Определение № 4 от 06.01.2010 г. на ВКС по гр. д. № 711/2009 г.

Д. С. К. от гр. С. е подал искова молба вх. № 4180/11. 2. 2008 г. в Софийския градски съд, с която е заявил конкретни искания срещу Т. М. от гр. С.. С разпореждане от 19. 2. 2008 г. съдът е констатирал нередовност на молбата и указал на ищеца да внесе дължимата държавна такса съобразно конкретно посочен размер на иска. Съобщението, с дадението указания, е връчено лично на К. на 4. 3. 2008 год., но в определения седемдневен срок той не е изпълнил разпореждането. Такова изпълнение не е осъществено и с подадените от К. молби от 26. 2. и 24. 3. 2008 год.. С определение от 7. 4. 2008 год., поправено с определение от 5. 8. 2008 г., Софийският градски съд е прекратил образуваното по молбата на К. гр. д. № 726/2008 год.. Срещу това определение е подадена частна жалба от К., която е оставена без уважение от Софийският апелативен съд с определение от 20. 10. 2008 г. по ч. гр. д. № 1815/2008 год.. Апелативният съд, като въззивна инстанция, е потвърдил изводите и процесуалните действия на първоинстанционния съд, след като е констатирал, че жалбоподателят – ищец по делото не е отстранил нередовности на исковата молба. Против определението на апелативния съд е подадена частна жалба от Д. К. вх. № 7142/27. 10. 2008 год.. Частната касационна жалба на Д. К. не следва да бъде разгледана по същество, тъй-като не са налице предпоставките по чл. 280, ал. 1 ГПК. Въпреки дадените му указания от администриращия съд, които са и във връзка с разпореждане № 252/26. 6. 2009 г. на председателя на трето гражданско отделение на ВКС Т. М., жалбоподателят не е представил мотивирано изложение за основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК – посочване на правните въпроси, по които апелативният съд се е произнесъл в противоречие на практиката на ВКС, или въпроси, разрешавани противоречиво от съдилищата, както и от значение за точното прилагане на закона. Приложените преписи от съдебни актове на различни съдилища, постановени през 2007 и 2008 год., се отнасят до други молби и други искания на Д. К., и са неотносими към настоящото дело. Няма основание да се счита, че произнасянето на въззивния съд е по въпроси от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото. В случая се касае за администриране на искова молба, както първоинстанционният, така и въззивният съд точно са констатирали, че тя е нередовна и при безспорния факт, че нередовностите не са били отстранени от ищеца, правилно е постановено връщане на исковата молба, което действие съответства на процесуалния закон. Върховният касационен съд