Определение № 11536 от 29.10.2024 г. на ВАС по адм. д. № 8980/2024 г.

Производството е по реда на чл. 229 и сл. във връзка с чл. 160, ал. 2, предл. 1 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по частна жалба на А. Д. Ч. от гр.София, [жк], [адрес], с която се обжалва Определение № 8693 от 14.06.2024 г. по адм. дело № 2087/2024 г. по описа на Административен съд – София-град. В частната жалба са изложени съображения, че жалбоподателката не е посочила конкретен административен акт, който обжалва, тъй като директорът на ТП на НОИ или не е отговарял на молбите ѝ, или е изпращал до нея уведомителни писма. Изложени са множество твърдения за несъответствие на фактите, изложени във въпросните уведомителни писма, както и множество доводи, свързани с неправилността според жалбоподателката на разпореждания от 2015г. и 2016г. В заключение е направено искане да бъде отменено обжалваното определение и производството да се върне на АССГ за назначаване на експертиза, която да установи целия трудов и осигурителен стаж на частната жалбоподателка, както и правата ѝ по други закони. Частната жалба е подадена в срока по чл. 230 от АПК, от надлежна страна, имаща право и интерес от оспорването, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото определение състав на Административен съд – София-град е оставил без разглеждане „молба“, подадена от А. Д. Ч. от гр.София, против „мълчалив отказ“ на директора на ТП на НОИ – София-град да се произнесе по Искова молба вх. № 1023-21-58/08.01.2024г. За да постанови оспорвания съдебен акт АССГ е изложил мотиви, че е бил сезиран с жалба против неназован административен акт, поради която нередовност е оставил същата без движение с разпореждане от 21.03.2024 г., с което е дал указания за привеждане на жалбата в съответствие с чл.150, ал.1, т.5, т.6 и т.7 от АПК. Жалбоподателката Ч. е депозирала в указания седем дневен срок отговор, от който съдът е счел, че не може да се идентифицира предмета на търсената съдебна защита, тъй като не се сочи конкретен административен акт, който се оспорва, индивидуализиран с номер, дата и орган, който го е постановил. В контекста на изложението на жалбоподателката съдът е извършил анализ на представените с административната преписка доказателства и е изложил съображения, че А. Ч. е подала искова молба до директора на ТП на НОИ – София-град с вх. № 1023-21-58 от 08.01.2024г., с която е поискала „да се предприемат и задействат процедури в положителна за мен посока“. Във връзка с горното ѝ е изпратен отговор от директора на ТП на НОИ – София-град № 1023-21-58#1 от 11.01.2024г., за който първоинстанционният съд е приел, че не представлява акт по чл.118, ал.1 КСО, подлежащ на съдебен контрол, както и че не е налице хипотезата на чл.117, ал.1 от КСО, във връзка с което е изложил становище, че не е налице подлежащ на оспорване административен акт, с оглед на което са налице предпоставките на чл.159, т.1 от АПК. Определението е правилно. В първоначално подадената молба, въз основа на която е образувано съдебното производство пред АССГ, действително не е указан конкретен административен акт, който жалбоподателката оспорва. Съдът е изпълнил задължението си по чл.158, ал.1 от АПК и е указал на жалбоподателката нередовностите на подадената от нея жалба, респективно е предоставил седем дневен срок за отстраняването им. В подадения от нея отговор обаче тези указания не са изпълнени, което представлява самостоятелно основание за оставяне на жалбата без разглеждане в хипотезата на чл.158, ал.3 от АПК. Съгласно разпоредбата на чл.118, ал.1 от КСО, на обжалване по съдебен ред подлежат само решенията на ръководителя на ТП на НОИ, с които се е произнесъл по предявени по реда на чл.117 от КСО жалби, а конкретният случай несъмнено не е такъв. От приложените в административната преписка писмени доказателства може да се направи извод, че адм. орган се е произнасял нееднократно във връзка с искания на частната жалбоподателка за отпускане на лична пенсия за осигурителен стаж и възраст и по този въпрос е налице отказ, обективиран в административен акт, за който е пропусната възможността за съдебно оспорване, респективно същият е породил правното си действие, а именно Решение № 2153-21-205/12.05.2022г. на директора на ТП на НОИ – София-град. Жалбата против горното решение е оставена без разглеждане от АССГ с Определение № 7982/12.10.2022г., постановено по адм.д. № 8494/2022г., оставено в сила с Определение № 4878/09.05.2023г. по адм.д.№ 3807/2023г. на ВАС. От изложените доводи в жалбата, с която е сезиран първоинстанционния съд, допълнително представения писмен отговор във връзка с разпореждането по чл.158, ал.1 от АПК, както и от изложеното в частната жалба, може да се направи извод, че искането на А. Ч. е за преразглеждане на въпроси, които вече са разрешени с административен акт, породил правното си действие. Предвид изложеното изводът за недопустимост на търсената съдебна защита поради липса на подлежащ на оспорване административен акт е правилен и се споделя от настоящата инстанция. Наличието на годен за обжалване административен акт е положителна процесуална предпоставка за допустимост на образуваното съдебно производство от категорията на абсолютните, за чието съществуване съдът следи служебно. Липсата ѝ обосновава извод за недопустимост на търсената съдебна защита, поради което Административен съд – София-град процесуално законосъобразно е прекратил образуваното съдебно производство. С оглед направените изводи и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 във вр. с чл. 236 от АПК, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,