Определение № 24 от 14.01.2011 г. на ВКС по гр. д. № 317/2010 г.

Производство по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК. Образувано е по частна касационна жалба от Й. И. Г. и В. М. С. и двамата с адрес: [населено място], [улица] против въззивно определение № 110/26.03.2010 г. по ч. гр. д. № 240/2010 г. на Софийски окръжен съд, гражданско отделение, І състав, с което е потвърдено определение № 112/10.02.2010 г. по гр. д. № 80/2003 г. по описа на Районен съд-Самоков, с което на основание чл. 402, ал. 2 ГПК е отменено допуснатото с определение от 20.02.2003 г. по гр. д. № 80/2003 г. на Районен съд-Самоков обезпечение на иска на Й. И. Г. и В. М. С. против К. А. Д., А. Д. А., В. Т. Д. и [община] с правно основание чл. 97, ал. 3 ГПК за установяване неистинност на документ /разписка от 26.09.1989 г. за получаване на препис от оценителен протокол на Комисията по чл. 265 ППЗТСУ/, чрез спиране на изпълнението, предмет на изп. д. № 483/1995 г. по описа на СИС при СРС. Прилагат уточнение на частната касационна жалба, приподписано от адвокат Йолчева, с което посочват, че обжалваното определение е неправилно, поради нарушение на материалния закон и е необосновано. Посочват основания за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК с твърдение, че въззивният съд се е произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос в противоречие с практиката на ВКС и от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото. Позовават се на определение № 409/15.12.2005 г. по ч. т. д. № 465/2005 г., ВКС, ІІ т.о., копие от което е приложено. Ответниците по частна жалба К. А. Д., А. Д. А. и В. Т. Д. са подали писмено възражение, с което оспорват частната жалба като неоснователна. Частната жалба е подадена от заинтересована страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК. С определение на Върховния касационен съд, състав на Трето гражданско отделение от 11.06.2010 г. по ч. гр. д. № 317/2010 г. на основание чл. 229, ал. 7 ГПК вр. чл. 292 ГПК е спряно производството по делото до произнасяне от ОСГТК на ВКС по спорния процесуалноправен въпрос „допустимо ли е касационно обжалване на въззивни определения, с които се дава разрешение по същество на молби за допускане на обезпечителни мерки”, по повод на който е образувано ТД № 1/2010 г. по описа на ВКС, ОСГТК. С ТР № 1/21.07.2010 г. на ВКС по т. д. № 1/2010 г., ОСГТК е постановено, че определенията на съда по обезпечение на иска подлежат на двуинстанционно разглеждане. ВКС се произнася по тях само когато са постановени за първи път от въззивния съд, а не и при произнасяне на въззивния съд като втора инстанция по частни жалби срещу определения на първоинстанционния съд. Определението, с което въззивният съд се е произнесъл по частна жалба срещу определение на първоинстанционния съд, с което е допуснато обезпечение на иска или с което молбата за обезпечение е оставена без уважение, не подлежи на касационно обжалване. При това положение и с оглед приетото с ТР № 1/21.07.2010 г. по т. д. № 1/2010 г., ВКС, ОСГТК разрешение процесната частна касационна жалба не подлежи на касационно разглеждане, същата е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане, а производството по настоящото дело следва да се прекрати, поради което Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение