Определение № 751 от 29.11.2012 г. на ВКС по т. д. № 617/2012 г.

Производството е по чл.274 ал.3 ГПК, образувано по частна касационна жалба на [фирма] – [населено място] против определение №2306 от 01.10.2012г. по ч.гр. д. №1068/2012г. на Русенски окръжен съд. Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, след като обсъди данните по делото намира, че частната касационна жалба е процесуално недопустима, поради което следва да се остави без разглеждане. С определението, предмет на обжалване, състав на Русенски окръжен съд е потвърдил определение №7564 от 13.09.2012г. по ч. гр.д. 6662/12г. на Русенски районен съд, с което на основание чл.229, ал.1, т .6 ГПК е спряно производството по искането на жалбоподателя за допускане незабавно изпълнение и издаване изпълнителен лист срещу В. Р. И., Г. И. Д. и В. Е. Х. по договор за обединяване на кредити от 28.05.2011г. за сумата- 9469.99лв. –главница, лихва и лихва за просрочие в размер на 1043.87лв. При тези фактически данни и в съответствие с изричния бланкет на чл.274, ал.4 ГПК към разпоредбата на чл.280,ал.2 ГПК / изм.с пар.25 ПЗР ЗИД ГПК, ДВ бр. 100/2010г./ частното касационното производство следва да бъде прекратено. Частната касационна жалба е постъпила в канцеларията на Русенски окръжен съд на 04.10.2012г.Следователно, налице е действие на процесуалноправна норма, която засяга всички заварени производства, по които въззивното решение не подлежи на касационен контрол, поради това, че са с цена на всеки един от исковете под определения от чл.280, ал.2 ГПК минимум. И тъй като въззивното определение е постановено в заповедно производство с предмет - претендирани вземания под тази сума, то подадената частна касационна жалба е недопустима и следва да бъде оставена без разглеждане. Касационната частна жалба е недопустима и на друго основание - отпаднал след подаването й правен интерес за жалбоподателя от обжалване на спирането, предвид следното: Конституционно дело № 4 / 2012 год., производството, по което е обосновало постановеното от първоинстанционния и потвърдено от въззивния съд спиране, на основание чл.229, ал.1, т.6 ГПК, е приключило с решение № 12 / 02.10.2012 год./ обнародвано в ДВ бр. 79/ 2012 год./. Съгласно чл. 14 ал.3 от Закона за Конституционния съд, това решение е влязло в сила в тридневен срок от обнародването му. С постановяването и влизането му в сила е отпаднал правният интерес на жалбоподателя от атакуване на спирането, тъй като за сезирания със заявлението по чл.417, т.2 ГПК съд е възникнало задължението за служебно възобновяване на производството, а при негово бездействие защитимо право да претендира възобновяването има и самият жалбоподател, на основание чл.230 ал.1 ГПК. По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение