ищецът разполага със осъдително решение и изпълнителен лист срещу прекия причинител искът срещу застрахователя се явява недопустим. Направен е също така правен извод, че застрахователят дължи обезщетение по чл.86 от ЗЗД от датата на уведомяването, а не от датата на застрахователното събитие. Процесуалният и материалноправен въпрос за допустимостта на иска на увреденото лице по чл.407 ТЗ отм. срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност”, предявен след като се е снабдил с изпълнителен лист за същите по вид вреди срещу деликвента, са въпроси, по които се е произнесъл въззивния съд, поради което първата и основна предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за допускане до касационно обжалване въззивното решение, е налице. По същия въпрос за допустимостта на иск на пострадалия срещу застрахователя по застраховка “Гражданска отговорност” след уважен иск срещу прекия причинител има образувано производство по чл.292 ГПК пред ОСТК на ВКС за постановяване на тълкувателно решение по приложението на чл.407 ТЗ отм., аналогична правна норма на тази по чл.226 КЗ, уреждаща правото на пострадалия да предяви пряк иск срещу застрахователя на деликвента, което налага допускане на въззивното решение до касационен контрол и спиране на производството до произнасяне на ОСТК на ВКС по образуваното тълкувателно дело. Ще следва да бъде преценено приложението на чл.269 ГПК от въвзивният съд с оглед на евентуалната допустимост на въззивното решение в частта, с която е изцяло обезсилено първоинстанционното решение, т.е. и в необжалваната му част. Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение