Определение № 779 от 13.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 712/2012 г.

Производството е по чл.274, ал.2 ГПК. Обжалвано е определение от 02.07.2012г. по гр.д.№531/2012г. ІІ- ро г.о. на ВКС, с което е върната касационната жалба от 09.05.2012г. на З. Г. М. срещу решение от 30.03.2012г. по гр.д. № 39/2012г. на Кюстендилски окръжен съд и е прекратено производството по делото. Жалбоподателят З. Г. М., чрез процесуалния си представител поддържа, че определението е неправилно и моли да бъде отменено като бъде разгледана по същество касационната му жалба. Ответниците Б. А. К., Г. И. К. и Р. И. К., чрез процесуалния си представител поддържат, че не следва да се уважава жалбата. Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о., приема за установено следното: Жалбата е неоснователна. Обжалвано е било решение от 30.03.2012г. по гр.д. № 39/2012г. на Кюстендилски окръжен съд, с което е потвърдено решение № 403 от 20.05.2011г. на Кюстендилски районен съд по гр.д. № 859/2009г. за уважаване на предявения от Б. А. К., Г. И. К. и Р. И. К. против З. Г. М. иск по чл. 108 ЗС за отстъпване собствеността и предаване владението върху недвижим имот в [населено място], а именно: УПИ за имот пл. №, в кв. по плана на селото с площ от 469 кв.м., заедно с построените масивна жилищна сграда, едноетажна масивна постройка, гараж и навес. С обжалваното определение ВКС е върнал касационната жалба от 09.05.2012г. на З. Г.. Съдът е приел, че видно от представеното по първоинстанционното дело удостоверение данъчната оценка на спорния имот е 4096лв и цената на иска, определена по правилото на чл. 69, ал.1, т.2 ГПК, е равна на същата сума. Изложени са съображения за това, че след като същата не надвишава 5000лв., то обжалването на решението на въззивния съд пред касационната инстанция е недопустимо на основание чл. 280, ал.2 ГПК. При така установените данни по делото Върховният касационен съд, състав на четвърто г.о. намира, че определението е правилно. В съответствие с разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК / след изменението и с бр.100/2010г./, решения по въззивни дела с цена на иска под 5000 лева не подлежат на касационен контрол. В случая цената на иска е под 5000 лева, поради което правилно е прието, че производството по касационната жалба е недопустимо. Ето защо обжалваното определение следва да се потвърди. Предвид изложените съображения, съдът