Определение № 2680 от 26.09.2023 г. на ВКС по гр. д. № 3505/2023 г.

Производството е по реда на чл.274 ал.2 ГПК. С определение №.376/19.05.23 по т.д.№.606/22 на АС Варна молбата на адв. З. Й., процесуален представител на П. О. Р., за изменение на основание чл.248 ГПК на постановеното по делото решение №.96/24.03.23 в частта за разноските, е оставена без уважение. Постъпила е частна жалба от адв. З. Й., процесуален представител на П. О., с искане за отмяна на определението като незаконосъобразно. Ответната страна ЗАД „Алианц България“ оспорва жалбата. Частната жалба е допустима - подадена е в законоустановения срок, от страна в процеса, имаща право и интерес от обжалване, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. Разгледана по същество е основателна. По делото няма спор, че: адв. З. Й. е осъществявал процесуална защита на ищеца в първоинстанционното и въззивното производство безплатно - по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА; това е станало въз основа на нотариално заверено пълномощно от 15.05.20, представено с исковата молба, а впоследствие, след подаване от същия на отговор на постъпила от ответника въззивна жалба, е бил представен договор за правна защита и съдействие от 13.02.23 /с основание изготвяне на отговор на въззивна жалба и процесуално представителство пред въззивната инстанция и отбелязване, че представителството е безплатно на основание чл.38 ал.1 т.2 ЗА/; адвокат З. Й. се е явил в проведеното на 22.02.23 съдебно заседание, на което е бил даден ход на устните състезания и делото - обявено за решаване; с постановеното на 24.03.23 въззивно решение първоинстанционното - с което на ищеца са присъдени 85055,81лв. застрахователно обезщетение и 3081,67лв. адвокатско възнаграждение на основание чл.38 ЗА, е потвърдено и ответникът е осъден да плати 3081,67лв. адвокатско възнаграждение за въззивната инстанция на основание чл.38 ал.2 ЗА съобразно Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, редакция преди изменението с ДВ бр.88/4.11.22г. Настоящият състав намира, че така присъдената сума следва да бъде изменена. Претендираното възнаграждение е за оказана адвокатска защита във въззивно производство. Тя е била осъществена както чрез подаден отговор на въззивната жалба, така и чрез явяване на 22.02.23 в проведеното открито съдебно заседание и пледиране /когато е бил представен и договора за правна защита и съдействие - с отбелязване, че представителството е безплатно по реда на чл.38 ал.1 т.2 ЗА/, последното при действието на Наредба №.1 за минималните адвокатски възнаграждения в последната й редакция /изм. ДВ бр.88/4.11.22г./. При това положение, в това число при отчитане на времето на осъществяването на процесуално представителство и достигнатата фаза на въззивното производство, настоящият състав намира, че дължимото адвокатско възнаграждение следва да се определи съобразно чл.7 ал.2 т.4 от Наредба №.1 за минималните размери на адвокатските възнаграждения, ред. ДВ бр.88/4.11.22г., и възлиза на 7454,46лв. Молбата за изменение по реда на чл.248 ГПК в горепосочения смисъл е основателна. Предвид изложеното атакуваното определение следва да се отмени и на адв. Й. се присъдят още 4372,79лв. до пълния дължим размер - разлика над сумата 3081,67лв. до 7454,46лв. Мотивиран от горното, ВКС, състав на III ГО,