Определение № 1158 от 02.11.2012 г. на ВКС по гр. д. № 479/2012 г.

Производство по чл. 288 ГПК. С решение № 1759 от 14.11.2011 година по гр.д. № 1775/2011 година на Софийски апелативен съд е оставено в сила решение № 5948 от 05.12.2010 г. по гр.д. № 3814/2009 г. на Софийски градски съд, с което предявеният от М. С. В. против П. Н. Н., двамата от [населено място] иск с правно основание чл. 92 ЗЗД е отхвърлен за разликата над 1968 щатски долара до 19861 щатски долара. В решението е прието за установено, че с договор за заем от 01.10.2004 г. ответникът е поел задължение да върне получена от ищеца в заем сума от 3000 щатски долара в срок до 31.03.2007 г., изплащайки всеки месец най-малко по 100 щатски долара. При несвоевременно изпълнение на поетото задължение за връщане на заемната сума, заемателят се е задължил да заплати неустойка в размер на 6% годишно; при забава на ежемесечните плащания неустойка в размер на 1% върху дължимата сума за всеки ден просрочие, както и че при просрочие на три месечни вноски цялата сума става изискуема. Ответникът е върнал общо 800 щатски долара; за периода 01.11.2004 г. до 03.10.2007 г. уговорената неустойка възлиза на 19861 щатски долара, от които 1509 щатски долара за забавено плащане на четвърта до осма вноска, а остатъка за забавено плащане на неизплатените вноски. Съдът е приел, че не следва да обсъжда въпроса за прекомерност на уговорената неустойка предвид липса на направено от ответника възражение, но следва служебно да се произнесе по валидността на клаузата за неустойка – доколко същата не е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Изхождайки от естеството и целта на задължението за неустойка, от начина на уговарянето и размера и - повече от шест пъти по-голяма от предоставения заем, съдът е приел, че уговорката за заплащане на 1% върху дължимата сума за всеки ден просрочие е нищожна поради противоречие с добрите нрави, поради което е отхвърлил претенцията над размер от 1968 щатски долара. Касационна жалба против решението на Софийски апелативен съд е постъпила от М. С. В.. Изложени са доводи за допускане на касационното обжалване на основание чл. 280, ал.1, т. 1 и т.3 КТ по обуславящите изхода на делото въпроси допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси извън въззивната жалба и в частност по ненаведено основание за нищожност, както и кои факти и обстоятелства следва да се обсъдят при определяне дали неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. Ответникът по касационната жалба П. Н. Н. не взема становище. Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение намира, че не са налице предпоставките по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване по въпроса кои факти и обстоятелства следва да се обсъдят при определяне дали неустойката е нищожна поради противоречие с добрите нрави. В съответствие с постановките, възприети в тълкувателно решение № 1 от 15.06.2010 г. по т.д. № 1 от 2009 г. ОСТК ВКС, при формиране на извода доколко уговорената от страните неустойка не противоречи на добрите нрави, съдът е изхождал от естеството на обезпеченото с неустойка задължение; от вида на уговорената неустойка и от съотношението между размера на неустойката и очакваните от неизпълнение на задължението вреди. Касационно обжалване на въззивното решение следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал.1, т.3 ГПК по обуславящия изхода на делото процесуалноправен въпрос по приложението на чл. 269 ГПК - допустимо ли е съдът да се произнася по въпроси извън въззивната жалба и в частност по ненаведено основание за нищожност, явяващ се от значение за точното приложение на закона и развитието на правото. Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение