Решение № 725 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2017 г.

Решение № 725 от 18.01.2018 г. на ВАС по адм. д. № 11838/2017 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Б. Т." ООД, гр. С., чрез пълномощника адв. Т., против решение № 7978 от 22.06.2017 г., постановено по адм. д. № 12179/2016 г. по описа на Върховния административен съд, шесто отделение. В касационната жалба са изложени оплаквания за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния закон и съдопроизводствените правила - касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Твърди, че с издадения административен акт фактически са му наложени две наказания - едното "имуществена санкция" и второто - прекратена регистрацията на дружеството, като упражняващо посредническа дейност по наемане на работа. Моли да се отмени решението и се постанови друго, по съществото на спора, с което да се уважи жалбата на дружеството. Претендира присъждане на разноски за двете съдебни инстанции. Ответната страна - министърът на труда и социалната политика, не е взел становище по касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура счита касационната жалба за неоснователна и предлага оставянето в сила на първоинстанционното решение. Върховният административен съд, петчленен състав на Втора колегия намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С обжалваното решение тричленен състав на Върховния административен съд (ВАС) е отхвърлил жалбата на "Б. Т." ООД против заповед № 326 от 16.09.2016 г., издадена от министъра на труда и социалната политика, за прекратяване регистрацията на дружеството за извършване на посредническа дейност по наемане на работа за Р. Б.. Видно от приложената заповед, тя е издадена на основание чл. 13, т. 2 във вр. с чл. 15, ал. 1, т. 3 от Наредбата за условията и реда за извършване на посредническа дейност по наемане на работа (Наредбата), тъй като за констатирано нарушение на изискванията на чл. 24, ал. 2 от посочения подзаконов нормативен акт, а именно дружеството не е поддържало в електронната база данни на Агенция по заетостта електронен регистър за търсещите и устроените на работа лица, е издадено наказателно постановление, което е влязло в сила на 02.01.2016 г. От фактическа страна първоинстанционният съд е приел, че дружеството-жалбоподател е регистрирано да извършва посредническа дейност по наемане на работа за Р. Б. като предоставя посреднически услуги, описани в точки 1- 4 от приложеното по делото удостоверение. По делото е приложено и НП № 03-005657/21.10.2015 г., в което е описано нарушение на изискванията за осъществяване на дейността от дружеството, изразяващо се в това, че не поддържа в електронната база данни на Агенцията по заетостта електронен регистър за търсещите и устроени на работа лица, което е установено при извършена проверка по спазване на Закона за насърчаване на заетостта (ЗНЗ). Квалификацията на нарушението е по чл. 24, ал. 2 от Наредбата, поради което е наложено административно наказание "имуществена санкция". Наказателното постановление е влязло в сила на 02.01.2016 г. При правилно установена фактическа обстановка, касационната жалба се явява неоснователна. За извършеното и безспорно установено нарушение на чл. 24, ал. 2 от Наредбата, е наложено административно наказание "имуществена санкция" с влязло в сила наказателно постановление на основание чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ. Чл. 24, ал. 2 от Наредбата въвежда изискването воденият от посредникът електронен регистър на търсещите и устроените на работа лица, който се поддържа в електронната база данни на Агенцията по заетостта да съдържа най-малко следните данни: 1. име и ЕГН на търсещото работа/устроеното на работа лице; 2. образование и професионална квалификация на търсещото работа лице; 3. номер и дата на сключения посреднически договор; 4. име, ЕИК и адрес на работодателя; 5. длъжност, на която лицето е наето на работа; 6. данни за сключения трудов договор. Т. е за притежаването на правото за посредничество, законът въвежда условия, които трябва да съществуват при кандидатстването за разрешение и други - които трябва да се изпълняват от посредника след представянето на правото да посредничи. Този вид помощ се явява предпоставка за притежаване на правомощието да бъде упражнявана такава въобще. Неподдържането на електронен регистър в електронната база данни на Агенцията по заетостта, за търсещите и устроените на работа лица, води до нарушаване на условията, които Наредбата поставя на посредника за упражняване на дейността му. По тази именно причина, поради липса на едно от условията, чл. 15, ал. 1 от Наредбата предвижда прекратяване на регистрацията за извършване на посредническа дейност. Настоящият състав споделя изцяло правните съображения в решението на тричленния състав. Неоснователно е възражението в касационната жалба за издаване на процесната заповед в нарушение на административнопроизводствените правила, които са ограничили правото на защита на дружеството. При издаването на заповедта не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствени правила, които да обуславят нейната незаконосъобразност. Съдът констатира, че дружеството не е уведомено за започване на административното производство, съгласно изискването по чл. 26, ал. 1 АПК, както и че не му е осигурена възможност да участва в административното производство, както и да изрази становище и да направи искания и възражения, съгласно изискванията по чл. 34, ал. 1 и 3 АПК. Тези нарушения обаче не са съществени в случая, тъй като не са повлияли върху съдържанието на акта. Фактическите констатации, които са послужили като основание за издаване на административния акт, са изведени от съдържанието на писмените доказателства (наказателното постановление и актът за установяване на административно нарушение), с чието съдържание засегнатото лице е било запознато, предвид съобщаването на наказателното постановление и отбелязването върху акта за установяване на административно нарушение. Други релевантни факти или обстоятелства не са установявани в административното производство, поради което макар и да са допуснати нарушения на процесуалните правила по чл. 26, ал. 1 и чл. 34, ал. 1 и 2 АПК, тези нарушения не са съществени, тъй като не са обуслови съдържанието на административния акт. Нарушение на правилото по чл. 35 АПК не е допуснато, поради това, че административният орган е изяснил всички факти и обстоятелства, които имат значение за издаване на конкретното властническото волеизявление. Заповедта е в съответствие с целта на закона и няма данни за превратно упражняване на предоставеното със закон правомощие на административния орган. Не се споделят съображенията, изложени в касационната жалба относно определянето на заповед № 326/16.09.2017 г. на министъра на труда и социалната политика като принудителна административна мярка, предвидена в хипотезата на чл. 13, т. 2 от Наредбата, предвиждаща прекратяване на регистрацията в случаите на чл. 15, ал. 1. Съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техния вид, органите, които ги прилагат, и начинът за тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в съответния закон или указ. В разпоредбата на чл. 78 от ЗНЗ са регламентирани видовете принудителните административни мерки, които могат да бъдат прилагани за нарушения на този закон. Сред тях не е последицата от извършване на нарушение по ЗНЗ или по Наредбата, предвидена в чл. 13, т. 2 от подзаконовия нормативен акт, следователно издадената заповед на министъра не е ПАМ по смисъла на чл. 22 от ЗАНН. Не се споделя и възражението в касационната жалба и относно допуснато нарушение на принципа non bis in idem, тъй като за едно и също нарушение на закона на жалбоподателя в първоинстанционното производство са наложени две санкции. Действително с разпоредбата на чл. 81, ал. 2 от ЗНЗ за лица, извършващи посредническа дейност и услуги в нарушение на изискванията за осъществяване на дейността е предвидено и административно наказание глоба, съответно имуществена санкция, което се реализира по реда на ЗАНН. Прилагането и на тази мярка, наред с другите законоустановени и обсъдени по-горе, налага извода, че за постигане на целите на Закона за насърчаване на заетостта по охрана и защита на посредничеството по информиране при търсене и намиране на работа, по насърчаване и запазване на заетостта, са предвидени няколко мерки, като в цитирания закон те са три - различни по своя характер и последици. В разглеждания случай заповедта за прекратяване на регистрацията на търговеца не съставлява административно наказание, нито принудителна административна мярка, а законовоуредена и то императивно последица от неизпълнението на задължения на посредника по чл. 24 от Наредбата. Предвид горното, касационната жалба се явява неоснователна - не се констатираха касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и обжалваното съдебно решение, следва да се остави в сила.