Решение № 14884 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12831/2019 г.

Решение № 14884 от 5.11.2019 г. на ВАС по адм. д. № 12831/2019 г., IV о., докладчик съдията Аделина Ковачева Производството е образувано по жалба, подадена от В. Сидеров в лично качество и в качеството му на председател на ПП "Атака" чрез адвокат М. Михайлова против решение № 1597-МИ от 29.10.2019 г. на Централната избирателна комисия. С него е отхвърлена, като неоснователна жалбата му от 28.10.2019 г. срещу отказ на Общинската избирателна комисия – Столична, да допусне кандидати за кмет и за общински съветници до изборното помещение. Прави възражения за неправилно прилагане на материалния закон – отменително основание по смисъла на чл. 146, т. 4 АПК. Централната избирателна комисия не изразява становище по жалбата. Жалбата е подадена от надлежна страна в установения от закона срок и е процесуално допустима, а разгледана по същество е неоснователна. Производството пред ЦИК е образувано по жалба, подадена от В. Сидеров в лично качество и като председател на ПП "Атака" на 28.10.2019 г. Като предмет на жалбата е посочен отказ на ОИК – Столична да допусне до изборното помещение след приключване на изборния ден кандидати за кметове и общински съветници. В петитума на жалбата е оспорил извършеното на 27.10.2019 г. преброяване на подадените гласове в проведения избор за кметове и общински съветници, както и валидността на попълване на протоколите. Поискал е тези действия да бъдат извършени повторно. Позовал се е на разпоредбата на чл. 431 ИК, която урежда изрично правото на определени субекти в изборния процес да присъстват в изборното помещение. Същите са изброени, като сред тях попадат и кандидатите. ЦИК е счела жалбата за процесуално допустима и я е разгледала по същество. Приела е, че цитираната от жалбоподателя разпоредба на чл. 431 ИК има предвид присъствие на кандидати, представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, застъпници, анкетьори и средства за масова информация при извършване на действията на секционните избирателни комисии след края на изборния ден. Съобразила е, че те не се отнасят до осигуряване на присъствие при извършване на действията от ОИК. Допълнително се е позовала на приетите от самата нея с решение № 1112-МИ от 16.09.2019 г. Методически указания по прилагане на Изборния кодекс от общинските избирателни комисии в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени на 27.10.2019 г. Тълкувала е правилото на т. 18, б. "б" от тях, като допускащо присъствие на описаните лица само пред СИК, но не и пред ОИК. По тези съображения е отхвърлила жалбата, като неоснователна. Решението е законосъобразно с известна корекция на мотивите. В жалбата пред съда, жалбоподателят твърди нарушаване на принципа на публичност и прозрачност. При обсъждането му, съдът взе предвид следното: Принципът на публичност и прозрачност е основен принцип в административното право, прогласен в чл. 12, ал. 1 АПК. Прилагането му в административните правоотношения, каквито са по същността си изборните такива, се обезпечава с нарочно уредени от съответния закон правни механизми. Именно такъв механизъм е регламентиран в разпоредбата на чл. 431 ИК, на която се позовава жалбоподателят. Тя определя лицата, които имат право да присъстват в изборното помещение при отваряне на избирателните кутии и при установяване на резултатите от гласуването. Посочените лица: кандидати, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети, наблюдатели, анкетьори и представители на средства за масово осведомяване в голямата си част съвпадат с правните субекти, изброени в чл. 3, ал. 3 ИК. Предоставянето на правото на максимално широк кръг лица да присъстват на този етап от изборния процес, е в пряка връзка със значението на етапа въобще за законността на проведения избор. СИК са основен орган по реализация на самия изборен процес. Нейни са правомощията по чл. 100, ал. 1, т. 3 и т. 4 от кодекса да осигури свободното и спокойно протичане на гласуването в избирателната секция и да преброи гласовете за кандидатските листи при всички видове избори, като изготви протокол за резултата от гласуването в избирателната секция и го предаде на общинската избирателна комисия след приключване на гласуването. Видно от систематическото място на правната норма на чл. 431 ИК и нейното съдържание, тя се отнася само за присъствие в изборното помещение. Това понятие не е легално дефинирано, но съдържанието му може да се изведе по косвен път от други разпоредби. Анализирайки чл. 100, ал. 1, т. 2, задължаваща СИК да съдейства за подреждане на изборното помещение и на чл. 431 – свързваща изборното помещение с отварянето на избирателните кутии и установяване резултатите от гласуването, се налага извод, че в случая законът има предвид помещението, в което се осъществява подаването на гласовете пред съответната СИК. Присъствието на посочените лица, в това число и кандидати, по начин, осигуряващ им пряка видимост при преброяването на гласовете – т. е. при извършването на правните действия, в това число и тези по чл. 439 ИК, е законов механизъм за обезпечаване спазването на принципа на публичност и прозрачност. Механизмът е специално уреден за присъствието в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и преброяването на гласовете от СИК, правилата за което са въведени в раздел VІІІ на Глава осемнадесета от ИК и липсва при регламентацията на отделните действия, извършвани на свой ред от общинската избирателна комисия. Поради това и не би могъл да се тълкува разширително, чрез механичното му пренасяне в други етапи на изборния процес, който е сложен фактически състав. Това дава основание на съда да приеме за неоснователно възражението в жалбата, че ЦИК е приложила закона прекалено формално. Нормата на чл. 431 ИК дава право на присъствие на кандидатите само в изборното помещение при отваряне на избирателните кутии и установяване на резултатите от гласуването, които действия се извършват от СИК, а не от ОИК. Позоваването от страна на жалбоподателя на тази норма с цел обосноваване на правно обезпечена възможност да присъства и на действията на ОИК по приемане и проверка на протоколите на СИК, е неоснователно. Извън нормата на чл. 431 ИК, законодателят е предвидил и други форми на участие на отделни правни субекти на различни етапи от изборния процес, като самостоятелни правни механизми за обезпечаване на принципа на публичност и прозрачност. Те са различни, като отликите им са обусловени от спецификата и функциите на отделните категории лица: наблюдатели, застъпници и представители на политическите партии, коалиции и инициативни комитети. Общо уредено и за трите категории правни субекти, извън правото по чл. 431 ИК, което им гарантира присъствие в изборните помещения при отваряне на избирателните кутии и установяване на изборните резултати, е правото им да присъстват при въвеждането и повторното въвеждане в избирателните комисии и изчислителните пунктове на данните от протоколите с резултатите от гласуването на СИК. То им е предоставено със специалните разпоредби на чл. 114, ал. 1, т. 8 за наблюдателите; чл. 120, ал. 1, т. 7 за застъпниците и чл. 126, ал. 1, т. 4 за представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети. С така регламентираното право, наред с обезпечаване спазването на принципа на публичност и прозрачност, законодателят е осигурил и защита правата на кандидатите чрез институтите на застъпниците и представителите на партиите, коалициите и инициативните комитети, които са ги регистрирали за участие. Моментът на упражняване на коментираното правомощие, не е фиксиран в ИК, но може да се установи от методическите указания на ЦИК. По тази причина в обжалваното решение, ЦИК специално се е позовала на тези указания. Методическите указания по прилагане на Изборния кодекс от общинските избирателни комисии в изборите за общински съветници и за кметове, насрочени на 27.10.2019 г (наречени в настоящото изложение "методическите указания") са приети в изпълнение на правомощията й по чл. 57, ал. 1, т. 2 ИК с решение № 1112-МИ от 16.09.2019 г. Раздел ІІ от тях е озаглавен "Действия на Общинската избирателна комисия по отчитане на изборните резултати. Указания за работа на изчислителния пункт към ОИК". В б. "А" от раздел ІІ са описани нейните задължения по организиране на работата на ИП. А видно от т. 13, абзац втори – изчислителният пункт /ИП/ трябва да бъде в близост до ОИК в помещение по възможност в същата сграда. Това ясно показва, че ИП е свързан пряко с работата на ОИК, а не с тази на СИК. В т. 12 от раздела е вписано задължението на ОИК да определи място за наблюдателите, застъпниците и представителите на партиите, коалициите, местните коалиции и инициативните комитети с пряка видимост към компютрите, на които се въвеждат данните, така че да не се пречи на работата на операторите. В т. 18, б. "Б" на същите лица е определено и правото на достъп. Въвеждането на данните от протоколите е специално уредено в т. 27 от т. "Д" от раздел ІІ от указанията. Тя предвижда членовете на СИК, след регистрация в ОИК, да отидат в ИП на ОИК, където данните от протоколите се въвеждат в компютър от свободен оператор. Приносителите на протоколите от страна на СИК проследяват точността на въвеждане на данните от протоколите в ИП на ОИК. Съпоставката на точката с тази по чл. 18, б. "б" от указанията, показва, че това е етапът на въвеждане на данните от протоколите на СИК в ИП на ОИК, на който могат да присъстват само по един наблюдател от една и съща неправителствена организация, само по един застъпник – общи за всички кандидатски листи на партия, коалиция, места коалиция и инициативен комитет и само по един упълномощен представител на партия, коалиция, местна коалиция, регистрирали кандидатски листи. Моментът на въвеждането в избирателните комисии и избирателните пунктове на данните от протоколите е този, при който разпоредбите на чл. 114, ал. 1, т. 8, чл. 120, ал. 1, т. 7 и чл. 126, ал. 1, т. 4 ИК допускат присъствие на наблюдатели, застъпници и представители на партии, коалиции и инициативни комитети. Така извършеният анализ, както на разпоредбите на закона, така и на правилата в методически указания, дадени в негово изпълнение, категорично показва, че не е предвидено право на самите кандидати да присъстват на тези действия, извършвани от ОИК. Извън регламентираната в чл. 431, възможност да присъстват в изборното помещение на СИК, те нямат право да присъстват при нито един от етапите на работа на ОИК. В своята жалба до Централната избирателна комисия, В. Сидеров ясно, недвусмислено и категорично е вписал, че на 27.10.2019 г. след края на изборния ден, е отишъл в сградата на ОИК – Столична в качеството си на кандидат за кмет, издигнат от ПП "Атака", за да упражни правото си по чл. 431 ИК. Както вече се посочи, той напълно незаконосъбразно тълкува разширително правото си на участие в изборното помещение при отварянето на избирателните кутии и установяване резултатите от гласуването, което касае присъствие в СИК, пренасяйки го механично към помещението, в което заседава ОИК-Столична. Подобно право никъде не е регламентирано, нито в ИК, нито в методическите указания. Още по-малко би могъл да претендира в негово присъствие повторно преброяване на подадените гласове в проведения избор за кметове и общински съветници, както и валидността на попълване на протоколите. При това не се касае за отказ да бъде допуснат до изборно помещение, тъй като помещенията, в които ОИК приема и проверява протоколите на СИК, не са изборни помещения по смисъла на ИК. По тези съображения жалбата му срещу отказа на ОИК да го допусне в изборното помещение е неоснователен. Като я е отхвърлила, ЦИК е постановила законосъобразно решение. Жалбата срещу него също е неоснователна и следва да се отхвърли, като се имат предвид и мотивите, изложени в настоящото съдебно решение. Водим от гореизложеното, Върховният административен съд, четвърто отделение